Протокол № 23 от 09.03.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Смолян, 01.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900012 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът С. А. Г. – редовно призован, се явява лично и с адв. П. К., редовно упълномощена по делото, както и с адв. Анг. Б., редовно упълномощен с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.

Ответникът „Дженерали застраховане“ АД – редовно призовано, не се явява и не изпраща представител.

Вещото лице И. В. Н. – редовно призован, не се явява.

Съдът констатира, че двамата адвокати се явяват в залата без тоги и затова им указа, че за следващо съдебно заседание следва спазят разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата, като се явят с тоги.

Адв. К. – Това изискване е отменено отдавна. Никъде не се явяваме с тоги. Аз лично няма да спазя това указание. Ако това е уважение или неуважение към съда, употребата на тоги. Отдавна имаше дебати по този въпрос, не се наложиха никъде. Никъде, в нито един съд не се изисква, включително и във ВКС. Почти всяка седмица ходя по дела, никъде, никой не ми е искал тога, може би като го въведоха преди 15 години имаше такъв момент.

Съдът посочи на адвокатите, че имат право на личен избор дали да спазят закона или не, като носят последиците от своя избор.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Адв. Б. – Няма процесуални пречки, да се даде ход.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ход на делото.

Съдът докладва Писмо вх. № 733/17.02.2023 г., с което съдът е уведомен, че доктор Елм. Ст. е определена за вещо лице. Съдът докладва Молба, постъпила по имейла, с вх. № 713/17.02.2023 г. от И. Н., с която същият сочи, че няма техническа възможност да изготви авто-техническата експертиза в срок. Съдът докладва и Писмо вх. № 814/23.02.2023г., с което др Елм. Ст. е посочила, че се отказва да вземе участие в изготвяне на съдебномедицинската експертиза.

Адв. К. – Експертизата трябва да бъде изготвена, съдебномедицинската, която сме поискали. Нека да се намери друг лекар от същата болницата. А в случай, че не е възможно това, да бъде потърсен такъв от болницата в гр. П. или гр. Пл., но да бъде специалист неврохирург. Още с исковата молба сме поискали съдебно удостоверение по наказателното дело, конкретно посочени документи, с които искаме да се запознаем, за да може да посочим свидетел за механизма. Делото е насрочено за първо съдебно заседание на 18.08.2020 г. С писмена молба сме поддържали направените доказателствените искания с исковата молба, вкл. за съдебно удостоверение.

Не е даден ход на делото, т.е. такова първо заседание фактически не е проведено. Следващото, реално първо съдебно заседание от 02.11.2022 г. имаме изрична молба, в която изрично сочим, че искаме съдебно удостоверение и свидетел за механизма, да посочим след като се снабдим с материалите от ДП, за да можем да посочим имена на този свидетел за механизма. Ние няма как да знаем кои са присъствали на инцидента с индивидуализиращи данни, които да можем да посочим за свидетел на механизма. В следващо съдебно заседание на 30.11.2022 г. отново имаме молба, отново сочим, че искаме съдебно удостоверение за наказателното дело, изрично уточняваме, че искаме от там да посочим и да можем да намерим материали, от които да е ясно кои са свидетелите – очевидци, да посочим свидетел за механизма. В следващото съдебно заседание виждаме едни имена от досъдебното производство за свидетелката Здр., без да знаем нищо повече за нея, освен, че е била пътник в буса и я сочим. Съдът казва, че има преклузия и не я допуска. Продължаваме да искаме съдебно удостоверение. Съдът не ни допуска и съдебно удостоверение. Това е едно доказателствено искане, което правим още с исковата молба и не само, че го правим, а постоянно го поддържаме. Съдът преценява, че има преклузия за нашето доказателствено искане. В същото време, правя паралел на исканията на ответника. Има отговор на искова молба, без нито едно доказателствено искане. Има първо съдебно заседание на 18.08.2020 г. с молба без нито едно доказателствено искане. Има второ съдебно заседание, което реално е първо, поради недаване ход на предишното, ответникът казва, че иска свидетел за механизма – водача, с въпроси по преценка на съда, той да си го разпита.

Други доказателствени искания от ответника няма. В следващо съдебно заседание на 30.11.2022 г. ответникът сочи съдът да си разпита свидетеля по въпроси за механизма. Съдът разпитва този свидетел. Други доказателствени 2 искания няма, т.е. да приключва делото. Ответникът никога не е поставял въпроси към авто-техническата експертиза, към съдебно-медицинската експертиза и такива доказателствени искания никога не е правил. В същото време съдът в съдебно заседание от 30.11.2022 г. поставя въпроси, като буквално заменя процесуалното представителство на ответника, със собствено такова, и поставя въпроси за значението на колана, били ли са, как би се отразил и изобщо въпроси, касаещи съпричиняването, във връзка с използване на колана. Обръщам внимание, че да, в отговора на исковата молба има възражение за съпричиняване, поради неизползване на колан, но няма никакви доказателствени искания, освен направеното едва в трето съдебно заседание искане за разпит като свидетел водача на буса. В този случай, с оглед диспозитивното начало, съдът не може да замества ответника и да зададе въпроси, с които да докаже или да се отхвърли възражението за съпричиняване. Предметът на делото се определя от страните, от ищеца. Ние сме постави въпроси, с оглед механизма за настъпване на инцидента и извън тези въпроси, които се отнасят до предмета на делото, въпроси за доказване на съпричиняване, ако няма искане от страната, не могат да бъдат поставени.

Във връзка с всичко изложено, от което ясно се вижда в подробно цитираните протокол и молби, моля: на първо място да ни се допусне свидетел за механизма, като в АТЕ успяваме да видим име на присъстваща такава пътничка в буса - Д. Г. Н.а, за която доверителят ми, чрез познати успя да издири телефон, нямаме други индивидуализиращи данни и соча нейния телефон **********, като този свидетел е пряко необходим за факти и обстоятелства, във връзка с конкретния пътен инцидент. Това е една от пътничките в буса. И второ, моля да бъде отменено определението на съда, в частта, с която се поставят въпроси, във връзка със значението на предпазния колан, въпрос № 5 от АТЕ.

Адв. К. – Водим двамата свидетели, които са ни допуснати за установяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпит на свидетелите.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

В. К. Г. – ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, семейна. Аз съм съпруга на ищеца. Съгласна съм моето ЕГН да бъде вписано в протокола - ЕГН **********.

Й. Б. Б. – ** г., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана.

Моят съпруг е първи братовчед на ищеца. Съгласна съм моето ЕГН да бъде вписано в протокола - ЕГН **********.

Съдът напомни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Съдът указа на свидетелката В. Г., че има право да откаже да свидетелства.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелката Й. Б. беше изведена извън залата.

3

Разпит на свидетелката Г. – Съгласна съм да свидетелствам. Знам за пътния инцидент със съпруга ми. Когато го видях след инцидента, той беше в много тежко състояние. Не можеше да говори, не можеше да си движи главата – нито напред, нито назад, беше целият в кръв, като кръвта идваше от дясното ухо. Ухото беше зашито, но непочистено, имаше кръв и съсиреци вътре в ухото. След като си дойде от болницата не можеше да говори, вода не можеше да пие. Давах му вода със сламка, като първоначално водата му се стичаше от чашата, оливаше. За храна - изобщо не можеше да приема. Това беше в първите дни. Аз го събличах, чорапи, панталон. Изключено беше да вдигне ръце и да сложи пижама. На другия ден отидохме до травматолог, за консултация, защото имаше адски болки. Показахме снимката от рентгена, на която нямаше данни за счупване. Най-интензивни болките бяха във врата, не можеше изобщо да го мърда – ни на ляво, ни напред, ни назад, стоеше скован в едно положение и ръцете напред. Не можеше да спи. Докторът ме накара да отида да закупя яка и той я постави. Изписа ни кремове за мазане и хапчета, обезболяващо. След три дни отидохме пак и казах, че няма подобрение.

Докторът предположи, че е от насядане, защото гледаше снимката. Изпрати ни на скенер. След скенера докторът каза, че има счупване от двете страни на втори шиен прешлен и ми обясни, че втори шиен прешлен се казвало „камшичен удар“ и при такъв удар много хора умират, на място. Много се притеснихме. Върнахме се при травматолога и ни насочиха към неврохирург.

Всичко това се случи в гр. См.. Обясниха ни, че трябва да отидем при неврохирург. Обясниха ни, че операцията е от ляво, от дясно, слагат пластини. Съпругът ми пребледня, изплаши се, разтрепери се. Започнахме да търсим връзка с неврохирург. Отидохме в гр. П.. Там имам сестра и прецених, че ако се наложи операция, да има къде да отседна. В отделението на болницата му направиха необходимите изследвания и ни изпратиха на ЯМР в гр. Пл. - П.. Ходихме и там. И от там също потвърдиха счупването. Върнахме в гр. П., като докторът ни предложи да изчакаме да видим как ще се развият нещата. Яката трябваше да се носи денонощно, да не се сваля и ако се наложи, ще се сложи твърда яка. Тъй като това беше през лятото, започнаха да стават рани от яката по врата. Мажех, свалях яката, пак слагах, но това продължи осем месеца непрестанно. Само, когато се къпеше, се сваляше яката. Болките продължаваха. Промени се дишането, съня, започна да хърка, цялата къща носеше. На моменти спираше да диша, много силно хъркане. Аз не можех да спя, притеснявах се, мислех, че му спираше сърцето. След осмия месец като махнахме яката, 3-4 месеца след това започна да се нормализира дишането и хъркането. Не можеше да кара кола, а преди това шофираше. Той до ден днешен има болки и се пази. Не може да вдига тежко. Той си измени походка, изгърби се - на една страна, пропадна рамото, ходи наведен. А преди това беше физически много здрав. Преди инцидента работеше, беше ел. техник, натоварена му беше работата. След това се върна на работа, но за кратко и каза, че му е трудно. Хотелът, в който работеше, е много голям, качването, слизането му създаваше проблеми и не можеше, затова напусна.

4

До ден днешен е с пазене. Зимно време е с болки, ходи с поло, яка, шалове, преди това поло не можеше да сложи. Започна да вдига кръвно, аритмии. До преди месец беше извън ритъм, лежа в болницата. Инцидента му се отрази страшно много и физически, и психически. На мен също.

Разпит на свидетелката Б. – Знам за случая с г-н Г.. Ние сме близки и веднага на следващия ден В., съпругата му, ми се обади по телефона много притеснена и ми съобщи какво се е случило. След няколко дена го посетих, да видя как е. Положението беше много сериозно. Той беше с яка, прежълтял.

На лицето му беше изписана болката, която изпитва. Знам, че в гр. См. му е правен скенер – 3 скенера общо. След това се наложи консултация с неврохирург в гр. С.. Наемане на шофьор и пътуване до гр. П. за консултация с неврохирург. Препоръчваше се операция. След това трябваше да се направи ядрено магнитен резонанс в гр. Пл.. Операция не беше направена. Той беше с шина, имаше яка, не можеше да движи врата си, беше невъзможно, всички движения бяха ограничени, с невъзможност да се самообслужва, дори вода не можеше да пие сам, да не говорим за хигиена, хранене, обличане. Не беше настанен в болница, ходеше само на посещения в гр. Пл., гр. П. и гр. См.. Той беше с тази яка общо около 8 месеца, която причиняваше големи неудобства, тъй като и времето съвпадна с лятото, горещо време, станаха рани по врата.