Решение № 637 от 31.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500638 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД-гр.Бургас -ищец по гр.д. № 268 /2022 год. по описа на Карнобатския районен съд против решение № 31/03.02.2023 год.,с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника А. С. Х. ,че последният дължи на ищеца сумата от 397 лв. – по фактури за периода 25.01.2019г.27.09.2021 г. ,представляваща начислената ,но незаплатена цена за питейна вода и услуги по пречистване на отпаднали води и канализация за отчетелен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г. ;9,71 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 30 дни след издаване на фактурата ,дължимо за периода от 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г. ,ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите ,за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1345/2021 г. по описа на РС-Карнобат.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при допуснати 1 процесуални нарушения.

На първо място се оспорва извода на районния съд ,че исковата претенция не била доказана по своето основание .Макар и по делото да не е представена справка от АВ,съдът е следвало да се съобрази ,че става дума за наследяване на вещни права ,като придобиването им предшества отчетния период .Счита се ,че в този случай наследникът –ответник носи отговорност в пълен размер ,имайки предвид и разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ,съгласно която разпоредба в 30-дневен срок от смъртта на потребител –физическо лице наследникът е длъжен да подаде заявление до оператора за смяна на партидата ,като представи удостоверение за наследници ,или акт за собственост .Това задължение не е било изпълнено в случая в установения срок ,поради което операторът е упражнил правото си служебно да замени титуляра в правоотношението ..От служебната спрака от Община-Карнобат става ясно ,че наследникът не е изпълнил задължението си след смъртта на наследодателя да се легитимира и пред общинската администрация като данъчно задължено лице ,поради което данните за промяна на собствеността са предекларирани по служебен път .От декларацията по чл. 14 ЗМДТ е видно ,че като собственик на имота е заведен А. Х. от 01.12.2011г. в качеството си на носител на 1/5 ид.част от вещното право на собственост и постоянният му адрес е идинтичен с адреса на водоснабдения имот..И тъй като ответникът не е изпълнил задължението си срочно да се легитимира пред оператора като притежател само на 1/5 ид.част от правото на собственост ,правилно операторът е счел ,че занапред и в исковото време потребител е само ответникът

,който следва да понесе неблагоприятните последици от бездействието си,тъй като операторът не разполага с възможност да издирва всички потенциални потребители ,или да се снабдява с удостоверение за наследници .Затова е визирано ,че при несъгласие потребителят е този ,който в 7-дневен срок следва да направи възражение съгл.чл. 40 ал. 2 от Наредба № 4 и при липса на такива възражения се приема ,че е налице конклудентно извънсъдебно признание ,че правилно операторът е счел в отношенията ,че само това лице-получател на услугата е длъжник по предстацията за плащане .

Затова се счита ,че искът е доказан по основание .

2

Оспорва се и тезата ,че ищецът не бил установил ответникът да е приел наследството ,за да отговаря до размера на квотата от 1/5 ид.част и е отхвърлил иска в неговата цялост.От една страна указания за доказване приемането на наследството от страна на ответника не са дадени от съда .От друга тези изводи противоречат и на установената практика на БОС ,която се цитира от въззивника .

Счита се ,че е проведено доказване и на размера на претенцията –видно от представените писмени ,гласни и експертни доказателства .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи претенцията и се присъдят разноски .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се за недопустимо доказателственото искане на възивника ,тъй като не е налице разпоредбата на чл. 266 ал. 3 ГПК.

Излагат се доводи по същество относно недоказаност на факта ,че отразените количества питейна вода съответстват на реално потребените .Освен това от представените доказателства не може да бъде установено дали посоченото като име на клиент А. Х. е собственик на имота ,или ползвател .Не е доказано и обективното измерване на количеството употребена вода за процесния период .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .Не се сочат нови доказателства .

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против ответника А.

С. Х. ,против когото са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.чл. 410 ГПК ,вр. чл. 79 ол. 1 ЗЗД вр.чл. 203 от Закона за водите и чл. 86 ал.

3

1 ЗЗД .

Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на недвижим имот с административен адрес – общ. Карнобат ,с.Н* и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за водоснабдения обект с абонатен номер № ****. Твърди се още, че качеството потребител на ВиК услуги възникнало за ответника с придобиването на собствеността на посочения водоснабден обект по силата на универсалното правоприемство по ЗН в качеството му на правоприемник на починалата А.М. Х.а съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на услугите се извършвало по силата на публично известни общи условия, като отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията ищецът издавал фактури за конкретния абонатен номер, подробно описани в исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33, ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично се поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника/последният не е намерен на посочения му постоянен и настоящ адрес ,поради което му е назначен особен представител /, с който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответницата не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба обект. Счита, че за ответника не е възникнало качеството потребител съгласно Наредба № 4, тъй като в случая е приложима дефиницията на разпоредба от по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са собственици или ползватели на съответните имоти. Твърди ,че за процесния период липсват доказателства ответникът да е получавал ВиК услуги ,които е бил длъжен да 4 заплаща.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна :

Няма спор по делото ,че пред КРД е било образувано ЧГД № 1345/2022 г., в рамките на което с разпореждане №543 от 19.11.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 397, 87 лв. главница по ДФ за периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. с отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва за период от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането и 9, 71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г. Издадена е заповед със същият номер и дата, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 10.01.2022 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата в КРС, като съдът с разпореждане №225 от 22.02.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в едномесечен срок. Пред КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото исково производство, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.

Видно от представените от ищеца фактури от 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г.

/л. 26-56/, които са издадени за с отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., за посочения обект била открита партида на клиент с аб. № **** към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 10 от делото/ е видно, че отчитането от 27.11.2018 г. до 27.09.2021 г. (и до 02.11.2021 г.) на потребеното количество вода било „служебно“, като от 27.11.2018 г. до 29.04.2020 г. са начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до 02.11.2021 г. – по 5 кубика. От фактурите и справката се установява, че общото количество (245.00 куб. м.) било остойностено, като били начислени общо 396, 24 лева за потребена вода, видно от извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за вода от аб. №**** (л. 101). Била изпратена покана за доброволно плащане на задълженията до А. С. Х. на 14.05.2021 г. (л.

100), в която длъжникът бил поканен да заплати задължението си в размер от 5

396, 24 лв. доброволно в срок до 28.05.2021 г. , връчена на сина на ответника, видно от известието за доставяне на Български пощи, на 20.05.2021 г. (л. 99).

Приложени са по делото и Протоколи, датиращи за периода от 07.01.2019 г. до 30.11.2021 г., тридесет и един на брой (л.102-135), съставени от Г. Д., отчетник водомери при ВиК-Бургас и подписани от Р. И. С., друг служител на ВиК, от които също се установява, че от 27.11.2018 г. до 29.04.2020 г. на аб. №**** в с. Н. са начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до 02.11.2021 г. – по 5 кубика.

Във връзка с издадено от съда удостоверение от 15.11.2022 г. от Община Карнобат, дирекция МДТ са постъпили следните документи : 1 бр. удостоверение за декларирани данни за лицето А. С. Х. (л. 152) и 1 бр. декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 153-157 вкл.), за която в съпроводителното писмо общината уточнява, че е издадена служебно, като имотът е предеклариран на наследниците на А.М. Х.а .а по служебно предоставени данни от дирекция ГРАО, като лицето А. С. Х. не бил подавал лично декларация по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на наследник. Ищецът е поискал и данни за това на кого се води имотът, като за административен адрес е посочил единствено с. Н* , поради което общинската администрация е отговорила, че поради непълнота на описанието е в невъзможност да предостави исканата информация. Видно от удостоверението за декларирани данни към МДТ, Карнобат е, че последното е издадено на осн. декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №8591 от 20.08.2020 г. досежно имот с кадастрален номер ****, представляващ УПИ *** в кв. ***, като за документ за собственост е посочен Нотариален акт. № ****, том *** от 20.04.1982 г.,представен пред настоящата инстанция от АВ-Карнобат.