Решение № 155 от 27.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. М. при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000519 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. против решение № 43 от 16.06.2023 г. постановено по т. д. № 36/2022 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 130 052,90 лв., от които главница в размер на 120 419,36 лв., представляваща сбор от двете месечни вноски, дължими за периода месец април – месец май 2019 г., като част от дължимо възнаграждение в размер на 6 069 135,73 лв. по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, сумата от 9 633,54 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода месец април – месец май 2019 г. две месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2022 г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски, както и сумата от 11 586.14 лв., представляваща направените от ищеца разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че следва да се прави разлика между прекратяване на търговско дружество и неговото заличаване.

Въззивникът счита, че не е налице съотношение на специална към обща норма 1 съобразно разпоредбите на чл. 735, ал. 1 от ТЗ и чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Допълва, че при заличаване на юридическото лице е налице хипотеза на несъществуващо юридическо лице, което не е субект на правото, тъй като то е прекратено, което налага и разграничаване на двете правни понятия. Навежда твърдения, че с обявяване на дружеството в несъстоятелност ex lege настъпва прекратяването му и оттам нататък лицето не е годен адресат на права и задължения. Счита, че ищецът няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по гореописания договор, защото консорциумът е прекратен по смисъла на чл. 363 б. „в“ ЗЗД. Тълкувайки разпоредбата на чл. 363, б.„в“ от ЗЗД прави аналогия между смъртта и поставянето под запрещение при физическите лица, като основание за прекратяване на гражданското дружество и прекратяване на юридическо лице съдружник в дружеството по ЗЗД, което според него води до същия правен резултат. С оглед изложеното твърди, че договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на търговското дружество, независимо, че то остава да съществува до момента на заличаването му. Навежда доводи, че с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД - съдружник в консорциума, е последвало прекратяване по право на договора за консорциум. Поради прекратяването намира, че „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума. Счита, че дружеството следва да иска припадащия му се дял, но не и да предяви претенция за дела на другите участници в консорциума. Отново предвид прекратяването на дружеството, смята, че институтът на активната солидарност не може да намери приложение в настоящия случай и не са налице предвидените в закона предпоставки всеки от множеството кредитори да претендира изпълнение на целия дълг, а съответно изпълнението от длъжника на единия от кредиторите да погасява задължението му спрямо останалите. Намира, че след обявяването на „Строителна механизация“ АД в несъстоятелност, материалноправната легитимация на ищеца е отпаднала. Поради това твърди, че от този момент не е налице и активна солидарност между съдружниците, в резултат на прекратяването на несъстоятелното дружество, водещо автоматично до прекратяване и на договора за консорциум, съответно не е налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума да предяви в пълен обем исковете за правата, поети във връзка с осъществяване на дружествените дела. Възразява, че доколкото от страна на „Ар ти ай файненс“ ГмБХ не е доказан размерът на неговия дял в консорциума, то и предявената от него претенция е останала недоказана. Моли за решение, с което да се отмени първоинстанционният съдебен акт и да му се присъдят разноски, в това число и тези направени във връзка с частичното прекратяване на делото, поради оттегляне на част от исковата претенция.

В срока за отговор такъв е постъпил от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ, чрез адв. Е.

Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че 2 с влизане в сила на решение № 50112 от 06.01.2023 г., постановено по т. д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, окончателно е разрешен спорът по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и е признат със сила на присъдено нещо юридическият факт на договорна активна солидарност, уговорена посредством процесния договор за рехабилитация. Намира за ирелевантно по отношение на кредиторовата солидарност обстоятелството дали консорциумът продължава да съществува или не. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че консорциумът не се прекратява вследствие обявяването в несъстоятелност на „Строителна Механизация“ АД. Сочи доводи, че дружеството продължава да съществува като правен субект, действащ чрез назначения му синдик и е способно да извършва валидни правни действия. Тълкувайки разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА намира за неприложима направената аналогия на хипотезите, касаещи смърт на физическо лице и поставянето му под запрещение и обявяването на юридическо лице в несъстоятелност, като основание за прекратяване на дружество по ЗЗД. Посочва, че процесният договор урежда подобна хипотеза и предвижда, че ако някой от съдружниците бъде обявен в несъстоятелност, другият съдружник ще поеме неговите права и задължения спрямо жалбоподателя. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2024 г., процесуалният представител на въззивника адв. М. поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Представя списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски в производството пред настоящата инстанция от насрещната страна. В указания от съда срок представя писмени бележки.

В същото о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. В указания от съда срок не представя писмени бележки.

Участващото на страната на ищеца трето лице помагач „Строителна Механизация“ АД /в несъстоятелност/, уведомено и представлявано от синдика му, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Следната фактическа обстановка, възприета от ОС – Шумен, не се оспорва във 3 въззивното производство:

На 11.09.2012 г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124, е учреден консорциум при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл.

ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. От съдържанието на договора става ясно, че обединяването на съдружниците е с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат.

На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва извода на ШОС, че ответникът - възложител е задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора за вноски с поредни номера 52 и 53, дължими съответно до 10.04.2019 г. и 10.05.2019 г. , всяка от тях в размер на 60 209,68 лв. или общо 120 419,36 лв. Не се оспорва и дължимостта на сумата от 9 633,54 лева, представляваща неустойка за забава върху посочената месечна вноска.

Спорът пред въззивната инстанция е сведен до правния въпрос дали ещецът е активно материалноправно легитимиран да получи дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в хипотезата на чл. 363, б.В ЗЗД.

В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция /арг. чл. 269, изр.2 ГПК/.

С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976,21 лв., от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 4 лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева.

Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Върховният касационен съд, ІІ ТО с Решение №50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. №166/2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №80 от 26.07.2018 г. по т.д. №67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, и е отхвърлил претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.