Решение № 866 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100900175 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№… гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 175 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 7113/25.01.2023 г., предявена от М. НА П., БУЛСТАТ *******, за осъждане на З.А.Д. „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, да заплати сума в размер на 453996,48 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор, peг. № 93-00-219/05.10.2012 г., в общ размер на 541560 лева, за 1 обезщетяване на вредите, причинени върху застраховано имущество, представляващо сградата на сектор „Арести", находяща се в гр. Петрич, ул. „*******, от настъпило на 01.02.2018 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 80962,62 лева обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 01.05.2021 г. до 24.01.2023 г. (датата предхождаща предявяването на исковата молба).

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 10.05.2022 г. съдебно решение по търг. дело № 2707/2018 г. на СГС, застрахователят бил осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на 87563,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен с рамков писмен договор от 05.12.2017 г. и със застрахователна полица № 0110-180-201700040 от 05.12.2017 г., между ЗАД „ОЗК З.” ЕАД и М. НА П. и съгласно общите условия, при които застрахователят сключва застраховки „Пожар и природни бедствия”, за обезщетяване на вредите, причинени върху застрахованото имущество, представляващо сградата на сектор „Арести", находяща се в гр. Петрич, ул. „*******, от настъпило на 01.02.2018 г. застрахователно събитие - пожар, която претенция била заявена като частична от общо дължимото застрахователно обезщетение по предявените девет щети по застрахователна полица № 0110-180-2017-00040 от 05.12.2017 г., което е в размер на 575146,73 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД сума в размер на 5691,63 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 87563,52 лева, начислено за периода от 01.05.2018 г. до 20.12.2018 г., която претенция е заявена като частична от общо дължимото обезщетение за забавено плащане на застрахователните обезщетения по предявените девет щети по горепосочената застрахователна полица, в размер на 51018,73 лева. Ответникът погасил частично задължението с извършено на 07.06.2022 г. плащане, но останал непогасен остатък от 453996,48 лева, който ищецът предявява за установяване и принудително осъществяване в настоящото производство, заедно със съответното обезщетение за забава.

Ответникът, ЗАД „ОЗК З.” ЕАД, в отговор на исковата молба не оспорва установените с влязлото в сила решение факти, но твърди, че вземането за застрахователно обезщетение над размера на уважения частичен иск, е погасено с изтичане на 3-годишна давност. Оспорва предявения иск и по размер, тъй като сградата на сектор „Арести", находяща се в гр.

Петрич, ул. „*******, била в лошо техническо състояние преди настъпване на застрахователното събитие. Било налице и съпричиняване, тъй като застрахованото лице не обезпечило безопасността на сградата и не ограничило достъпа на трети лица.

Неоснователна била и акцесорната претенция, включително следвало да бъде съобразен и фактът, че банкова сметка от застрахования била предоставена на 16.05.2022 г..

В допълнителната искова молба М. НА П. сочи, че при предявяването на исковата молба по търг. дело № 2707/2018 г. искът не е бил предявен като частичен, в такъв бил трансформиран след допуснато негово изменение в съдебно заседание на 17.06.2020 г., от който момент до предявяване на настоящата искова молба не бил изтекъл давностният срок.

Счита, че въпросът с техническото състояние на сградата бил разглеждан в производството по търг. дело № 2707/2018 г. и не следвало да се преразглежда в настоящото производство.

В допълнителен отговор ответникът поддържа вече релевираните срещу исковете възражения.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Всички факти в производството са безспорни, включително в проведеното съдебно заседание на 27.06.2023 г. за безспорен е отделен и фактът, че размерът на причинените щети на застрахованото имущество - сградата на сектор „Арести", находяща се в гр. Петрич, ул. „******* от застрахователното събитие пожар, възлиза на твърдяната в исковата молба сума от 541560 лева. Признаването от ответника на единствения факт, подлежащ на доказване в настоящото производство – размерът на пазарната стойност на вредите, причинени от реализиралия се на 01.02.2018 г. застрахователен риск - пожар и при съобразяване на установените със сила на пресъдено нещо правопораждащи предявеното главно вземане факти, налагат категоричен извод за основателност на предявения главен иск за престиране на застрахователно обезщетение в размер на сумата 453996,48 лева – незаплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер от 541560 лева.

Това налага да бъде разгледано евентуалното възражение на ответника за погасяване на това породено в правната сфера на ищеца вземане с изтичането на специалната 3годишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 378, ал. 2 КЗ, тъй като е осъществено процесуалното условие за това – формиран извод за основателност на предявения иск.

Разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ предвижда правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение да се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, което означава, че вземането за застрахователно обезщетение би било погасено с изтичането на три години от 01.02.2018 г. или на 01.02.2021 г., освен ако не са осъществени факти с ефект спиране и/или прекъсване на давността.

В конкретния случай, носителят на правото на вземане за застрахователно обезщетение е потърсил съдебна защита на правото си, като е предявил на 20.12.2018 г. искова молба, въз основа на която е образувано търговско дело № 2707/2018 г. на СГС, VI17 състав. В исковата молба ищецът претендирал присъждане на обезщетение за щетите от реализиралия се риск пожар, нанесени на сградата на сектор „Арести", находяща се в гр.

Петрич, ул. „*******, в размер на 87563,52 лева, заедно с мораторно обезщетение в размер на сумата 7872,11 лева. С молба, депозирана в съдебно заседание на 17.06.2020 г. ищецът поискал да се допусне изменение на петитума на предявения иск, като същият се счита за частичен в първоначалния предявен размер за сумата 87563,52 лева, но вече от вземане в размер на 541560 лева, което съдът допуснал като уточнение на предявената искова молба.

Така в настоящото производство спорът има правен характер и се концентрира върху ефекта на прекъсване и спиране на погасителната давност върху претенцията за застрахователно обезщетение в размер на 541560 лева, с оглед трансформирането на иска от предявен в пълен размер, в частичен такъв.

Отговор на този спорен въпрос е даден в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, поради което се налага мотивите му да бъдат възпроизведени тук, с адаптирането им към процесната хипотеза.

Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време (срок), с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Принципно погасителната давност санкционира кредиторовото бездействие и затова предприемането на активни действия от 3 носителя на правото води до прекъсване на давността, от който момент започва да тече нова давност и последиците на изтеклата до момента на прекъсването, губят правно значение.

Давностният срок спира да тече при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства, като изтеклият до този момент период от време, запазва действието си.

Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Поради изчерпателното изброяване на основанията за спиране на давността и въвеждането с чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД на изключение от общото правило за непрекъсваемост на давностните срокове, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" не следва да се тълкува разширително. Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на чл. 296 ГПК.

Фактите, които обуславят прекъсването на давностния срок също са изрично и изчерпателно дефинирани в закона. Нормата на чл. 116 ЗЗД също е от императивен порядък, съдържа изчерпателно изброяване на основанията за прекъсване на давността и не може да се тълкува разширително. Съобразно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако искът бъде уважен. При уважаване на иска изтеклият срок на погасителната давност се заличава и започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната - чл. 116, б. "б" in fine ЗЗД.

Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум.

Давността прекъсва и спира да тече само за онази част от вземането, която е заявена от ищеца с исковата молба, като за разликата над предявената част от вземането, давността не спира и не прекъсва, тъй като за тази част кредиторът правно бездейства.

Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичен иск, е само предявената част от вземането.

Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен.

С предявената искова молба М. НА П. е предявило иск за пълния размер на дължимото обезщетение от проявилия се застрахователен иск – пожар, увредил сградата на сектор „Арести", находяща се в гр. Петрич, ул. „*******. Така погасителната давност е била прекъсната, но единствено и само за предявения размер на претенцията - 87563,52 лева, който ищецът е въвел като предмет на спора по търг. дело № 2707/2018 г. на СГС, VI-17 състав, но в хода му изрично уточнил, че този размер представлява само част от спорното право.

Ако от събраните по делото доказателства се установи, че спорното право (вземането 4 за застрахователно обезщетение) е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен (при липса на изрично изявление на правоимащия в този смисъл), но няма пречка ищецът да измени обема на търсената защита. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза, след изменение на размера на иска, спорното право продължава да се претендира на същото основание (правопораждащите го факти са идентични) и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера.