Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2403 от 03.11.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
489/2026
Подписан
03.11.2026
В сила
03.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2403

Сливен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20267220700489 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Х. Х. К., [ЕГН], с адрес [населено място], община К., [улица], подадена чрез адв. Ц. И. от АК-Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0308-000078/21.05.2026 г., издадена от п. и. в РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище, О. Ю. Ю., с която на оспорващия Х. Х. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, подт. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата се релевират доводи, че ЗППАМ е незаконосъобразна, немотивирана и постановена в нарушение на закона. Твърди се, че процесният автомобил е закупен наскоро с ф. регистрационни табели и не е изтекъл срокът за представяне пред сектор „Пътна полиция“ за пререгистрация. Според оспорващият, административният орган не е изпълнил задължението си да установи фактическата обстановка, преди да издаде обжалвания административен акт. Моли съда да отмени ЗППАМ ведно със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Х. К., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна - п. и. в РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище, О. Ю. Ю., чрез юрк. Л. В. като пълномощник представя по делото становище и писмени бележки, според които обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ е законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу нея. В случай, че съдът отмени оспорения административен акт и насрещната страна е поискала присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, направено е възражение за прекомерност и се моли съда да присъди по-нисък размер на разноските под установения минимум в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид практиката на СЕС в тази насока.

В протеклото открито съдебно заседание ответната страна -п. и. в РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, О. Ю. Ю., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящият състав на Административен съд - Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2026 г. п. с. и. Н. Е. Н. в РУ Омуртаг, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД бл.№ 0534848, Акт № 242/21.05.2026 г. (погрешно записано 22.05.2026 г.), на жалбоподателя Х. Х. К. за това, че на 21.05.2026 г. около 12:30 часа в община Омуртаг, с. Звездица, на ул. „Девети септември“ до № 2 с посока на движение с. Врани кон, управлява лек автомобил марка „Фолксваген Тоуран“ с номер на рама ..................., негова собственост, който не е регистриран по надлежния ред; на управляваното МПС са поставени 2 бр. регистрационни табели с номер ................. – ф. образец. Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта било иззето СУМПС [номер]. В АУАН е вписано, че лицето няма възражения. Актът бил връчен на К. на 21.05.2026 г., веднага след съставянето му.

На основание съставения АУАН Серия АД бл.№ 0534848, Акт № 242/21.05.2026 г. и в съответствие със Заповед № 363з-1773/05.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Търговище, ответникът О. Ю. Ю. на д. п. и. в РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище, издал оспорената ЗППАМ № 26-0308-000078/21.05.2026 г., с която на оспорващия Х. Х. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, подт. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Х. Х. К. на 07.07.2026 г., който е подал жалба до съда чрез административния орган с вх.№ 361000-19640/20.07.2026 г.

Към доказателствата по делото са приобщени копия от: Заповед № 363з-1773/05.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Търговище, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 от ЗДвП ОДМВР – Търговище; АУАН Серия АД бл.№ 0534848, Акт № 242/21.05.2026 г., съставен от п. и. Н. Е. Н. в РУ Омуртаг; Докладна записка рег.№ 308р-7867/21.05.2026 г.; Мотивирана резолюция № 26-0308-М000084 на ВПД началник РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище; Докладна записка рег.№ 308р-7868/21.05.2026 г.; Писмо до РУ Котел (във връзка с връчване на оспорената заповед); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на служби по контрол по ЗДвП и длъжностни лица да съставят актове и да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; ЗППАМ № 26-0308-000078/21.05.2026 г. издадена от п. и. в РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище, О. Ю. Ю.. Представено са в оригинал Удостоверение рег.№ 363000-25858/29.09.2026 г., издадено от ОДМВР Търговище, че авторът на процесната заповед О. Ю. Ю. към 21.05.2026 г. е з. д. п. и. в група „Охранителна полиция“ в РУ Омуртаг; Справка за нарушител/водач Х. Х. К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Видно от Удостоверение рег.№ 363000-25858/29.09.2026 г., издадено от ОДМВР Търговище, авторът на процесната заповед О. Ю. Ю. към 21.05.2026 г. е з. д. п. и. в група „Охранителна полиция“ в РУ Омуртаг. Със Заповед № 363з-1773/05.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Търговище, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и по т. 2.5. заемащите длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ Омуртаг, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 от ЗДвП ОДМВР – Търговище за нарушения, извършени на територията на ОДМВР Търговище, в това число и приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, подт. „гг“ от ЗДвП.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона писмена форма, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН Серия АД бл.№ 0534848, Акт № 242/21.05.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Същевременно съдът намира, че обжалваният акт не притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до съществено нарушение на производствените правила. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа, но липсва конкретизация на правните обстоятелства.

Съгласно по чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, извън случаите по букви "а" - "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;. Посочената разпоредба съдържа различни състави на нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от включените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП нарушения е извършено посредством описаното в текстовата част на заповедта деяние. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни - съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“ препращат към административно наказателни разпоредби. По тази причина органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те не съдържат посочване на административно наказателна разпоредба - административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС. Цитираното в акта нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП. Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административният орган. Съдът не може вместо административния орган да извърши правна квалификация на описаното в АУАН деяние, а единствено има задължения да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните.

Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите изброени в чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. „гг“ от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването от административния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка без да е доказан нейният състав.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона, поради което жалбата срещу него се явява основателна и следва да бъде уважена.

Тъй като не са претендирани разноски от оспорващия, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен, VII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0308-000078/21.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор в РУ Омуртаг към ОДМВР Търговище, с която на оспорващия Х. Х. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, подт. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.