Определение № 9291 от 24.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9291 гр. София, 24.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20241110126341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба за изменение на Разпореждане № 10723/17.01.2025г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че присъденото и заплатено възнаграждение за предоставена правна помощ следва да се намали под минималния размер определен в Наредба № 1 МРАВ. В срока за отговор заявителят изразява становище за неоснователност на молбата.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното: Молбата е подадена в срока за обжалване на разпореждането, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за изменение на разпореждането в частта за разноските е неоснователна.

В мотивите на Разпореждане № 10773/17.01.2025г. са изложени подробни съображения относно присъдените разноски. Съдът счита, че не са налице обстоятелства налагащи промяна в изводите му. Практиката на СГС по идентични казуси е изключително непоследователна и в по-голямата си част не се споделя от настоящия съдебен състав. Съдът не споделя практиката, че минималното възнаграждение за възражение по чл. 414 ГПК се определя в размерите по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ- т.е. е в размер на 200 лв. Постриктно тълкуване на Наредба № 1 МРАВ води до извода, че не е предвидено различно минимално възнаграждение за представителство на заявителя и на длъжника. Ето защо възнаграждение и за депозирано възражение по чл. 414 ГПК следва да се определя по правилата на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ. Чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 МРАВ ясно говори за защита в заповедното производство, като запознаването с делото от страна на адвокат и депозирането на възражение представлява такава защита. Тълкуване в обратен смисъл по аргументи свързани с осъществена от адвоката дейност, която не е известна и не би могла да бъде известна на съда, е контра легем. Тук следва да се отчете, че длъжникът е ангажирал адвокатска помощ и е заплатил съответното възнаграждение, видно от договор на л. 20 от делото, също така претенцията е за сумата от 5586,44 лв., което налага минимален размер на възнаграждението значително надвишаваш уговореното.

Изключително несправедливо и неправилно, противоречащо на разпоредбата на чл. 78 ГПК, би било да се лиши изправна страна по правоотношението, страна която успешно е осъществила защита по делото, от възнаграждение в минимален размер за указаната правна помощ. Не бива да се омаловажават положените от страната и процесуалния представител усилия, без значение характера на производството. Заповедното производство е същинско такова и указаната в него процесуална помощ следва да се заплаща съответно.

Неоправдано е в това производство да се определят възнаграждения по реда на чл. 7, ал. 7, 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 МРАВ за процесуалния представител на заявителя, но не и за адвоката на длъжника.

Съдът намира също, че не са налице изключителни обстоятелства, които да налагат падане под този нормативноустановен минимум, както счита молителя. Още повече поведението на заявителя, изразяващо се в подаване на заявления, претенциите по които не счита за необходимо да защити по исков ред, и въпреки това оспорването на действително акумулирани от насрещната страна разноски, съдът намира за граничещо със злоупотреба с право.

По тези съображения съдът намира, че молбата за изменение на разпореждането в частта за разноските е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 27277/27.01.2025г., подадена от „С.В“ АД, за изменение на Разпореждане № 10773/17.01.2025г. по гр.д. № 26341/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57ми състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2