Решение № 260021 от 18.01.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И Е №

....... гр.К., ………… год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №619 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по заявление чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3540/2019 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу Н.Р.Б., с ЕГН-********** и във връзка с указанията на заповедния съд в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК предявява иска за установяване на вземането си срещу ответника. Сочи, че на основание договор за цесия от 29.11.2019 г. с прехвърлител на вземанията "И. Ф." ООД, ЕИК:***** като било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г. с прехвърлител на вземания „Т. Б.“ ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „Т.“ прехвърлил вземания в общ размер на ***лева спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора.

„ЮБЦ“ ООД, с ЕИК:*********, встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно основание преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК като придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №***. На 11.12.2017 г. потребителят подписал договор с индивидуален клиентски номер М***, за ползването на мобилен номер ***, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса ***лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М*** от 11.012.2017 г.. между ответника Н.Р.Б., с ЕГН-********** и „Т. Б.“ ЕАД били издадени за периода 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. следните фактури №**********/20.12.2017г., №**********/20.01.2018г., **********/20.02.2018 г. и №**********/20.04.2018 г. на обща стойност ***лв. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 11.12.2017-19.12.2017г., Теленор издал за ползвания мобилен номер ***: фактура №********** от 20.12.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв.

/ без ДДС/, от които: ***лв. без ДДС, представляващи незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал, като стойността е изчислена пропорционално дните, конто абонатът е ползвал услугата; ***лв. незаплатена цена за международни разговори, при използвани 101 минута извън пакета и 30 минута пакетни услуги; Дължимата сума била платима в срок 04.01.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2017-19.01.2018г. Т. издал за ползвания мобилен номер ***:

Фактура ********** от 20.01.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаментни такси в размер на ***лв. без ДДС, от които: ***лв. без ДДС, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал ***лв. без ДДС; ***лв., незаплатена цена за разговори „Г. за к."; Дължимата сума била платима в срок 04.02.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.01.2018-19.02.2018г.

Т. издал за ползвания мобилен номер ***: - Фактура ********** от 20.02.2018г., с начислена за периода сума за: разговори и месечни абонаменти ***лв. без ДДС, представляващи цена на незаплатен месечен абонамент по избран тарифен план Тотал ***лв. с ДДС. Дължимата сума била платима в срок 07.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност ***лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 12.2017г., за месец 01.2018г. и 02.2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, б.в от ОУ на мобилния оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.Р.Б. за ползваните абонаменти и по абонатен номер №*** на 20.04.2018г. е издал крайна фактура с начислена обща сума за плащане в размер на ***лв., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на ***лв., която била включена в сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на ***лв. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал ***лв. за мобилен номер *** до 11.12.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.12.2017г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Претендираната сума в размер на ***лв. била формирана като сбор от: незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на ***лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на ***лв.; мораторна лихва върху главницата в размер на ***лв. за периода от 09.05.2018 г до 06.12.2019 г. Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената лизингова вещ, за което не е заплатил и бил в неизпълнение на договора. Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите била в размер както следва: чл.1.1, б.“а“ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора. Чл.1.1, б."б" „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора." Приложени били уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *** била начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x ***лв. без ДДС по избрания тарифен план = ***лв. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него". Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.

Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл.20 от Общите условия, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор България ЕАД. Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължала и се заплащала от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай, ответникът Н.Р.Б. подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е мобилен номер ***, не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадена била фактура и в срок не била заплатила. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранил, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегнело нарушаването на множество закони. В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Т. Б.“ ЕАД и „И. Ф.“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №1 - неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор." В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение №1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли, да се приеме извлечение от Приложение №1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия от 12.07.2019г. „Т. Б.“ ЕАД е прехвърлител, а „И.

Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14876712-b42d-49cb-9cc6-88d8a153f95b