Решение № 680 от 07.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502267 по описа за 2023 година

С решение № 900327 от 20.06.2023г. постановено по гр. д. № 184 по опис на Благоевградски окръжен съд за 2018 г., ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве”, ЕАД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1172, бул. „Доктор Г.М. Димитров“, № 1, е осъдено да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1 ет. 4 , обезщетение за претърпените вреди от станалото на 23.5.2017 г. ПТП в общ размер от 104 747,20 лв., от които:

40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на претърпени болки и страдания в резултат на травматичните увреждания, които той е получил, ведно със законна лихва считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

64 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди в следствие от смъртта на съпругата му, настъпила в резултат на ПТП, ведно със законна лихва считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

747,20 лева, обезщетение за имуществени вреди - разходи за проведеното лечение, ведно със законна лихва считано от 03.10.2018 г. до окончателното 1 им изплащане на задължението.

Със същото решение, съдът е отхвърлил претенцията за разликата над присъдените суми по претенцията за неимуществени вреди до претендираните 200 000 лева и за разликата над присъдената сума за имуществени вреди до претендираните в размер на 1 868 лева.

Отхвърлена е и претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 23.5.2017 г. - датата на ПТП до датата на предявяване на иска 08.05.2018 г.

Със същото решение, ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве”, ЕАД, ЕИК 200299615 е осъден да заплати да заплати по сметка на БлОС, заплатените разноски от бюджета на съда, от които 4 210 лв. държавна таса и и 2 580 лв. разноски за вещи лица.

Със същото решение, ответникът е осъден да заплати на адвокат Р. И. М. сумата от 3 572,21 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Недоволен от решението, ответникът е депозирал въззивна жалба с вх.

Рег. № 3524 от 10.07.2022 г., с която иска същото да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което всички претенции на ищеца да бъдат отхвърлени.

В условията на евентуалност, въззивния жалбоподател претендира за частична отмяна и определяне на парично обезщетение в справедлив размер като се отчете обективно противоправността на деянието на ответника, който е съпричинил вредоносния резултат. Претендира и за присъждане на разноски в производството пред въззивния съд.

Въззиваемата страна - ищецът С. Г. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да бъде изцяло потвърдено. В съдържанието на отговора се излага анализ на събраните доказателства, като от правна страна се обосновава извод, за правилност и обоснованост на постановеното решение на първата инстанция.

С разпореждане № 4043 от 11.10.2023г. въззивният съд е приел въззивната жалба и отговора за процесуално допустими. Предвид правомощията на въззивната инстнация, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът приема обжалваното въззивно решение като процесуално действително /валидно и допустимо/. Относно неговата правилност и обоснованост, в 2 съответствие с оплакванията следното: изложени във въззивната жалба, прима

Пред въззивния съд не са спорни следните факти:

На 23.5.2017 г. на път ПП-1, Е79, 420+4 км. е станало ПТП, с участието на лек автомобил марка „Ситроен ЗХ”“ с per. № ********, управляван от ищеца С. Д. и лек автомобил марка „Хонда ЦРВ”, с per. ********, управляван от П.

Б..

От ПТП-то е причинена средна телесна повреда на С. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата и разстройство на здравето временно опасно за живота, а съпругата му е починала.

Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1046467/30.5.2017 г.

Образувано е и досъдебно производство.

С присъда, постановена в производството по НДОХ № 236/2019 г. по описа на БлОС, влязла в сила на 06.07.2022г. , наказателният съд е признал:

Подсъдимият С. Г. Д. за виновен в това, че на 23.05.2017 г. около 11:00 часа на първокласен път - 1, Е - 79, в района непосредствено след бензиностанция „Круиз“ гр. Сандански на километър 420+400, на прав участък с хоризонтална маркировка тип M l , управлявайки лек автомобил марка „Ситроен“ с per. № ******** в посока от бензиностанция „Круиз“- гр.

София нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП,чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 37, ал.2 ЗДвП, като пресякъл единична непрекъсната линия тип, навлязъл при извършване на маневра завой наляво в лентата за насрещно движение, не пропуснал, а отнел предимството на управляван от П. Г. Б. лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с per. № ********, в резултат на което и при условията на независимо съпричиняване с П. Г. Б. допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. Д. от гр. ***, поради което и на основание чл.54 от НК вр. с чл. 343, ал.1, б.“в“ предл.1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл. 6 т.1 от ЗДвП вр. с чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и във вр. с чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 37, ал.2 ЗДвП му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години;

Подсъдимия П. Г. Б. е признат за виновен, в това че на 23.05.2017 г. около 11:00 часа на първокласен път — 1, Е — 79, в района непосредствено 3 след бензиностанция „Круиз“ гр. Сандански, на километър 420+400, на прав участък с хоризонтална маркировка тип Ml, управлявал лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с per. № ******** в посока от гр. Кресна към гр.

Сандански в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.2 от ЗДвП, със скорост от 97 км/ час, в нарушение на забрана за движение с максимално разрешена в този пътен участък скорост на движение, установена с пътен знак В26от 60 км/час, в резултат което при условията на независимо съпричиняване със С. Г. Д. управляващ моторно превозно средство л. а. марка „Ситроен“ с per. № ******** - пресичащ неправилно неговата лента за движение, допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. Д. от гр. *** и средна телесна повреда на С. Г. Д., изразила се в трайно затрудняване движението на снагата и разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 54 от НК вр. с чл. 343, ал.4 вр. с ал.З, предл. З, б.“б“ предл.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП му е наложено налага наказание 3 години „лишаване от свобода“.

Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От присъдата се установява, че и двамата участници в ПТП виновно са причинили смъртта на Д. К. Д. и средна телесна повреда на първия /ищецът/.

От събраните от гражданския съд доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност , се установява, че телесните увреждания на ищеца са настъпили в следствие на същото ПТП, следователно, макар и да не е осъден за причинените нему телесни увреждания, ищецът е съпричинил собственият си вредоносен резултат едновременно с другия участник в ПТП.

Спорът пред въззивния съд, очертан във въззивната жалба на застрахователя се отнася до процента на съпричиняване, съответно определяне на размера на обезщетението според този процент, както и справеливостта на присъдените обезщетение.

Двамата участници в ПТП са признати за виновни в условията на независимо съизвършителство.

Когато двама водачи са осъдени за едно и също ПТП, от което са настъпили вреди – смърт на трето лице и телесни увреждания на един от 4 водачите, при независимо съизвършителство, двамата заедно са виновни за настъпилия вредоносен резултат.

В присъдата ясно е очертано противоправното деяние, а възпроизведения в заключението на вещото лице механизъм на ПТП има за цел да установи поредността на противопровните деяния с оглед уточняване как се е достигнало до вредоносния резултат.

Съобразно заключението съдът е приел, че водача на застрахования при ответника автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако се е движил с разрешената скорост от 60 км.ч., а не с установените 97 км.ч. Приемайки, че първопричината за настъпилото ПТП е противоправното деяние на ищеца, съдът е определил принос в размер на 60% за ищеца. Според настоящият въззивен съдебен състав, първоинстанционният съд правилно е определил процента на съпричиняване между водачите на двата автомобила.

Относно загубата на съпругата, починала в следствие на ПТП. По този факт пред въззивния съд не се спори. При смърт на съпруг/а, съдът определя обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД като отчита, каква е била връзката между съпрузите приживе, колко време са били в брак, съвместно ли са живели и др. обстоятелства от които може да се установи каква е била връзката им, съответно какви са последиците в неимуществената сфера на останалия жив съпруг. Съдът в обжалваното решение, обосновано възоснова на гласните доказателства е приел, че се касае за дългогодишно семейство, отгледало две деца – отдавна пълнолетни, за наличието на здрава връзка между съпрузите, вече развила се в условията на възрастта им като взаимопомощ и уважение. Установено е също, че загубата на съпругата е нанесла психическа травма на живия съпруг и му е бил необходим психолог за възприемането на факта на смъртта. След загубата на съпругата си, живота на останалият жив съпруг се променил, той заживял в семейството на сина си.

Загубил сила, подвижност и жизненост.

Настоящият въззивен съд приема, че определения общ размер на обезщетението от 160 000 лева за загубата на съпруга е съответен на изискването за справедливост, а присъдената сума като обезщетение за нанесени неимуществени вреди е в съответствие с размера на съпричиняване, 40% т.е. 64 000 лева.

Относно обезщетението на насени неимуществени вреди, за настъпилите травматични увреждания на ищеца.

В следствие на ПТП пострадал е и ищеца, който е приет по спешност в 5 тежко състояние. От заключението по допусната СМЕ се установява, че в следствие на удара е получил травматични увреждания в областта на гръдния кош и главата и от болницата в гр. Сандански е приведен в тежко състояние в Пирогов. В резултат на претърпяното ПТП и получения удар е получил тежка гръдна травма с фрактура на ребрата от дясната страна, от 2- ро до 11-то, доказано от КТ и ренгеновите графии. В резултат на фрактурата на ребрата две от тях пробиват плеврата и предизвикват хемопневмоторакс, поради разкъсване на алвеоли и кръвоносни съдове. Няколко дни по-късно, в резултат на промени в коагулационния статус и на фрактурата на ребрата, въпреки провежданата антикоагулантна терапия с фраксипарин, първоначално с 0,4, а по-късно с 0,6, е получил и тромбофлебит на десния крак на вена поплиатеа. Според вещото лице , характера и вида на получените увреждания са посттравматични с представляват временно застрашаващо живота тежко увреждане на здравето. Проведено е етиологично и симптоматично лечение - антибиотично за преодоряване на възпалителни процеси и пневмонии.

Доказано е и образуването на абсцесни кухини, което е предпоставка за наслояване на анаеробна инфекция и лечение със специални антибиотици, подходящи за съответните причинители.

Поради този факт пациентът е бил лекуван за периода от деня на катастрофата до осъществяване на консултацията с доцент У. - 04.09.2018 година с антибиотици /наименованията са излрожени в заключението/.

Силната болка предизвикана от движението на фрактурираните ребра е обосновала непрекъснатия прием на аналгетици. Поради намалената респираторна подвижност, в резултат на счупените ребра е пострадалият е приемал и секретолитици - намалена е респираторната подвижност на десния бял дроб, което е предпоставка за остатъчен секрет и инфекции.