Определение № 1621 от 02.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. София, 02.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002103330 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Х., чрез адв. Ю. Д. от АК – Варна, против въззивно решение № 471/29.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 577/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 287/25.01.2024 г. по гр.д. № 9680/2023 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от В. Д. Х. против Община Варна обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда: за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 1752/30.05.2023 г. на кмета на Община Варна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 30.05.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 5 940 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2023 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.

„След като по делото не са установени броя на извършените нарушения по ясен и категоричен начин, както от работодателя, така и от съда, и не е доказано трето нарушение, тъй като за него не са поискани от работника обяснения съгласно изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, следва ли да се отмени изцяло издадената заповед за уволнение поради липса на системност?“; 2. „Изпълнена ли е последната предпоставка за уважаване на иска за 1 установяване на незаконосъобразност на самото уволнение, ако по делото е установено, че за едно от изброените в заповедта нарушения не е поискано от работника обяснение на основание чл. 193, ал. 1 КТ и следва ли на основание чл. 193, ал. 2 КТ да бъде отменена частично издадената заповед?“; 3. „Следва ли да се приеме, че заповедта е мотивирана и е налице системност, ако в нея липсва конкретизация относно броя и времето на извършените дисциплинарни нарушения и тяхното точно проявление, което е императивно изискване по чл. 195, ал. 1 КТ, и счита ли се за законосъобразна издадената заповед за уволнение?“; 4.

„При липса на конкретизация относно времето на извършените дисциплинарни нарушения и тяхното точно проявление, което е императивно изискване по чл. 195, ал. 1 КТ, води ли до отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“?“; 5.

„Налице ли е или не виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения служител след като по делото въобще липсват твърдения и не са представени доказателства от работодателя за това – в какво точно се изразява увреждането му, като това обстоятелство е определящо за преценката на извършеното от работника и на съответствието между извършеното и наложеното наказание? Следва ли да се отмени издадената от него заповед като незаконосъобразна?“; 6. „Счита ли се за виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения работник липсата на качества у него за изпълняване на възложената му работа и когато е установена както в дисциплинарното, така и в съдебното невъзможност на работника да се справи при липсата на виновно неизпълнение следва ли трудовото правоотношение да се прекрати на основание с дисциплинарно наказание „уволнение“ или на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ относима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и непосочването на тази разпоредба не е ли достатъчно основание за отмяна на заповедта за уволнение?“. 7.„ Дори да се приеме, че е налице смесване на две основания за уволнение – безвиновно и виновно, съдът длъжен ли е да разгледа спора по същество и да прецени, с оглед посоченото уволнително основание, в каква степен служителят не притежава посочените качества, действително необходими ли са те за ефективното изпълнение на възложената работа и доказани ли са те?“; 8. „За да бъде мотивирана заповедта по разбираем за работника начин, необходимо ли е работодателят да отрази конкретното нарушение, чрез излагане на обстоятелства, които го индивидуализират, като отрази фактите, очертаващи формите на неизпълнение на посоченото основно задължение на работника или служителя? Считат ли се за изпълнени изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ, след като не са индивидуализирани в достатъчна степен нарушенията, за които работникът или служителят е уволнен при системност, след като е невъзможно да посочи периода на нарушенията поради спецификата на изпълняваната работа? Счита ли се за ясен и точно определен предмета на съдебен контрол, след като съдът е възпрепятстван да посочи период на нарушенията поради спецификата на изпълняваната работа и по-специално спецификата на нарушенията под формата на бездействия с траен характер, изпълняващи се за продължителен период от време – през цялото време на работа на ищцата при наличие на изброени в заповедта обстоятелства? Счита ли се мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, след като липсва яснота за броя и вида на нарушенията?“; 9. „Следва ли работникът в дисциплинарното производство при 2 наличието на ТЕЛК да получи мнението на ТЕЛК, оформено в експертното решение?“. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 60329/21.12.2021 г. по гр.д. № 838/2021 г. на IV г.о. и решение № 77/13.03.2014 г. по гр.д. № 3229/2013 г. на IV г.о. Поддържа се, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о., а третият - в противоречие с решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на IV г.о. и решение № 393/07.10.2011 г. по гр.д. № 1670/2010 г. на IV г.о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о. и решение № 365/17.06.2024 г. по гр.д. № 3573/2023 г. на IV г.о., а по петия – с решение № 446/13.09.2010 г. по гр.д. № 1220/2009 г. на III г.о. и решение № 263/24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/2015 г. на III г.о. Твърди се, че по шестия въпрос е налице противоречие с определение № 201/13.03.2020 г. по гр.д. № 3201/2019 г. на III г.о. Посочва се, че седмият въпрос е разрешен в противоречие с определение № 750/26.05.2011 г. по гр.д. № 79/2011 г. на IV г.о., решение № 365/17.06.2024 г. по гр.д. № 3573/2023 г. на IV г.о., решение № 252/04.10.2012 г. по гр.д. № 1599/2011 г. на III г.о. и решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о., осмият въпрос е в противоречие с решение № 37/18.02.2020 г. по гр.д. № 3369/2019 г. на IV г.о. и решение № 109/13.08.2018 г. по гр.д. № 3323/2017 г. на IV г.о., а последният девети въпрос – с решение № 61/05.03.2013 г. по гр.д. № 456/2012 г. на IV г.о. и решение № 21/02.02.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на IV г.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Община Варна е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата В. Х. е работила при ответника на длъжност „медицинска сестра“ въз основа на сключен между страните трудов договор. Със Заповед № 145/01.04.2021 г., издадена от кмета на Община Варна, на ищцата е възложено да работи като медицинска сестра във филиал „Детски ясли“ ЗКДГУ - Детска градина № 5 „Слънчо“ за времето от 05.04.2021 г. до 16.04.2021 г., като впоследствие този период бил продължен. Със Заповед № 1752/30.05.2023 г. на кмета на Община Варна, на Х. на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, чл. 187, т. 3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта - 31.05.2023 г.

Съдът е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.

Нарушенията на трудовата дисциплина са били индивидуализирани в докладни, надлежно връчени на ищцата в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ при изискване на обяснения от нея, както следва: 1. Докладна записка рег. № 323000021ВН/24.01.2023 г. от М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо", 2. уведомление /писмо/ peг. № 323000084ВН/10.02.2023 г. от М. М. А. медицинска сестра в ДГ № 5 „Слънчо", 3. докладна записка peг. № 323000107ВН/15.02.2023 3 г. от М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо". Х. е възприела фактите и обстоятелствата, за които са й поискани обяснения и е дала надлежни обяснения /peг.

№323000021ВН_005ВН/21.03.2023 г./, с които признала извършеното от нея нарушение, описано в първата докладна, и отрекла останалите. Описание на нарушенията, чрез отразяване на съдържанието на докладните се съдържало и в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 23.01.2023 г. в централната сграда на ДГ № 5 „Слънчо" в 16.00 ч. ищцата е получила известие за заболяване на дете в IV В група от скарлатина. Медицинската сестра не е информирала за това нито директора, нито учителя, който е на смяна в групата, за да бъдат уведомени своевременно и родителите на децата; не е направила списъци на контактни и неконтактни деца; не е издала медицински бележки за извършване на носогърлена натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина; не е сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава групата. Тези факти не били оспорени от ищцата в обясненията й, дадени пред работодателя. От събраните писмени доказателства се установено, че работното й време в ДГ № 5 „Слънчо" е на 4 часа за периода от 14.00 до 18.00 часа, поради което съдът е стигнал до извода, че Х. е имала достатъчно време да предприеме следващите се по т. 5.22 от длъжностната характеристика действия – осъществяване на дейности при общо заразни болести (контрол на карантинните срокове, провеждане на огнищна дезинфекция, проследяване на контактите, връзка с РЗИ-Варна, общо практикуващи лекари, родители и др.).

От постъпило уведомление /писмо/, peг. № 323000084ВН/10.02.2023 г. от М. М. А. медицинска сестра в ДГ № 5 „Слънчо", до работодателя Община Варна, показанията на свидетелката М. У. – директор на детската градина, и констативен протокол № 1293 от 08.02.2023 г. от извършена проверка от служители на Дирекция „Здравеопазване“ при Община Варна, съдът е намерил за установени пропуски в работата на ищцата Х., а именно, че не познава документацията, която се изисква за водене в детската градина; не познава имунизационния статус за деца на възраст до 7 години; не знае какви документи следва да представят родителите при нов прием в детската градина; не уведомява ръководството на детската градина, когато има инфекциозни заболявания, шарки и др.; не попълва надлежно журналите за заболявания; непрекъснато безпокои децата и персонала, като нарушава учебния процес и др. Според направените констатации в протокол № 1293 от 08.02.2023 г. в момента на проверката ищцата е извършвала контрол на дезинфекцията, но не е била запозната с какви препарати се извършва почистването, а протоколът за проверката е бил „абсолютно некоректно попълнен“; Х. не била запозната с документите, които се изискват при прием на дете; в журнала за заразни и контактни болести били допуснати достатъчно съществени грешки; не уведомила директора и групата за случай на скарлатина. Ето защо въззивният съд е приел за установено, че на 08.02.2023 г. са извършени следните нарушения – 1. некоректно попълване на протокол от проверка на дезинфекцията, извършена на същата дата, и 2. непознаване на препаратите, с които се дезинфекцират помещенията, което представлявало неизпълнение на задължението й по т. 5.21 от длъжностната характеристика 4