Решение № 260 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330205705 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 24-62070000019 от 12.02.2024 г., издадено от ВПД началник група при РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, с което на А. Г. Е., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, в допълнителни мотиви се излагат оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно тъй като не била посочена датата на нотариалната заверка на договора за покупко-продажба, липсвали доказателства за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, което имало отношение към субективната страна. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, процесуалният му представител поддържа жалбата и допълва, че не бил спазен шестмесечния срок за издаване на НП.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, 1 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. № *** бил собственост на А. Г. Е..

Последният придобил въпросния автомобил на 17.08.2023 г. с договор с нотариална заверка.

В срок от 1 месец Е. следвало да представи МПСто и необходимите документи за пререгистрация в отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и чл. 4 на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Е. не сторил това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 19.10.2023 г. регистрацията на лек автомобил – Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. № *** била служебно прекратена.

На 20.10.2023 г., а именно два месеца и три дни след придобиването на собствеността в 11:24 ч. лек автомобил – Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. № *** се движил в с. БЕ.ски, ул. „Іва“, до № 10 и това било установено от свид. Д. Б., която заедно с колегата си извършвали контрол на пътното движение. При спирането на автомобила за проверка служителите установили, че същият бил с прекратена регистрация. Бил съставен АУАН за установеното нарушение. Регистрационните табели на автомобила били на определените за това места.

След съставянето на акта, на 01.11.2023 г. собственика се явил в ОД на МВР и регистрирал автомобила.

Материалите били изпратени на РП Пловдив за извършване на предварителна проверка по чл. 145 от ЗСВ за извършено престъпление по чл. 345 от НК. В хода й нарушителят дал обяснения в които посочил, че забравил да регистрира автомобила. Проверката завършила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство поради несъставомерност и материалите били изпратени до административнонаказващия орган за евентуално ангажиране на административна отговорност.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя Б., както и от писмените доказателства – АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 01.12.2023 г., обяснение от Е. от 20.10.2023 г., договор за покупко-продажба на МПС, справка за регистрацията на МПС с рег. № ***, справка за собственост на процесното МПС, и история на същата, справка за нарушител/водач, писмо и жалба, Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 г.

Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви.

Свид. Б. изяснява обстоятелствата около установяване на нарушението. Тъй като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на съставения АУАН дадена му от чл.

189, ал. 2 от ЗДвП.

2

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3.9 на представената заповед и на актосъставителя следва от така представената заповед т. 2.1 вр. с т. 1.3.3.

В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Съдът намира, че липсата на номер и датата на нотариалната заверка на договора не са елемент от състава на нарушението, а единствено елемент от законосъобразността на служебната дерегистрация на автомобила, което е въпрос по същество на делото. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя към момента на установяване на нарушението.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Видно е от АУАН , че нарушението е извършено и установено на 20.10.2023 г., като момента на извършване съвпада с момента на съставяне на АУАН. Наказателното постановление е издадено на 12.02.2024 г., а именно 4 месеца след съставянето на АУАН, като към този момент 6 месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е изтекъл.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена заради нерегистрирането му в двумесечен срок от придобиване на собствеността.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява 3 авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение и неговото виновно извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4, вменява на собствениците задължението да представят за пререгистрация МПСтата, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок. Съгласно чл.

143, ал. 15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на МПС лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. № ***, тъй като е изтекъл двумесечен срок от промяна на собствеността, без МПСто да е представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа и втора част и респ. подмяна на табели и регистрационен номер.

Спорът по делото е съсредоточен в субективната страна на нарушението.

От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят като собственик на МПС и водач е знаел за задължението си при закупуване на ново МПС да го пререгистрира като го представи в компетентната служба на ОД на МВР за издаване на валидни свидетелства за регистрация първа и втора част в едномесечен срок от придобиването на собствеността.

Знанието за това обстоятелство на първо място се извежда от качеството водач на МПС на нарушителя и от неговите обяснения че просто е забравил, а и незнанието на закона не извинява. Като не е сторил това, нарушителят е допуснал МПСто да бъде дерегестрирано и се е качил да го управлява, така нарушителя е осъществил състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията се извършва служебно на база поднормативен акт (НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.) – служебно при настъпването на три предпоставки:

Промяна на собствеността

Изтичане на двумесечен срок от това събитие.

Непредставяне на автомобила за пререгистрация

Нарушителят е знаел, че е придобил собствеността и датата, на която това се е случило, тъй като влизането на вещта в патримониума на лицето е винаги известно независимо дали актът, с който се осъществява е подписан лично от него или чрез пълномощник, доколкото правните последици се считат известни и възникват директно в патримониума на лицето от момента на придобиването на собствеността и въпреки това е избрал линия на поведение по непредставяне на автомобила за пререгистрация за срок от повече от един месец, а именно два. Срокът за представянето и последиците от неизпълнението на задължението е определен с поднормативен акт, т.е. е следвало да бъдат известни на приобретателя, като основен принцип е че незнанието на закона не извинява нарушителя.

Поради това, че и двете предпоставки за настъпване на служебната дерегистрация на превозното средство са обективни, а третата зависи от самия нарушител, т.е. нито една от тях не зависи от 4 действията или волята на административния орган и не са поставени в зависимост от започване или завършване на конкретна процедура с участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно уведомяване за служебното дерегистриране на МПС по отношение на лицето, което не е изпълнило задължението си за пререгистрация, не се дължи. (В този смисъл: Решение № 1835/ 24.10.2022 год на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ състав, КАНД № 2266 по описа за 2022 г.; Решение № 892 от 17.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 671 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 281 от 18.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3165 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2443 от 13.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2409 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №

216/ 07 февруари 2023 год. на

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, КАНД № 3193/ 2022 г.) Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Законът не предвижда издаването на ЗПАМ, или нейното връчване, за да бъде завършена процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва по силата на закона след изтичане на определения срок.