Решение № 15 от 15.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Добрич, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря М.а Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200698 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. С. Й. ЕГН ********** против НП № 23 – 0851 - 000650 от 01.06.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр.

Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; по чл. 123 ал. 1 т. 3 б.

„в“ от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа подадената жалба на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 19.05.2023г. в 09.30 часа, в град Д., ж.к. „***“ на паркинга на *** упралява лек автомобил „***, като извършва следните нарушения: при маневра движение на заден ход, не се е убедил, че пътят зад него е свободен и удря паркирания лек автомобил „***, с което допуска ПТП с материални щети по автомобилите; като участник в ПТП не изпълнява задължението си да установи последиците от произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, напуска местопроизшествието.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН.

Съображенията на съда за това са следните:

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 215987 от 19.05.2023г., актосъставителят М. Б. К. е вписал в него двама свидетели – В.

П. Г. /под № 1/ и Д. С. Д. /под № 2/, за който е посочено, че е очевидец на нарушението. В графата за подписи на свидетели под № 2 няма подпис.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят заявява, че свидетелят Д. не е присъствал при съставянето на акта. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Д. заявява, че не е присъствал при съставянето на АУАН, респ. не е подписвал същия.

При тези констатирани в рамките на съдебното следствие спорни факти, определено следва извода, че актосъставителят е ползвал свидетелят Д. в нарушение на горецитираната разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо свидетелят Д. не е бил подсигурен /каквито са нормативните изисквания/ да присъства при съставянето на АУАН, но е вписан като свидетел с ясното съзнание, че същият не знае за съставянето на АУАН и не го е подписал. Последният не е присъствал при съставянето на акта, предвид 2 показанията на актосъставителя и липсата въобще на негов подпис под № 2.

Този подход не може да се приеме като алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е налице грубо нарушение на правилата в чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, които определено рефлектират и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден относно действителното качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, съгласно който АУАН се подписва от поне един от свидетелите, не освобождава актосъставителя от задължението му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при неговото съставяне, каквото е изричното предписание на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН.

Н а второ място, съдът констатира и съществено процесуално нарушение при определяне на мястото на нарушението - в АУАН е посочено гр. Д., ж.к. „***“, на паркинга пред ***, а в издаденото впоследствие НП, като място на извършване на нарушението се посочва гр. Д., ж.к. „***“, на паркинга пред ***.

Съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа /АУАН и НП/, като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението.

Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42 т. 3 предложение второ от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57 т. 5 предложение трето от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги 3 води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза. В случая мястото на нарушението в АУАН и НП е посочено неправилно и това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Не без значение е, че в комбинация установените съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП водят до пълно вътрешно непреодолимо противоречие във волята на АНО и актосъставителя и не само, че ограничават правото на защита на санкционираното лице, но и са пречка за съда да разбере за какво е санкциониран жалбоподателят.

В чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са изброени минималните изисквания към съдържанието на АУАН, съответно на наказателното постановление, сред които е изискването АУАН и издадения въз основа на него санкционен акт да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Това нормативно условие за законосъобразност поставя изискване за пълно съответствие между обстоятелствата, при които е извършено нарушението така, както са описани в АУАН и посочените такива в наказателното постановление, т.е. следва да е налице пълно фактическо единство в съдържанието им. В случая посоченото място на извършване на нарушението в АУАН и в НП е противоречиво, което води до неяснота в административното обвинение.

Ето защо, предвид посоченото, следва да се приеме, че са налице допуснати особено съществени и неотстраними процесуални нарушения, които опорочават проведеното административнонаказателното производство, нарушават правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и винаги водят като своя закономерна последица до отмяна на санкционния акт на административнонаказващия орган.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23 – 0851 - 000650 от 01.06.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Й. С. Й. ЕГН ********** за нарушение: по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание 4 глоба в размер на 20 лева; по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП на основание чл.

175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5