Решение № 7207 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7207 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508739 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 146691/25.05.2023 г., подадена от Л. Ц. М. и от Е. Л. Г. – ответници по гр. дело № 72066/2021 г., Софийски районен съд, 25 състав срещу постановеното по делото Решение № 6374/24.04.2023 г. в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1, пр.първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Л. М., че същият дължи на ищеца сума в размер на 1 642, 98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. ****, /аб.№ 256111/, ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021 г. в размер на 264, 25 лв., сума в размер на 43,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав и срещу решението в частта, с която ответницата Е. Г. е осъдена на същото правно основание да заплати на ищеца сума в размер на 328,60 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** /аб. № 256111/, ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021 г. в размер на 52, 90 лв., сума в размер на 8,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав. Със същото 1 решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски за заповедното и исковото производства съобразно уважената част от исковете.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че отхвърлителната част от решението е за малки суми, а уважителната за големи по размер суми. Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че ответниците имали сключен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Поддържа се необоснованост на двете изслушани и приети по делото експертизи. Не било вярно твърдението, че на представители на топлинния счетоводител не бил осигурен достъп до измервателните уреди. Твърди се, че съдът не обърнал достатъчно внимание на облигационните взаимоотношения между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в уважената им част.

Въззиваемата страна-ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му.

Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 72066/2021 г., Софийски районен съд, 25 състав е образувано по искова молба с вх. № 109710/16.12.2021 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, след проведено заповедно производство, по което са постъпили в срок възражения от сочените за длъжници лица, с твърдението, че Л. М. и Е. Г. в периода 01.08.2015 г. – 30.04.2020 г. са били съсобственици на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. **** с аб. № 256111, до който в посочения период била доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Отчитането на потреблението й било извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, с което дружество ищецът имал сключен договор за извършване на тази услуга. За процесния период се прилагали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София в сила от 2016 г.

Въз основа на изложеното е поискано установяване, че ответниците дължат в условията на разделност на ищеца сума в общ размер на 2 061,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021 г. в размер на 325,46 лв., сума в размер на 52,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.201г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г. в размер на 10,22 лв., предвид което ответникът Л. М. дължал на ищеца: главница за доставена топлинна енергия в размер на 1 717,98 лв., ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021 г. в размер на 271,22 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 43,77 лв., ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г. в размер на 8,52 лв., а ответницата Е. Л.

Г.: главница за доставена ТЕ в размер на 343,60 лв., ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021 г. в размер на 54,24 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 8,76 лв., ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г.

Ответниците Л. Ц. М. и Е. Л. Г. оспорват исковете по основание и размер, твърдят, че не са били потребители на топлинната енергия, същата не била доставена до имот, тяхна 2 собственост, вписаните данни в отчетите не били верни.

С Определение № 25574/30.09.2022 г. по делото е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото е представена вписана под № 25183/25.03.1991 г. молба от „Държавна спестовна каса“ за вписване на законна ипотека върху имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, собственост на Ц.Е. М. на основание чл. 24 Закон за държавната спестовна каса за сумата от 9 552 лв. Според извлечение от Акт за смърт № 0413/17.08.2017 г. Ц. М. е починал на 16.08.2017 г. Според Удостоверение за наследници с изх. № 998/17.08.2020 г., издадено от СО, район Изгрев, негови наследници са Л. Ц. М. и Е. Л. М.а.

С протокол за проведено Общо събрание от 01.06.2002 г. на Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. **** за извършващо услугата монтиране на топломери, тяхното отчитане и разпределение на отчетената топлинна енергия е избрано „Техем сървисис“ ЕООД. На 05.06.2002 г. упълномощен представител на етажната собственост и на дружеството е сключил Договор № 23 за извършване на услугите посочени в него. За процесния на спора период е бил в сила сключеният между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД Договор № 144/29.07.2015 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката. Представени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на дата 11.07.2016 г.

По делото е представена Фактура № 0106567808/31.07.2019 г. за абонатен № 256111 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на обща стойност 1 709, 49 лв. с ДДС.

Ответниците са представили Рекламация с вх. на „Техем сървисис“ ЕООД № 12042.367/09.08.2012 г. срещу данните от извършения отчет за отоплителен сезон 2011 г. 2012 г. и Рекламация с вх. на „Техем сървисис“ ЕООД № 13049277/31.07.2013 г. срещу данните от извършения отчет за отоплителен сезон 2012 г. - 2013 г.

Третото лице-помагач по делото „Техем сървисис“ ЕООД е представило бланка от дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., бланка за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.; протокол от 08.05.2019 г. за неосигурен достъп за отчитане на уредите за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., подписан от съседката Д.Т.; протокол от 13.05.2019 г. за неосигурен достъп за отчитане на уредите за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., подписан от съседката Д.Т.; протокол от 18.05.2019 г. за неосигурен достъп за отчитане на уредите за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., подписан от съседа И.И..

По делото е приета и изслушана СТЕ, в чието заключение е посочено, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена за процесния период и получаваното количество топлина било отчитано от сертифициран измервателен уред. Дяловото разпределение е извършвано съобразно методиката. За сметка на „Топлофикация София“ ЕАД били техническите разходи. Общата сума на разходите за топлинна енергия за процесния период е в размер на 1 966, 37 лв., от които 1 329, 25 лв. за отопление на имот и 637, 12 лв. за битово горещо снабдяване. В открито съдебно заседание от 07.11.2022 г. ответниците са оспорили експертизата като ненужна и утежняваща делото.

Според заключението на приетата ССчЕ липсвали данни в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД за извършени плащания от страната на потребителите. Със суми за възстановяване по изравнителни сметки не били извършени прихващания.

Непогасените задължения били в общ размер на 2 024, 14 лв. Мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия е 317, 40 лв. В открито съдебно заседание от 07.11.2022 г. ответниците са оспорили експертизата като ненужна и утежняваща делото.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, с което е приел, че ответниците са собственици на топлоснабден имот, до който за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2020 г. била доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Отчитането й ставало от сертифицирани уреди и дяловото разпределение било извършвано съгласно утвърдените нормативни правила, като съдът е приел, че за периода 01.05.2018 г. – 3

30.04.2019 г. дължимото било начислено съгласно методиката по Наредба № 16 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването поради неосигуряване на достъп до жилището, което обстоятелство било доказано по делото. Съобразно двете приети по делото експертизи съдът е формирал дължимата сума. По тези мотиви е приел за частично доказани исковите претенции.

От правна страна съдът намира следното.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.