Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4572 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10317/2024
Вид
Решение № 4572
Подписан
06.10.2026
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 4572 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330110317 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Г. Н. Л., с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата в качеството и на наследник на Н. Н. Л. ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми: 407,32 евро/ 796,64 лева - главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 31.07.2018 г. – 25.01.2024 г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул. „Л.“ № *, както и сумата от 81,35 евро/ 159,11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2018г. – 31.12.2023г., представляваща 1/2 от общото задължение на наследодателя спрямо ищеца за посочените периоди в размер на 814,63 евро/ 1593,28 лева главница и 162,70 евро/ 318,22 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.02.2024г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2170/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3155/2024г. по описа на Районен съд. В исковата молба се твърди, че ответницата Г. Н.

Л. и третото лице А. Н. Л., в качеството си на **** на Н. Н. Л. имат задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода в общ размер на 1593,28 лева, за периода 31.07.2018 г. до 25.01.2024 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № * и мораторна лихва в размер на 318,22 лева за периода 30.09.2018 г. до 31.12.2023 г.

Всеки от тях дължал по 1/2 от общото вземане. В тази връзка ответницата фигурирала като потребител на ВиК услуги с абонатен № ****. Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответницата са се отчитали при условията на липсващо измервателно устройство.

Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 1 куб.м. на потребител или общо 10 куб.м. за двама обитатели. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода за периода от 31.07.2018 г. до 25.01.2024 г., от ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3155/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

Ответницата Г. Н. Л., чрез особен представител, оспорва предявените искове.

Отрича наследодателят да е имал качеството на потребител. Също така навежда доводи, че не е съществувало основание за начисляване на суми на база относно процесния имот съгласно чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на дружеството.

Възразява, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено редовно поради това, че всички фактури са издадени на една и съща дата. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията по 32 от фактурите, обхващащи задължения за периода от 28.06.2018 г. до 12.01.2021 г. Предвид това счита исковете за неоснователни и моли същите да се отхвърлят.

Съдът намери за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3155/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2170/08.03.2024 г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от доказване от страна на ищеца, че е налице правоотношение с ответника, свързано с доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в на обекта, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № *. Освен това в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил услугите, както и размера на дължимите суми.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството й на наследник на Н. Н. Л. на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № *, т. е. че тя е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители 2 на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съответно на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща цената за доставената и потребена вода.

От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че ответницата Г. Н. Л. има качеството на наследник на Н. Н. Л. /****/, **** г.

След извършена справка в деловодната програма на Районен съд-Пловдив и особената книга за периода от 06.11.2018 г. до 13.05.2026 г. не са открити вписани в особената книга на съда за приемане или отказ от наследството, заявени от Г. Н. Л..

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Дирекция „Местни данъци и такси“. От приложената на л. 79-82 от делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за имот, находящ се в гр. П., ул. „Л.“ № * не се установи лицето Н. Н. Л. да е собственик на имота, за който се твърди, че има неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода и претендира установяване на тяхната дължимост.

Следователно по делото липсват доказателства, от които да може да се направи заключение, че ответницата, респ. приживе нейният наследодател Н. Н. Л., са носители на правото на собственост върху посочения от ищеца имот.

Ето защо, не е доказана първата от предпоставките за уважаване на исковата претенция, че ответницата е потребител на ВиК услуги, паради което е и страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

С оглед изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Разноски на ищеца не се дължат, предвид изхода на делото, а на ответника – предвид липсата на искане и доказателства за сторени такива.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ЕИК:

115010670 против Г. Н. Л. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата в качеството и на наследник на Н. Н. Л., ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми: 407,32 евро /796,64 лева/ - главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 31.07.2018 г. – 25.01.2024 г. за водоснабден имот, находящ се в град П., ул.

„Л.“ № *, както и сумата от 81,35 евро /159,11 лева/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2018г. – 31.12.2023г., представляваща 1/2 от общото задължение на наследодателя спрямо ищеца за посочените периоди в размер на 814,63 евро/ 1593,28 лева/ главница и 162,70 евро / 318,22 лева/ мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от 3 датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 2170/08.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3155/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4