Решение № 156 от 17.12.2021, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 915/2021
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 07.01.2022
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Свиленград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200915 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. П. ЗЛ. с ЕГН ********** от град ************, област Хасково, със съдебен адрес: град ************, област Хасково, чрез адвокат А.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4595604 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно (при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона) и неправилно (не било извършено нарушението, както и липсвали обективният и субективният елементи от състава на нарушението) издаване на ЕФ, както и наложеното наказание било несправедливо. От Съда се иска да отмени обжалвания ЕФ.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. П. ЗЛ. н е се 1 явява и не се представлява. С Писмена молба-становище процесуалния й представител – адвокат А.Г., излага доводите по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт: ЕФ бил издаден в противоречие с процесуалните правила, до който извод адвокат Г. достига след изключително „творческо” тълкуване на разпоредби от ЗАНН и ЗДвП и при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони – мястото на нарушението не било точно посочено и номерът на заснетия клип не бил измежду посочените в Протокола за използване на радара. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Н а 06.01.2021 година в 14.30 часа в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел ЦЛС 320 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 36 59 КС, движещо се в посока от кръстовището с улица „Генерал Скобелев” към хотел „Сахара”, респ. магазин „Зора”, със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 17 км/ч нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4595604 на името на жалбоподателя Д.З. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ 2 е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 30.09.2021 година (, видно от Справката за нарушител и от отметката, направена в копието на ЕФ, приложен към Жалбата), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 06.01.2021 година, когато е установено нарушението , е изготвен в оригинал Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 06.01.2021 година, времето (13.45 часа д о 16.15 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в град Свиленград, на улица „Сан Стефано”, до блок № 8 в квартал „Изгрев”, област Хасково, за общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост (същевременно в графата, касаеща пътен знак за ограничение на скоростта е налична поправка под формата на заличаване с коректор, извършена от неизвестно по делото лице), режима на измерване стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо 3 налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 36 59 КС в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 70 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 2 0 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места , като превишението е 17 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 14.30.45 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (17 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 70 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
В кориците на делото е приложена Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ и с Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 4 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:
Както вече бе посочено, в Протокола за използване на АТСС, който е част от документите, послужили за издаване на процесния ЕФ, е заличено с коректор нещо, изписано в графата, касаеща ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, което е видимо ясно от оригинала на посочения Протокол. Протоколът за използване на АТСС е о фициален документ, съставен от длъжностно лице по съответния ред и в кръга на службата му.
Корекция в такъв документ може да се прави само и единствено от лицето, което е изготвило документа – в случая само от служителя Г.Г. и това става чрез полагане на подписа му, удостоверяващ че именно той е извършил корекцията в съдържанието на документа. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай направената корекция на Протокола, в този си вид без да е посочен авторът, е основание, водещо до незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния акт, респ. до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице.
От друга страна за Съда остава налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение в населено място – 50 км/ч, а веднага след това е налична корекция, касаеща ограничение на скоростта, въведено с пътен знак и тази корекция не е направена по предвидения за това ред.
5
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на Протокола за използване на АТСС предвид наличната корекция в същия от неустановено по делото лице.
Т.е. административната отговорност спрямо З. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя З. с оглед изхода на делото .