Определение № 434 от 03.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Стара Загора, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500216 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано е по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С., представлявано от законния си представител З.Б., чрез юриск. Б.

Д., против разпореждане № 68 от 28.02.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 140/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 124,71 лв. до претендираните 218,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва по договор за паричен заем от 29.11.2022 г. за периода от 07.12.2022 г. до 28.03.2023 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, претендира отмяната му и постановяването на ново, с което да се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение за цялата претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.с.в.“ ЕАД - гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Й. Б. за сумата от 400 лв. - главница по договор за кредит от 29.11.2022 г., сключен между длъжницата и С.к.“ ООД;

25,40 лв. – договорна лихва за периода от 06.12.2022 г. до 28.03.2023 г.; 218,05 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.12.2022 г. до подаване на заявлението в съда, и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението досежно претендираното обезщетение за забава за разликата над 124,71 лв. до претендираните 218,05 лв., като неоснователно, тъй като е в размер над законната лихва.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от

1 процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, но разгледана по същество е неоснователна.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение (Р-111-2009, І т.о.). Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за кредит, в чл.6, ал.1 е предвидено, че при забава в плащането на която и да е парично задължение по договора, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Въпреки тази клауза в договора, очевидно е по делото, че претендираното обезщетение за забава е в по-висок размер от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че заповедният съд не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава. Заповедният съд не извършва такава проверка, а проверява дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Както бе посочено по-горе, съгласно чл.33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. За съда не съществува друга възможност да осъществи правомощията си относно проверката дали поисканото обезщетение надвишава законна лихва или не, освен да направи необходимото изчисление. В случай, че лихвата надвишава законната, заповед за изпълнение не се издава – чл.411, ал.2 ГПК.

Предвид изложените съображения, както и предвид нормата на чл.271, ал.1 ГПК, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.

Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 68 от 28.02.2025 г., постановена по ч. гр. д. № 140/2025 г. по описа на Районен съд - Раднево, в 2 частта с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 124,71 лв. до претендираните 218,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва по договор за кредит от 29.11.2022 г. за периода от 07.12.2022 г. до 28.02.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3