Решение № 62 от 01.11.2022, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пещера, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20225240200107 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на ЗП„БОЯН Г.ЕВ БОЯНОВ", ЕИК

178704263, село Бяга, ул." Първа" № 59, против Наказателно постановление № 13-2200230/04.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 414,ал.3 и чл. 416 ал. 5 от КТ му е наложена глоба в размер на 1500 лева.

В депозираната жалба се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на НП. Твърди се, че липсвало описание на нарушението, обстоятелства при неговото извършване. Иска се неговата отмяна. Ангажират доказателства и претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява от адв. Г. Д. , поддържат жалбата против издаденото НП. се

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител – юрк. М.Шотева. Подробно се поддържа тезата, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по 1 делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На жалбоподателя е съставен от Р. М. , гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Пазарджик АУАН № 13-2200230 на дата 30.06.2022 г. за това „ ч е ЗП „БОЯН Г.ЕВ БОЯНОВ", ЕИК 178704263, седалище и адрес на управление с. Бяга, общ. Брацигово, ул."Първа" №59, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 03.06.2022г. около 9:10 часа на обект:

„Масив от маслодайна роза", находящ се в землището на с. Бяга, местност „Мечен дол", общ. Брацигово, СР5 координати 42.07735, 24.37835, не е уредил, като трудови отношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.З. И., ЕГН **********. Р.З. И. е установен при извършена проверка на 03.06.2022г. около 9:10 часа в обекта да престира труд, като работник „Отговорникберач", координира работата на работниците и отчита набраната продукция, облечен с работни дрехи. Р.З. И. в собственоръчно подписана декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, като декларира че работи в ЗП „Боян Боянов" от 15 май 2022г. на длъжност „работник", с работно време „от 6:00ч. до 11:00ч.", почивки в работния ден от до, трудово възнаграждение „1.20 лв. на кг." и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.Нарушението е извършено на 03.06.2022г., в землището на с.

Бяга, „Масив от маслодайна роза", обект с СР5 координати 42.07735, 24.37835, когато лицето Р.З. И. е заварен да работи в обекта на контрол, като „Отговорник-берач". Нарушението е констатирано на 07.06.2022г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда" гр.

Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф" № 15А, при преглед на фирмената документация, в т.ч и представен еднодневен трудов договор № 13-1545331 от 03.06.2022г. в 11:37ч., тоест след извършване на проверката. При извършена справка по ЕГН на лицето Р.З. И. в Информационната система на ИА „ГИТ" - Регистър трудови договори не са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между ЗП „БОЯН Г.ЕВ БОЯНОВ" и 2

Р.З. И..При извършена справка по ЕГН на ЗП „БОЯН Г.ЕВ БОЯНОВ" в електронния портал за договори по чл. 114а от КТ на ИАГИТ се установи, че ЗП „БОЯН Г.ЕВ БОЯНОВ" обработва в землището на с. Бяга 25.7 дка. маслодайна роза и че същия е закупил 10 броя еднодневни трудови договор за 2022г., всички от дата 03.06.2022г., след извършената проверка.“ С това е нарушил: чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

Депозирано е писмено възражение от жалбоподателя в законовия срок.

Въз основа на Акта е издадено и оспорваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 414,ал.3 в от КТ му е наложена глоба в размер на 1500 лв.

Горната фактическа обстановка се възприе въз основа на събраните писмени и гласни доказателства :

Приет е трудов договор /л.21/ Р.З. И. от дата 03.06.2022г. с за длъжността „ берач розов цвят“. Договорено е възнаграждение в размер на 30 лева и срок на договора – един ден.

Приети са Протокол от извършена проверка №ПР 2218046/30.06.2022 за извършена проверка на 03.06.2022г.,на 7.06.2022г. и на 30.06.2022г. в който в т.1 се установява, че на 03.06.2022г. около 9:10 часа на обект: „Масив от маслодайна роза", находящ се в землището на с. Бяга, местност „Мечен дол", общ. Брацигово, СР5 координати 42.07735, 24.37835, жалбоподателя не е уредил като трудови отношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.З. И., ЕГН **********.

Приеха се по делото Заповед № 3-0058/11.02.2014г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № ЧР-699/19.03.2018г., от които е видно, че наказващия орган и актосъставителят са компетентни да издадат оспорваното НП и Акта за установяване на административно нарушение.

Приета е по делото декларация по чл. 402 от КТ, от Р.З. И., ЕГН **********, в която е посочено – „работник“ с работно време от 06 до 11 часа, почивка през работния ред, с трудово възнаграждение от 1,20 лв. на килограм.

3

Разпитаният по делото актосъставител Р. М. излага идентични показания, кореспондиращи изцяло с изложеното в Акта и констативния протокол.

Разпитан е св. Р.З. И., от чиито показания се установява, че е работил само този ден при „М.“, като същият е с увредена дясна ръка и кокоша слепота. Същият е работил само този ден, като е имал трудов договор.

Депозира показания, че е подписал след 11,00 часа, а в края на работния ден М. му е платил.

Разпитан по делото е и св. М. А., който депозира показания , че жалбоподателят му е вуйчо. Той търсел работниците, превозвал ги . В деня на проверката Р. бил дошъл да се пробва като берач, тъй като не можел да работи заради ръката си и не виждал добре. Твърди, че му дал 20 лева, защото набраното от него било твърди малко, едва 5,00 лева. Твърди, че работниците имали договори, както и че работят от 06,00 часа сутринта до към 11 часа. Не е присъствал при попълването на декларацията от св. Р. И..

Приети са по делото извадки от информационната система на ДИТ, от които е видно, че за 03.06.2022година жалбоподателят е закупил 10 еднодневни договора.

При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от фактическа страна Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При служебна проверка на атакуваното НП и Акт за установяване на административно нарушение съдът не констатира нередовности, досежно наличието на задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. То е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя. Нарушението е описано ясно и в пълнота, така щото жалбоподателят да разбере за какво нарушение е привлечен към административно наказателна отговорност. В случая същият е 4 могъл да ангажира своевременно и адекватно защитата си.

От събраните по делото доказателства, се установиха безспорни обстоятелства за извършеното нарушение на трудовото законодателство, така както е посочено и в АУАН и в НП.

Установи се по един безспорен начин, че в случая се касае за трудови правоотношения.

О т приложената по делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ - от взаимно съответстващите си и непротиворечиви показания на М. А. и Р. И. едносмислено и ясно се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик - е полагал труд за земеделския производител Б.Г.Б., без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ като писмен трудов договор.

В показанията си св. И. не отрича и че трудовия договор е подписан след 11,00 часа като отбелязването в разписката към трудовия договор - 08,00 часа като час за плащане, настоящия състав намира за изготвено за нуждите на производството.

В контекста на изложеното се налага категоричен извод, че в качеството си на работодател, жалбоподателят не е уредил надлежно трудовите правоотношения между него и работника Р. И. чрез попълване на трудов договор в писмена форма преди допускането му на работа - ЗП Б.Г.Б. , като е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, с оглед което правилно му е наложено наказание.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нарушение не е извършено от него, доколкото не бил на мястото по време на проверката.

Доказаното обстоятелството, че той е възложил организирането на работниците си за полагане на труд в стопанисвания от него масив на свои роднини няма как да изключи личната му отговорност за съблюдаване на законовите изисквания. Свидетелските показания на М. А. установяват, че същия е действал от името на земеделския производител, той намира работници, транспортира ги, плаща им, а след това жалбоподателя му възстановява платеното, не е за пренебрегване и че свидетеля и жалбоподателя като физическо лице са в близки роднински връзки. С оглед гореизложеното НП следва да бъде потвърдено.

5

В същия смисъл е и практиката - Решение № 176 от 9.03.2022 г. по к. а. н. д. № 1415/2021 г. на АдмС – Пазарджик, Решение № 646 от 31.08.2020 г. по к. а. н. д. № 601/2020 г. на АдмС – Пазарджик ,Решение № 174 от 9.03.2022 г. по к. а. н. д. № 34/2022 г. на АдмС – Пазарджик, и др.

При предоставянето на работна сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения - чл. 1, ал. 2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвид на което настоящия състав намира нарушението за безспорно установено.

По отношение индивидуализирането на административното наказание, наказващият орган е изложил мотиви относно размера на наложеното наказание, предвид че е наложил наказание на предвидения в закона минимум – 1500 лева. Правилно наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. В случая с оглед на обстоятелството, че е наложена глоба е от значение преди всичко обществената опасност на деянието - касае се за привеждане на нормативни изисквания съобразно които работника следва да е с уредени трудово правни отношения, предмет на сключен трудов договор и работодателят следва да изпълни своите нормативно регламентирани задължения Следователно се касае за опасност на нарушението, която в никакъв случай не е ниска, още повече, че и самия законодател с определения за това нормативен режим е придал изключителна тежест и обществена значимост на този род обществени отношения – в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че не са маловажни нарушенията по чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ. Поради тези обстоятелства, съдът счита, че правилно и обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик с оглед изричното стореното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН . В случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, 6 поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , Пещерският районен съд