Определение № 1594 от 12.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20228002104288 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 132 от 24.06.2022г. по гр.д. № 288/2021г. на Ловешки окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 529 от 13.12.2019г. по гр.д.

№ 592/2018г. на Троянски районен съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.

440 ГПК и вместо това е отхвърлен предявения от И. К. П. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в качеството на взискател и К. А. И. и М. Х. И., в качеството им на длъжници по изп.д. № 20148800400419 на ЧСИ Р. Д., иск по чл. 440 ГПК за установяване, че К. А. И. не е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 8 в [населено място], на [улица], на ет.4, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ 105,66 кв.м. с прилежащите му мазе и таван и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата; 2/ потвърдено е решението на районния съд в частта, с която е уважен искът по чл. 440 ГПК относно същия имот за установяване, че М. Х. И. не е собственик на гореописания апартамент.

Касационни жалби са подадени от ищцата И. П. и от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413, което е правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Ищцата обжалва отхвърлянето на иска против К. И..

Ответникът „Кей Би Си Банк България“ ЕАД обжалва уважаването на иска по отношение на М. Х. И.. Счита, че решението в тази част е недопустимо, тъй като М. И. не е страна по сделката и банката никога не е твърдяла, че тя е собственик на апартамента. Двамата жалбоподатели взаимно оспорват жалбите си.

Ответниците по жалбите К. А. И. и М. Х. И. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК след като с решение № 1

60086/15.06.2021 г. по гр.д. № 3629/2020 г., състав на I г.о. на Върховния касационен съд е отменил предходното въззивно решение по спора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение на указанията в отменителното решение новият въззивен състав е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата да уточни на какво основание счита договора за дарение от 27.10.1981г. за нищожен. Ищцата е заявила, че дарението няма за предмет процесния апартамент с идентификатор *****, с площ 105.66 кв.м., а негов предмет е апартамент ЗАПАД със застроена площ 55.98 кв.м., който е ипотекиран между ответниците. Сочи, че не е противопоставяла на ответната банка нищожността на този договор и неговата действителност е без правно значение за предмета на спора.

Производството е по иск по чл. 440 ГПК, предявен от И. П. против К. И. и М. И. длъжници и „Райфазенбанк България“ ЕАД - взискател по изпълнително дело. Ищцата цели да отрече правото на собственост на К. И. върху 1/2 ид.ч., а на М. Х. И. правото на собственост изцяло върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 8 с площ 105,66 кв.м. в [населено място], [улица], заедно с прилежащите мазе № 6 с площ 16,93 кв.м., таван № 6 с площ 18,27 кв.м. и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата. Върху този имот е насочено принудително изпълнение от банката, а ищцата твърди, че 1/2 ид.ч. е нейна собственост по силата на нотариален акт от 1975г.

От фактическа страна е установено следното: С нотариален акт от 1975г. И. К. И. и А. М.

И., родители на ответника К. И., са признати за собственици на апартамент № 6, построен по стопански начин, с площ 105,66 кв.м., заедно с мазе № 6 от 16,93 кв.м., таван № 6 от 18,27 кв.м. и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Към настоящия момент този апартамент е с идентификатор ***** съгласно одобрената КККР на [населено място].

През 1977г. е извършена съдебна делба между двамата съсобственици, при която по реда на чл.292 ГПК/отм./ на И. К. П. е поставен в дял новообразуван апартамент ЗАПАД със застроена площ 55,98 кв.м., с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2,25 кв.м., заедно с припадащия се към апартамента таван, с участие на дворното място 55,03 %, образуван от бившия апартамент № 6. В дял на А. М. И. е поставен новообразуван апартамент ИЗТОК със застроена площ 45,27 кв. м., с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2,25 кв.м., заедно с припадащата се към апартамента изба, с участие на дворното място 44,97 %, образуван от бившия апартамент № 6. През 1981г. И. К. П. е дарила на сина си К. И. апартамент, новообразувано жилище, представляващо 1/2 ид.ч. от съществуващия преди това апартамент, а именно получения при делбата апартамент- запад.

С констативен нотариален акт от 2001г. А. И. - баща на ответника К., е признат за собственик на получения при делбата апартамент - изток. А. И. е починал през 2002г. и негов единствен наследник е синът му К. А. И..

През 2007г. е учредена от К. А. И. договорна ипотека за обезпечаване на отпуснат на М. Х.

И. кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД върху двата новообразувани при делбата апартамента - този с площ 45,27 кв.м. и този с площ 55,98 кв.м.

2

През 2015г. е предявен иск от К. И. и съпругата му М. И. против „Райфайзенбанк” ЕАД за прогласяване нищожност на основание чл.26, ал.2, във вр. чл.170 от ЗЗД на договора за ипотека. Поддържано е, че не съществуват двата описани апартамента, а винаги е имало едно жилище, което не е тъждествено с посочените в нотариалния акт за ипотека. С влязло в сила решение искът е отхвърлен.

През 2017г. е предявен иск от К. И. против И. П. за прогласяване нищожността на договора за дарение от 1981г. поради противоречие със закона и невъзможен предмет. Този иск е уважен с влязло в сила решение, постановено при признание на иска - чл. 237 ГПК.

През 2018г. по изп.д.№ 20148800400419 по описа на ЧСИ Р. Д. с длъжници К. И. и М. И. по искане на взискателя „Райфайзенбанк България" ЕАД е изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****х по КККР на [населено място], с предназначение апартамент с площ от 105.66 кв.м., ведно с прилежащите му мазе № 6 16.93 кв. м.; таван № 6 с площ 18,27 кв.м. и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата, който по доказателствени документи представлява: 1/апартамент ИЗТОК със застроена площ 45,27 кв. м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, килер, баня с тоалетна, тераса с придаваща се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2,25 кв. м. при описани, заедно с придаващото се към апартамента избено помещение № 6 с площ 16,93 кв.м., заедно със съответните 44.97% от 1.22% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място и 2/ апартамент ЗАПАД със застроена площ 55,98 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с предаващата му се 1/2 ид.ч. от входното антре с площ 2,25 кв. м., състоящ се от спалня, дневна с бокс, килер, баня с клозет и коридор, с припадащият се към апартамента таван и с 55,03 % от 1,22% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. В обявлението за публичната продан е посочено, че обектът с идентификатор ***** е обособен след обединяване на два апартамента.

Приетата по делото техническа експертиза не е открила в архива на Община Троян проекта за преустройство на делбения апартамент по гр.д. № 675/1975 г. на Троянски районен съд с площ от 105,66 кв.м., но според данните от делото е видно, че в рамките на застроената квадратура от съществуващия апартамент се обособяват два нови такива като преустройството се извършва с леки преградни стени. Налице са и данни, че проектът е обявен на заинтересованите и по него не са постъпили възражения. При огледа на място вещото лице констатира, че е извършвано вътрешно преустройство, с което са премахнати вътрешни преградни стени и конструктивни елементи, при което е променено не само разпределението на жилището, но и предназначението на част от помещенията в него. В момента на място съществува само един апартамент на IV етаж, с изложение изток-запад.

Двата образувани при делбата малки апартамента са в рамките на застроената площ на апартамента по нотариалния акт от 1975 г., но те не са отразени като самостоятелни обекти в схемата по кадастралната карта.

Видно от изготвената оценка при сключване на договора за ипотека от 2007г., че е оценен един апартамент с площ от 105,66 кв.м., без данни за броя и вида на помещенията.

Разпитаната свидетелка П. Д. - внучка на ищцата и дъщеря на ответниците И., сочи, че баба й никога не е живяла в Т.; в жилището живее свидетелката и то винаги е било един 3 апартамент.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил, че за ищцата е налице интерес от предявяване на иска, доколкото твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамента отпреди учредяване на ипотеката. В резултат на влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на договора за дарение от 1981г. между ищцата и сина й К., то в отношенията помежду им тя не е загубила притежаваното от нея от 1975 г. право на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента. Това влязло в сила решение, постановено при признание на иска, не обвързва ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Затова в настоящето производство съдът следва да разгледа твърденията на ищцата за нищожност на договора за дарение поради невъзможен предмет по чл. 26, ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че такава нищожност не е налице. Посочил е, че договорът би бил нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. В случая в акта за дарение процесният апартамент е описан като новообразувано жилище - апартамент-запад, съответстващо на 1/2 ид.ч. от съществуващия преди това апартамент, посочена е неговата квадратура - 55.98 кв.м., помещенията от които се състои, както и квадратурата на припадащия се към апартамента таван и процента идеални части от общите части на сградата. При индивидуализацията изрично е цитирано решението по извършване на делбата по гр.д. № 672/1975 г. на Троянски районен съд, която е извършена въз основа на архитектурен проект, който предвижда само вътрешни изменения. Следователно, сключилите договора за дарение страни са изразили воля за разпореждане с така съществуващия самостоятелен обект, който реално е съществувал към 1981г. и е отговарял на изискванията за самостоятелен обект.

Фактът, че в кадастралната карта двата апартамента не са отразени като самостоятелни обекти, не обосновава обратен извод.

Въз основа на това съдът е заключил, че договорът за дарение от 1981г. е действителен спрямо ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Затова ответникът К. И., като длъжник по изп.д. № 20148800400419, е собственик на 1/2 ид.ч. от продавания по посоченото изпълнително дело апартамент № 8, в [населено място], с площ 105,66 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Наред с това, К. И. е собственик по наследство от баща си и на другия новообразуван апартамент с площ от 45,27 кв.м. от продавания по изпълнителното дело недвижим имот. Горните изводи съответстват и на влязлото в сила решение на Ловешки окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на К. и М. И. против банката за обявяване за нищожен на договора, с който са ипотекирани двата апартамента поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2, пр. 1 ЗЗД и поради неизвестност тъждеството на имота на основание чл.170 ЗЗД.

С тези мотиви въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция и е отхвърлил отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК против К. И.. В частта, с която искът е уважен против М. И., решението на районния съд е потвърдено, тъй като единствен 4 собственик на продавания по изпълнителното дело имот е К. И..