Решение № 84 от 03.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500125 по описа за 2023 година

Производството по в.гр.д. № 125/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу решение № 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1012/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в различни негови части, както следва:

По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор Зл. от Окръжна прокуратура –Варна, против решението на окръжния съд в осъдителната му част, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Й. М. М.:

- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 608.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди от 8 000лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.;

- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски 1 за НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 30.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди от 400лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.;

- сумата от 274.29 лв. , представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете изцяло, евентуално за намаляване размера на обезщетението.

Оплакванията са: - за липсата на обсъждане в решението на съда на направеното от ответника в писмените му бележки възражение по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с поведението си станала причина за образуваното срещу нея НОХД), водещо до отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод за претърпени от ищцата неимуществени вреди (страх от загуба на работа; липса на желания за грижа по децата; кошмари), евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото обезщетение;

Й. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е молила за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната от другата страна осъдителна част.

По въззивна жалба на Й. М. М., против решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените от нея срещу Прокуратурата на РБ искове:

- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения за горницата над уважената част от 8 000 лв. до претендираните 90 000 лв.;

- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над уважената част от 608.89 лв. до претендирания размер от 6850лв.;

- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски в досъдебната и съдебна фаза, в частта за горницата над уважената част от 400 лева до претендираните 8 000 2 лв.;

- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над сумата от 30.44 лв. до претендираните 608.89 лв.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в отхвърлителната част и за уважаване на исковете до претендирания размер. Изложила е съображения за дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното дело независимо дали и кога са платени и в тази връзка за неправилни изводи на окръжния съд в обратна насока и за липсата на имуществени вреди над присъдения размер. Навела е оплаквания за занижаване размера на обезщетението за неимуществени вреди и определянето му в разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочила, че окръжният съд не отчел изцяло вредите й от разгласяването на наказателното производство в медиите и социалните мрежи и връзката им с действията на прокуратурата, както и тежестта на повдигнатото обвинение, професията й на п. и в тази връзка позначимото засягане на емоционалната й сфера. При липсата на необходимост от нарочно доказване, съдът не отчел обичайните вреди от воденото срещу нея наказателното преследване. Не определил обезщетението с оглед постигане целта му да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалата и да респектира прокуратурата и да формира у нея перманентна нужда от самооценка при обвиненията.

Прокуратурата е подала отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията е молила за оставянето й без уважение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните – ищцата М. - чрез адв. А., а ответникът Прокуратурата на РБ - чрез прокурор Р. Г., са поддържали въззивните си жалби и отговорите по жалбата на насрещната страна, като въззивницата М. е претендирала заплащане на разноските за държавна такса във въззивното производство.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Й. М. М., с която срещу Прокуратурата на Р. Б. са предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати: сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу нея наказателно производство, приключило с присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със 3 законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението; - сумата от 6 850 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.; - сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски по процесуално представителство и защита в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 608.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди от 8 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. Ищцата е претендирала и за присъждане на сторените по делото разноски.

С писмения отговор на исковата молба, о тветникът е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им, като е навел и възражение по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с поведението си, като лъжесвидетелствала по друго дело, станала причина за образуваното срещу нея наказателно производство).

Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор между страните), че на 04.12.2015 г. с постановление по ДП 98/2015 г. по описа на ССлО – ОП –В. ищцата Й. М. (към този момент на * години) е привлечена като обвиняем за това, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ п. при * РУ - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в P C - Варна, като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина – престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Към датата обвинението, М. е била полицейски служител от група „О. п.“ при сектор „* *“ при ОД МВР В., като свидетелските й показания, за които й е повдигнато обвинението, тя е дала по образувано срещу трето лице дело за хулиганство при инцидент по време на изпълнение на служебните й задължения на п..

Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда и срещу нея е било образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС, приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г. за лъжесвидетелстване на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК. Присъдата е обжалвана от М. пред Варненския окръжен съд, където по образуваното ВНОХД №291/2017 г., въззивният състав е намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, отменил е осъдителната присъда и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото - НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС ищцата отново е призната за виновна в извършването на подигнатото й обвинение и с присъда № 167/26.06.2019 г. е осъдена на лишаване от свобода от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 4 години. Присъдата е обжалвана от М. пред окръжния съд и по образуваното ВНОХД № 1445/2019 г. на ВОС, с присъда № 260006/22.07.2021 г. тя е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана.

Присъдата е влязла в сила на 09.08.2021 г. Общо наказателното производство срещу М. е продължило 5 г. и 8 месеца, като наложената мярка за неотклонение при повдигане на обвинението е „подписка“, като тя е отменена с определение от 26.06.2019 г. В наказателното производство са извършвани множество процесуално-следствени действия, изслушвани са свидетели, приемани са експертизи, като в съдебната фаза са проведени с участието на ищцата общо 20 съдебни заседания. Установено е също така и не е спорно по делото, че срещу ищцата са се водили паралелно и дисциплинарни производства, по които периодично тя е давала сведения за хода на наказателното дело. Не е уволнена, а тя сама е сменила работата си от О. п. – в Г. п. на летище В., където и понастоящем работи. Й. М. е с чисто съдебно минало и преди обвинението се е ползвала с авторитет в професионалната си среда и сред близки и приятели. Родена е и израснала в малък планински град (Б.), където всички се познават, а родителите й досега живеят там. От средата на 2017 г. е установила връзка, а от м. януари 2018 г. съжителства със свидетеля П. П. на съпружески начала и двамата имат * деца (според показанията на този свидетел).