Решение № 303 от 03.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. гр. Добрич, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500677 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на „Геотерм“АД – гр.Генерал Тошево, чрез упълномощения адвокат, срещу постановление от 01.08.2023г. по изпълнително дело №20227370400935 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител отказал да наложи запор върху банковите сметки и да събере от длъжника разноските, сторени за производството от взискателя „Геотерм“АД и прекратил производството по делото.

Според изложеното в жалбата, платените от взискателя такси, разноски и адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело се определят и събират от съдебния изпълнител в рамките на самото изпълнително дело, включително, както в конкретния случай, когато изпълнителното производство е образувано въз основа на заповед за обезпечение и има за предмет налагане на допуснати от съда обезпечителни мерки. В исковото производство съдът присъждал разноските за допускане на обезпечението, а тези за неговото налагане следвало да се присъдят и съберат от съдебния изпълнител. Отказът на съдебния изпълнител да предприеме поисканите изпълнителни действия и да събере сторените от жалбоподателя разноски за налагане на съдебно допуснатите обезпечителни мерки, както и 1 прекратяването на изпълнителното производство, без същите да са събрани, били незаконосъобразни и следвало да се отменят.

В писмен отговор насрещната страна „Титан – Експрес“ООД – с.Спасово, общ.Генерал Тошево, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.

В мотивите на съдебния изпълнител е посочено, че жалбата е допустима, а по същество са изложени съображения за нейната основателност.

Жалбата е редовна, депозирана е в законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК и е допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване от взискателя акт по чл.435 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело №20227370400935 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС е образувано по искане на „Геотерм“АД срещу „Титан – Експрес“ООД. Образувано е въз основа на обезпечителна заповед №2/23.05.2022г., издадена въз основа на определение №93/12.05.2022г. по гр.д.№346/2022г. на ГТРС и има за предмет налагане на обезпечителните мерки, определени от съда за осъществяване на допуснатото от него обезпечение на предявения от „Геотерм“АД срещу „Титан – Експрес“ООД иск, предмет на разглеждане по посоченото гражданско дело.

Допуснатото обезпечение е отменено с определение №18/07.02.2023г. по гр.д.№346/2021г. на ГТРС, влязло в сила на 14.04.2023г. С молба вх.

№26023/26.06.2023г. „Титан – Експрес“ООД поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложените по него обезпечителни мерки.

В рамките на изпълнителното дело за налагане на допуснатите от съда в исковото производство обезпечителни мерки „Геотерм“АД е сторил разходи – платени такси, разноски, адвокатско възнаграждение. С молба вх.

№16038/07.04.2023г. същият поискал съдебният изпълнител да му присъди направените по изпълнителното дело такси, разноски и адвокатско възнаграждение, като наложи запор на банковите сметки на другата страна за тяхното събиране.

С обжалваното постановление от 01.08.2023г. съдебният изпълнител 2 отказал да предприеме поисканите от „Геотерм“АД действия за принудително събиране от насрещната страна на сторените от него разходи за изпълнителното производство и прекратил същото.

Спорът се свежда до това – кога, в кое производство се присъждат и събират разноските на ищеца, направени за налагане на съдебно допуснато обезпечение.

На първо място, като постановява, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение и, с оглед крайния резултат от спора, т.5 . на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС не въвежда разграничение между разноски за допускане на обезпечението и разноски за налагането му.

Обезпечителното производство, независимо дали се е развило по реда на чл.390 от ГПК или се е развило в рамките на висящ исков процес, има относителна процесуална самостоятелност и преминава през два етапа – допускане на обезпечението и налагане на обезпечителните мерки. Двата етапа се развиват пред различни органи, но са част от единния обезпечителен процес, който на свой ред е функционално свързан с исковия процес. Като се има предвид това и, след като в т.5 на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС „направените от страните в обезпечителното производство разноски“ не са изрично разграничени , то следва, че се имат предвид всички направени разноски в обезпечителното производство – както по допускане, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили.

Застъпеното в жалбата, че с крайния съдебен акт в исковото производство съдът се произнася само за разноските за допускане на обезпечението, но не и за тези за налагане на обезпечителните мерки, не може да бъде възприето. То не се подкрепя от цитираното тълкувателно решение и от съдебната практика /напр. решение №54/17.02.2016г. по гр.д.№5091/2015г. на 4-то ГО на ВКС/, защото не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, напр. директно от съдебния изпълнител в рамките на образуваното пред него производство. Това производство няма характер на изпълнително такова по смисъла на ГПК, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз 3 основа на който разноските му да бъдат събрани от съдебния изпълнител.

Дължимостта на тези разноски от ответника е обусловена от положителния за ищеца резултат по исковото производство, преценката за това принадлежи само на съда, който се произнася за тях с крайния си съдебен акт и издава изпълнителен лист за събирането им от съдебния изпълнител. Действително, съобразно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението могат да се събират от съдебния изпълнител и директно, без изпълнителен лист - но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз основа на друг изпълнителен лист. Производството пред съдебния изпълнител по чл.400 от ГПК не е изпълнително, а е обезпечително. В това производство съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е страна така, както това не може да стори и друг орган в производство по налагане на други обезпечителни мерки /съдията по вписванията при налагане на възбрана по чл.400 ал.2 от ГПК/.

По тези съображения обжалваният сега отказ на съдебния изпълнител д а наложи запор върху банковите сметки и да събере от „Титан – Експрес“ООД разноските, сторени по изпълнителното дело от „Геотерм“АД, е законосъобразен. Законосъобразно е и постановеното от съдебния изпълнител прекратяване на производството по делото. Прекратяването е предвидена в чл.433 ал.1 т.4 от ГПК последица на отмяната на допуснатото обезпечение, за чието налагане е образувано изпълнителното дело.

Жалбата на „Геортерм“АД срещу постановлението от 01.08.2023г., обективиращо тези актове на съдебния изпълнител е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Геотерм“АД – гр.Генерал Тошево срещу постановление от 01.08.2023г. по изпълнително дело №20227370400935 на ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител отказал да наложи запор върху банковите сметки и да събере от длъжника разноските, сторени за производството от взискателя „Геотерм“АД и прекратил производството по делото срещу „Титан – Експрес“ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5