Решение № 905 от 30.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1349/2023
- Вид
- Решение № 905
- Подписан
- 30.06.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 905 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №36/23.03.2023 г. по т. д. №124/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, да заплати на М. Н. Ц. с ЕГН:********** сумата от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени на М. Н. Ц., следствие на ПТП, настъпило на 14.06.2021 г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от 60000 лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви. С посоченото решение също така е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, да заплати на М. Н. сумата от 629 лв. - обезщетение за имуществени вреди, медицински изделия и заплащане на потребителска такса, причинени на М. Н.
Ц., вследствие на ПТП, настъпило на 14.06.2021г., ведно със законната лихва от 19.04.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен като неоснователен иска за остатъка от периода от 19.01.2022 г. до 18.04.2022 г.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца М. Н. Ц., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителни части – в частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със 1 законната лихва от 19.01.2022 г. — датата, на която ответното дружество е уведомено от увреденото лице за настъпване на процесното ПТП до окончателното изплащане на обезщетението, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 20 000 лева до предявения размер от 45 000 лева, както и е отхвърлен акцесорния иск за лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от 19.01.2022 г. до 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло уважен до претендирания размер от 45 000 лева, както и да бъде присъдена законна лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от 19.01.2022 г. до 19.04.2022 г. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на М.
Н. Ц. неимуществени вреди е уважен до сумата от 20000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Окръжният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
2
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 14.06.2021 г.– до сумата от 20000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в средата на 2021 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието 3
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалата, както и характера на получените телесни увреждания. На 14.06.2021 г. около 14,40 ч. лек автомобил „Шкода" с рег. № ***, се движил по автомагистрала „Тракия", с посока на движение, от гр. София към гр.
Пловдив в лявата лента на платно със скорост от около 90 км/ч. Времето било облачно, а пътната настилка била асфалтова, мокра. Пътното платно се състояло от две активни ленти за движение и аварийна лента, разположена вдясно. В същото време зад него в същата посока и в същата лента се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с pег. № *** със скорост от порядъка на 115 км/ч. В даден момент водача на лек автомобил „Шкода“ поради наличие на препятствие на платното е предприел спиране и намалил скоростта си до 60 км/ч. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ възприел спиращия пред него лек автомобил и също предприел спиране намалявайки скоростта си до около 77 км/ч, като едновременно с това е отклонил автомобила в дясно. Поради недостатъчната дистанция между двата автомобила е настъпил удар между предна лява част на лек автомобил „Мерцедес“ и задна дясна част на лек автомобил „Шкода“. След този удар лек автомобил „Шкода“ се е отклонил на ляво, достигнал е с предната си лява част до мантинелата, след което е достигнал до мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил „Мерцедес“ от своя страна е продължил движението си напред и в дясно и е преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед.
Причините за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил “Мерцедес” с рег. № ***, който движейки се зад лек автомобил „Шкода“ не е осигурил достатъчно разстояние между тях. В резултат на процесното ПТП М. Н. Ц. е получила счупване на дясно колянно капаче - закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - 2-3 месеца с ПС-патерици, без натоварване и възстановителен период 4-5 месеца.
Получената травма кореспондира с механизма на процесното ПТП - л. а.
„Мерцедес” е с десен волан. Пострадалата заема предна лява седалка. При удара на двата автомобила, тялото на Ц. се придвижва напред и надясно и се травмира дясно коляно от деформираната предна лява част на л.а.
„Мерцедес”. Тя е приета и хоспитализирана по спешност в УМБАЛ” Св.Анна”. Направени са й изследвания, диагностицирана е, консултирана със специалисти. На 17.06.2021 г. е оперирана, като е извършено открито наместване на счупването на дясно колянно капаче и метална фиксация.
Проведена е медикаментозна терапия, вертикализирана с 2 ПС-патерици, 4 назначени 2 КП, рентгенография след 30 дни, без натоварване на оперирания крайник - 2.5 месеца. Провела е рехабилитация. Към момента на изготвяне на заключението подлежи на оперативно лечение - отстраняване на метала.
Оплаква се от затруднено качване и слизане по стълби, болки в коляното при смяна на времето, ограничена подвижност. Периодът на възстановяване на Ц. е продължил 6 месеца. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция в началото на раздвижването. Вследствие на процесното ПТП е налице оперативен белег 15см по предното лице на дясно коляно, ограничени движения, при качване и слизане по стълби, болки при промяна във времето.
Въззивният съд кредитира обсъдената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. Р .В. – дъщеря на пострадалата, се установява, че след процесното ПТП М. Н. Ц. е търпяла болки, страдания, неразположения.
След изписването й от болницата близо два месеца тя била с шина от гипс и метал, кракът й е бил напълно обездвижен и трябвало да е повдигнат нависоко. Пострадалата не могла да се храни самостоятелно, нито да върши физиологични неща. Необходима й е била чужда помощ за хранене, за тоалет, за баня, повече от два месеца до рехабилитацията. След шест месеца от инцидента тя е започнала сама да се движи, първо ходела с проходилка, след това с бастунче. Преди процесното ПТП пострадалата, която е била педагог, е викана в училище да замества, давала е частни уроци на ученици, като след него прекратява всякакви дейности. Постоянно се оплаква, че кракът я боли, особено при промяна на времето. Не може да ходи на дълги разстояния, без да почива. При изкачване по стълбите й е много трудно.
Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14856f0e-76e7-4b25-a482-1592acf8189d