Решение № 149 от 03.11.2017, Районен съд - Балчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№……………. 3.11.2017 г. гр.Балчик

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена

Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело

№ 381 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********,***, представлявана от Кмета за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху:

Реална част от УПИ VIII-91 кв.316, целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, представляваща сечението между УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. и ПИ № ***, с площ на реалната част от 201 кв.м. при граници: запад и изток : останалата незащтрихована част от УПИ VIII-91 кв.316; от север ПИ ***; от юг - ПИ *** и ПИ ***;

Реална част от ПИ *** с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 193 кв.м. при граници: от юг - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. ***; от север – ПИ ***; от изток и запад – останалата част от ПИ *** в частта от уличната отсечка между №№ 200, 201, 202, 300.

Реална част от ПИ *** представляваща сечението между него и УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 96 кв.м. при граници: от север - УПИ VIII-91 кв.316 с идент.

***; от запад - ПИ ***; от изток и юг – останалата незащтрихована част от ПИ *** в частта от уличната отсечка между №№ 63 и 64.

С определение от 21.02.2017 г., искът по отношение на реална част от ПИ *** с начин на трайно ползване – пясъци, представляваща сечения между него и УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. , с площ на реалната част от 42 кв.м. при граници: от север - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. ***; от изток - ПИ ***; от запад и от юг – останалата незащтрихована част от същия ПИ в частта от уличната отсечка между №№ 63 и 64 е прекратен, поради оттегляне.

Ответникът оспорва исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

Предявеният иск е допустим, съобразен с постулатите на ТР №8/2013 г. но ОСГТК. Правният си интерес ищците обуславят с обстоятелството, че са носители на правото на собственост върху процесните части от имоти по силата на наследство и давностно владение.

По отношение на основателността на исковете:

Ищците твърдят, че са собственици по наследство от А.М.Д.на недв.

Имот, представляващ дворно място от 586 кв.м., парц. III кв.1 по плана на гр. Балчик от 1926 г. Правото на собственост на наследодателката удостоверяват с нот. акт № 327А т.1 н.д. 327/24.08.1960 г. на Балчишки народен съд. Твърдят, че наследодателката е придобила имота по наследство от нейния брат П.Д., в условия на евентуалност твърдят, че е придобила имота чрез десетгодишна придобивна давност. При опит да уредят правото на собственост върху имота се сблъскали с отказа на Община Балчик да им издаде скица и направи корекция на данъчната партида на наследствения имот. Било издадено удостоверение, че върху част от имота има ситуиран имот, за който е издаден акт за общинска собственост /АОбС/ за изграждане на параклис. Общината претендира, че е носител на правото на собственост върху описаните по-горе части на основание кад. карта, ПУП и АОбС № 3194/23.01.2008 г. Ищците оспорват като незаконосъобразен съставения АОбС, твърдят, че той не е доказателство за собственост, както и че не са били налице законовите предпоставки за съставяне на АОбС, не е проведена процедура по отнемане на засегнатите имоти, не е изплатено обезщетение.

Изложеното ги мотивирало да предявят настоящите искове.

Ответникът оспорва нот.акт за собственост № 327А т.1 н.д. 327/

24.08.1960 г. на Балчишки народен съд. Общината твърди, че е придобила правото на собственост върху:

Реална част от УПИ VIII-91 кв.316, целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, представляваща сечението между УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. и ПИ № ***, с площ на реалната част от 201 кв.м. при граници: запад и изток : останалата незащтрихована част от УПИ VIII-91 кв.316; от север ПИ ***; от юг - ПИ *** и ПИ *** по силата на парагр. 42 ПЗР на ЗИДЗОС.

Съгласно действащия план от 1979 г. проц.имот е бил отреден за летен ресторант, т.е. за обществено мероприятие и предвид това отреждане към оня момент е бил държавна собственост.

По отношение на претендираната реална част от ПИ *** с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 193 кв.м. при граници: от юг - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. ***; от север – ПИ ***; от изток и запад – останалата част от ПИ *** в частта от уличната отсечка между №№ 200, 201, 202, 300, Общината твърди, че я е придобила по силата на парагр. 7 ал. 1 т. 4 ЗМСМА, според която разпоредба с влизането в сила на Закона от 1991 г. преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите и т.н. От неодобрения кад. план от 1992 г. е видно, че в него е отразена процесната второстепенна улица. Общината прави възражение за придобиване на имота и чрез повече от десет годишно давностно владение.

По силата на парагр. 7 ал. 1 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху имота, предмет на четвъртия иск т.к. имота касае съоръжение на техническата инфраструктура на инженерно-техническата система т.нар. Дамба.

Страните не спорят, че ищците не владеят имота от много години.

По делото е представен нот. акт № 327А т.1 н.д.

327/24.08.1960 г. на Балчишки народен съд за собственост на недвижим имот на Анка Митева, придобит по наследство от брат й П.Д., починал 1947 г.

По делото бе извършена единична и допълнителна съдебно-технически експертизи, заключението по които съдът приема като обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице установи, че процесния парцел III в кв.1 по РП от 1926 г. съществува само в този план. В следващите планове на неговото място са обособени с нови номера, граници и площи следните имоти:

1.

Имот с пл. №1 259, за който е отреден парцел XII за жилищно строителство, по плана от 1957 г.

2.

Имот с пл. №1 259, за който е отреден парцел V за летен ресторант, по плана от 1979 г.

3.

Имот с пл. №9 741, представляващ продължение на улица Самара, по кад.план от 2000 г.

4.

Части от улици, част от УПИ XV

- за обществено и делово обслужване, част от УПИ VIII - за параклис.

По разписен лист по плана от 1957 г. този имот е записан на С.. Имот с пл. №1 258 е записан на С. Демиров, който съгласно представеното удостоверение за наследници №PBE16-УГ01-775/5.02.2016 г., л. 9 от делото, е брат на наследодателката на ищците, починал на 2.02.1978 г.

По последващ план от 1979 г., имотът е отреден за летен ресторант. При действието на ЗТСУ(отм.), планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително мероприятие. Няма данни по делото мероприятието да е осъществено, нито да е проведено отчуждаване на имота. По разписен лист имотът отново е записан на наследници С. Демиров, като името е зачертано. Имотът не е очертан с четири граници.

По делото бяха изслушани свидетелите С.И.Н. и С.С.К., чийто показания съдът приема като обективни и пълни, дадени под страх от наказателна отговорност. В своите показания С.И.Н. заяви, че в периода от 1940 до 1962 г. е живял в гр. Балчик. През 1946 г. се случил пожар в близост до къщата, която била обитавана от А.М.и съпруга й, и затова бащата на свидетеля-пожарникар ги посетил и разпитал. Свидетелят придружил баща си в дома на наследодателката на ищците, процесния имот. С.Н. заяви, че до 1962 г. въпросната къща съществувала на място, след тази година е посещавал града, но не е ходил до имота, а А.М.е виждал в имота до към 1955-56 г.

Впечатленията за имота на свидетелката С.К. са от около 1960-1961 г., когато е посетила дома на лелята на нейната съученичка, ищца по делото. За последно е виждала къщата 1967,1968 или 1969 г.

Според представената скица по кадастралния и ЗРП от 1979 г., в процесното място няма изградена или предвидена за строителство къща. Отразяване на къща липсва и по следващите планове.

По делото не се събраха доказателства до кога имотът е владян от наследодателката или респ. нейните наследници. Затова, съдът приема с оглед показанията на свидетелите - 1969 г.

По следващ кад. план от 1992 г. – неодобрен, имотът не е отразен с граници.

По кад.план от 2000 г. имотът не е отразен с граници.

По кад. карта от 2004 г. части от имота са включени в и представляват процесните:

ПИ

№ ***, с площ на реалната част от 201 кв.м. – отреден за обществен селищен парк;

ПИ

*** с площ от 193 кв.м. –отреден за второстепенна улица;

ПИ

*** с площ от 96 кв.м. – отреден за друг вид имот със специално предназначение.