Определение № 8899 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8899 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510729 по описа за 2025 година

Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № РД-08-2959 от 09.04.2026г. на председателя на Софийски градски съд.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. Д. А. срещу Разпореждане № 104193 от 01.07.2025г., постановено по гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС, 170-ти състав, с което е върната исковата молба, подадена от З. Д. А. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено производството по гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС.

В частната жалба са изложени съображения, че след получаване на съобщението с указанията на съда за вписване на исковата молба, опитала да изпълни разпореждането на съда, но в деловодството получила отговор, че не можело да бъде организирано предаването на документите за вписване, тъй като делото било образувано само въз основа на копия от предявения насрещен иск от З. Д. А. срещу Н. Д. А. за делба на недвижими имоти. Изразила това в надлежно подадена молба, но не получила съдебен акт за последващи действия.

Поддържа, че интересът й е делбата да бъде извършена в едно производство, каквото била законовата повеля и съдебната практика. СРС, 52-ри състав, обаче, бил постановил разделяне на делата с Определение № 4935 от 29.01.2025г., което не подлежало на обжалване, но запазил документите, с които бил предявен насрещният иск в кориците на делото. Сочи, че била подала молба по гр. дело № 9197/2024г., която съдържала подробни обяснения и било отправено искане съдът да отмени определението си за разделяне на делата и да ги приеме за разглеждане в едно производство. По молбата нямало произнасяне и до днес. Очаквала това произнасяне, тъй като предявеният насрещен иск следвало да бъде вписан като предявен по гр. дело № 9197/2024г., а не като иск в самостоятелно производство. Искането към съда е да отмени разпореждането за връщане на исковата молба, тъй като с това процесуално действие се преграждал пътят й за осъществяване на интереса и правата й делбата на наследствените недвижими имоти между нея и Н. А. да 1 бъдат извършени в едно съдебно производство.

С разпореждане от 30.01.2026г. съдът е разпоредил препис от частната жалба да се връчи на противната страна, като е изпратен препис на С. М., ответник по гр. дело № 9197/2024г. по описа на СРС, 52-ри състав, а не по гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС, 170-ти състав.

Предвид етапа, на който делото е било прекратено, не е бил конституиран ответник, доколкото препис от исковата молба не е бил изпратен на Н. Д. А. /надлежният ответник в производството по гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС, 170-ти състав/ и не е необходимо да бъде извършвана процедура по размяна на книжа по реда на чл. 276 ГПК.

Видно от приложените по делото документи първоначално СРС, 52-ри състав е бил сезиран с иск за делба, предявен от С. М. срещу З. Д. А..

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от З. Д. А. срещу Н. Д. А. за делба на недвижими имоти, включени в наследството на Д.Д.А. и Л.Й.Х., а именно: поземлен имот с идентификатор *** с адрес: с. Бистрица, район Панчарево, ул. „********; поземлен имот с идентификатор *** с адрес: с. Бистрица, ул. „Мали дол“; поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот: с. Батак, местност „45-Недански път“; поземлен имот с идентификатор *** с адрес: с. Батак, местност „Новите лозя“; поземлен имот с идентификатор *** с адрес: с. Батак, местност „131Дълб. Път“.

С Определение № 4935 от 29.01.2025г., постановено по гр. дело № 9197/2024г. по описа на СРС, 52-ри състав съдът е разделил производството по делото като е продължил производството по гражданско дело № 9197/2024 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав по предявения от С. М. срещу З. Д. А. иск за делба на недвижим имот- апартамент, находящ се в гр. София, бул. „********“ №121, етаж 1, с идентификатор *** и площ от 99 кв. метра, заедно с 130/2120 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 245 кв.метра, както и е разпоредил служебно заверени преписи от настоящото определение и исковата молба с приложенията, които със съпроводително писмо да се докладват на заместник-председателя и ръководител на ІІ ГО при СРС за образуване на отделно производство по предявения от З. Д. А. срещу Н. Д. А. с молба (вх. № 418163/23.12.2024г.) иск за делба на недвижими имоти, подробно описани в същата.

С разпореждане от 12.02.2025г. на зам.- председателя на СРС е образувано ново дело, а именно гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС, 170-ти състав.

С разпореждане от 27.03.2025г. съдът е оставил исковата молба, подадена от З. Д. А. без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК и е дал едномесечен срок, считано от връчване на разпореждането, да впише исковата молба. С разпореждането са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок, а именно, че исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането е връчен на З. А. на 14.04.2025г.

На 12.05.2025г. е постъпила молба от З. А., с която е поискано да бъде продължен срока 2 за вписване на исковата молба, тъй като е била уведомена, че в кориците на делото се съдържали само преписи от документите, с които бил предявен насрещен иск за делба в производството по гр. дело № 9197/2024г. Направено е искане срокът да бъде продължен до изясняване на въпроса дали делбата на описаните имоти не следва да бъде извършена в едно производство- по- рано заведеното дело на 52-ри състав. Поддържа, че има интерес делбата да се извърши в един съдебен процес, тъй като ставало дума за делба на наследствени имоти. Твърди, че формално ищец по гр. дело е трето лице, но неговата легитимация за собственост на ½ идеална част от описания в исковата молба недвижим имот следвала от получено дарение, предмет на което било част от наследството на Д. А. и Л. А..

Сочи, че Н. А. и З. А. били техни законни наследници. Твърди, че била подала молба по гр. дело № 9197/2024г. с подробни обяснения и отправено искане съдът да отмени определението си за разделяне на делата и да приеме разглеждането им в едно производство, но по молбата нямало произнасяне. Направено е искане делото да бъде изпратено на СРС, 52-ри състав за съвместно разглеждане. Направено е искане срокът за вписване на исковата молба да бъде продължен до изясняване на поставения въпрос.

С Определение № 22026 от 19.05.2025г. СРС, 170-ти състав е продължил определения с разпореждане № 52742/27.03.2025г. срок за изпълнение на дадените указания с един месец, считано от 14.05.2025г. на основание чл. 63 ГПК.

С обжалваното разпореждане от 01.07.2025г. СРС е приел, че в предоставения срок дадените указания не са изпълнени, поради което е върнал исковата молба на основание чл.

129, ал. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на ищец в производството по гр. дело № 8528/2025г. по описа на СРС, 170-ти състав. Поради гореизложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 1057 от 11.05.2023г. на ВКС по ч. гр. дело № 1753/2023г., ІV г. о., ГК, Определение № 118 от 23.03.2022г. на ВКС по ч. т. дело № 430/2022г., І т. о., ТК, Определение № 4397 от 19.12.2022г. на ВКС по ч. гр. дело № 3856/2022г., ІV г. о., ГК, Определение № 60099 от 12.07.2021г. на ВКС по ч. гр. дело № 1810/2021г., І г. о., ГК, Определение № 99 от 09.06.2017г. на ВКС по ч. гр. дело № 749/2017г., І г. о., ГК, Определение № 157 от 27.03.2013г. на ВКС по гр. дело № 540/2012г., ІІ г. о., ГК, Определение № 171 от 06.10.2017г. на ВКС по ч. гр. дело № 2616/2017г., ІІ г., о., ГК, Определение № 60205 от 03.06.2021г. на ВКС по ч. гр. дело № 1593/2021г., ІV г. о., ГК, Определение № 360 от 27.06.2011г. на ВКС по ч. гр. дело № 7/2011г., ІІІ г. о., ГК, Определение № 2676 от 27.05.2025г. на ВКС по ч.гр. дело № 4820/2024г., ІV г. о., ГК и др. при наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са 3 конкретни, пълни и изчерпателни; както и че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени; указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности. Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка, за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба.

В настоящия случай дадените от СРС указания с разпореждането от 27.03.2025г. са ясни и правилни, доколкото предявеният иск за делба подлежи на вписване. На следващо място правилно СРС в съответствие с разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010г. на ОСГК на ВКС е приел, че изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, б. „в“ във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС, в това число и за съдебна делба, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за нейното вписване, е основание за връщането й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

По отношение на доводите, изложени в частната жалба, следва да бъде посочено следното:

С молбата от 12.05.2025г. ищцата е изложила съображения за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания предвид неправилното според нея произнасяне на СРС, 52-ри състав, с което е отделено производството по предявения насрещен иск в отделно производство. С определение от 19.05.2025г. първоинстанционният съд е продължил дадения срок с един месец на основание чл. 63 ГПК, предвид което е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е получил произнасяне по молбата.

Относно приложението на чл. 63 ГПК и липсата на задължение на съда да съобщи на страната за продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК е формирана константна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК– Определение № 150/02.03.2010 г. по ч. гр. дело № 109/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. дело № 441/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение по ч. гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 385/04.10.2010 г. по ч. гр. дело № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., Определение № 342/26.04.2010 г. по ч. т. дело № 304/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 191/14.03.2011 г. по ч. т. дело № 143/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 213/16.02.2011 г. по ч. т. дело № 824/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 570/14.07.2010 г. по ч. т. дело № 495/2010 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 193/11.04.2011 г. по ч. гр. дело № 103/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 408/28.05.2012 г. по ч. т. дело № 339/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. Определение № 133 от 16.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 440/2020 г., II т. о., ТК и други. В посочените съдебни актове е прието, че поради изрично установения в чл. 63, ал. 2 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба 4 определение, с което срокът е продължен; новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния и това означава, че страната сама е длъжна да следи за началото и за края на срока. В този смисъл и Определение № 261 от 8.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 911/2020 г., II т. о., ТК, в което се приема, че съгласно практиката на ВКС по приложението на разпоредбите в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът не следва да уведомява страната за разпореждането, с което се уважава или не се уважава искане за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. В посочените съдебни актове се приема, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с молбата за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.