Решение № 6549 от 18.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 18.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16081 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск в правно основание чл.61, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗД.

Ищецът А.П. твърди, че в периода от 2009г. до 2015г. е живял с ответницата Е.Г. при условията на фактическо съжителство, първоначално в нейната семейна къща, намираща се в съседство с дарен от родителите й урегулиран поземлен имот /УПИ/ XXIV-737 в кв.60 по плана на с. Казичене, в който била изградена на ниво груб строеж жилищна сграда. След раждането на общия им син, ищецът взел активно участие в довършителните строителни и монтажни работи в посочената сграда, включително с вложения на финансови средства, превеждани по банковата сметка на ответницата, понеже бил изрично уверен от нея, че след завършването на строителството - сградата ще се използва като семейно жилище и ½ идеални части от собствеността ще бъде прехвърлена на сина им. Ищецът посочва, че през исковия период жилищната сграда била въведена в експлоатация.

По силата на нот. акт №17, том I, рег.№ 5040, дело 359/2010г. за собственост върху недвижим имот на основание дарение и приращение ответницата била призната за собственик на дворното място, находящо се в с. Казичене, Столична община, район Панчарево, ул. „*******с площ 400 кв.м. съставляващо УПИ XVIV-737 в кв.60 по регулационния план на гр. София, местност на с. Казичене, заедно с построената в описаното дворно място масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м. и разгърната застроена площ от 195,36 кв.м. Ищецът твърди, че докато обитавал имота заедно с ответницата -вложил лични средства не само в извършването на довършителни работи на сградата, но и за закупуване на обзавеждане и оборудване на жилището с луксозна мебелировка и техника. Общият размер на паричните средства преведени по банков път от ищеца в полза на ответницата за извършване на СМР, обзавеждане и оборудване възлизал на 49 726, 55 лв. След окончателното завършване на строителството през 2015г. ищецът напуснал имота, а по силата на нот. акт №147 том II дело №297 от 23.12.2016г. на нотариус №043 К.Б.- ответницата се разпоредила възмездно със собствеността на процесния имот, придобивайки сумата на уговорената цена. При изложените фактически твърдения ищецът счита, че ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумите, вложени изцяло в неин интерес, с нейно изрично съгласие но за сметка на ищеца, в размер на 49 726,55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, тъй като в резултат от вложенията настъпило необосновано имуществено разместване между имуществото на страните. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати направените съдебни разноски.

Ответницата Е.Г. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че вложил парични суми за довършителни дейности на процесната сграда. Твърди, че до началото на фактическото съжителство на ответницата с ищеца, сградата вече е била въведена в експлоатация и средствата за изграждането на жилището били осигурени от нея чрез отпуснат потребителски кредит, както и с помощта на родителите й, отричайки твърденията за финансово участие на ищеца. Не отрича твърдението за извършваните от ищеца банкови преводи по нейна сметка, но на свой ред твърди, че предоставените суми били предназначени за покриване на текущи разходи на домакинството, за отглеждането на сина им и за финансиране на притежаваното от ищеца еднолично търговско дружество. Уточнява, че управляваното от ищеца търговско дружество е заплащало месечни наеми за ползването на магазинно помещение в периода от м. юли 2012г. до м. септември 2015г. и част от превежданите суми били предназначени именно за заплащане на наемната цена, за разплащане с доставчици и за заплащане на консумативни разноски, свързани с ползвания от под наем имот. Оспорва твърденията на ищеца за съществуване на уговорка помежду им, по силата на която тя да се е задължила да прехвърли ½ идеална част от правото на собственост върху процесното жилище в полза на общото им дете. Твърди, че ищецът не е разполагал с доходи или спестявания, които да му позволят влагането на описаните инвестиции.

Посочва, че ищецът не е предприемал и управлявал финансирането на строително-монтажни работи в процесното жилище. Оспорва собствената си надлежна пасивна материална лагитимация, позовавайки се на твърденията на ищеца, които очевидно мотивирали извод, че ако е действал – действията му са били насочени в интерес на общия им син, а не в неин интерес.

При условията на евентуалност – ако съдът признае за основателен предявения иск, ответницата прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираното вземане в периода от 20.07.2010т. до 14.11.2011т. на обща стойност от 8 150 лв.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт №76, том I, рег.№8688, нот. дело №65/2005г. по описа на нотариус И.П., №345 при НК, мотивира извода, че ответницата е придобила чрез сделка за дарение правото на собственост върху урегулиран поземлен имот XXIV-737 в кв.60 по плана на с. Казичене, Столична община, Район Панчарево, с площ по скица от 400 кв.м.

За имота, посочен в нотариалният акт, е издадено разрешение за строеж № 408 от 18.08.2008 г., Община Панчарево, с.

Казичене, на името на ответницата Е.Г. относно обект жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м. и разгърната застроена площ от 195,36 кв.м. С друго разрешение за строеж № 165 от 08.06.2009 г. също издадено на името на ответницата Е.Г. е допуснато изграждане на вътрешна газова инсталация.

Съдържанието на Удостоверение №719 от 14.07.2010г., издадено от Дирекция Контролно строителство при Столична община, установява, че жилищната сграда, находяща се в УПИ XXIV-737 в кв.60 по плана на с. Казичене, Столична община, Район Панчарево с възложител Е.Г. е въведена в експлоатация.

Видно от представения констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание дарение и приращение по чл.92 от ЗС №17, том I, рег.№5040, дело №350/2010г. по описа на нотариус К.Б., рег.№043 при НК, ответницата е призната за титуляр на правото на собственост върху дворно място намиращо се в с.

Казичене, Столична община район Панчарево на ул. „*******с площ от 400 кв.м. съставляващо УПИ XXIV-737 в кв.60 по регулационни план на гр. София, местността „Казичене“, заедно с построената къща в него масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м. и разгърната застроена площ от 195,36 кв.м.

Страните в спора не спорят че са родители на дете, а този факт се установява и посредством приетото като доказателство Решение №18162 от 09.11.2016г. по гр.д. №38555/2016г. по описа на СГС, III отделение, 83 състав, съгласно което, упражняването на родителските права върху детето Евгени Ангелов Ж. е предоставено на неговата майка и законен представител Е.Г..

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот №147 том II рег.№8393 дело №297 от 2016г. по описа на нотариус К.Б., рег.№043 при НК, сочи че ответницата Е.Г. е прехвърлила собствеността върху дворното място и изградената масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда на трето лице на възмездно правно основание.

Представената Справка от Служба по вписвания – гр. София към Агенция по вписванията, по персонална партида, открита на името на ответницата, отразява извършените прехвърляния и придобивания от нея в периода от 01.01.1992г. до

21.02.2017г.

По делото са приети като писмени доказателства вноски бележки за извършени банкови преводи за парични суми в различни размери (стр.16-56 от делото, образувано пред СРС). Описанията на преводните документи сочат, че от името на ищеца по банкова сметка *** Е.Г. са извършени преводи на парични суми, като в графата „основание на за внасяне“ в документите е отразено „захранване на сметка“ –.

Видно от представено платежно нареждане от 10.06.2008г. /стр.19 от кориците на делото образувано пред настоящия съд/ по банковата сметка на ответницата е извършен превод на парична сума в размер на 7 000 евро от банковата сметка на Г.С.– майка на ответницата.

Съдържанието на представения като писмено доказателство Договор за потребителски кредит

№01100КР-АА-4197/23.03.2015г. установява, че на ответницата е бил отпуснат кредит в размер на 25 000 лева, с цел за задоволяване лични и семейна нужди, със срок на погасяване на кредитното задължение до 01.03.2020г.

Разходните и счетоводните документи, посочени по- горе не сеобсъждат подробно, понеже са обект на анализ от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.

Обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК, потвърждаващт факта на ползване на магазинно помещение в с. Казичене в периода от м. октомври 2012г. до края на 2015г. от страна на дружеството „Моточасти“ ЕООД, което е управлявано от ищеца.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице С.И., дава следното заключение:

-

Разплащателна сметка IBAN-***.04.2014г. в

ЦКБ АД-клон Централен на името на Е.Г.. През периода 08.04.2014г.-03.2015г. лицето А.Ж.П. не е захранвал чрез касови вноски, нито е превеждал парични суми по разплащателната сметка. Движението в посочения период е подробно представено в табличен вид с изготвената експертиза.

-

За периода 08.04.2014г. - 03.2015г. Е.Г. е извършила 5 касови тегления описани последователно в заключението, като се отчита по дата и размер, като в извлечението от разплащателната сметка не са посочени основания за тегленията, доколкото размерът им не е предполагал заявяването на такива.

-

През периода от 08.04.2014г. до м.03.2015г. Е.Г. е извършила четири парични превода от своята сметка, подробно описани по дата, размер и основание в експертното заключение. Наредените парични преводи са извършени с цел прехвърляне на средства към друга сметка на ответницата открита в същата банка – IBAN-***.

По делото е представено и прието извлечение от банкова сметка *** *** Е.Г., открита при банка „Уникредит Булбанк“ АД, отразяващо движението по сметката в периода от 01.01.2000г. до 11.04.2016г.

В дадените свидетелски показания свидетелката Д.Г. заявява, че познава страните по спора и имала преки впечатления за това, че те заживели заедно в с.Казичене при свекървата на свидетелката още през 2008г.. През 2009г. къщата се намирала на ниво груб строеж и страните заедно осъществявали строителството й. През 2009г. се нанесли в къщата и продължили строителството. Посочва, че ответницата инициирала строежа, а свекърва й я подпомогнала с предоставяне на парична сума при започването. Свидетелката предполага, че предоставената парична сума била използвана за заплащане на равностойността на наследствените дялове в съсобствеността на останалите съсобственици. Строителните дейности се извършвали от фирма. Свидетелката няма известност за това кой е заплащал труда на работниците. Пред есента на 2009т. бил завършен първия етаж от къщата. По същото време страните по спора се нанесли да живеят в нея. Заявява, че в изградения етаж била поставена електрическа и ВиК-инсталации, стените били измазани, а прозорците – с поставено остъкление.

Свидетелката отбелязва, че стълбите към втория етаж също били изградени, но вторият етаж все още не бил завършен – стените били изградени, заедно с поставени врати и прозорци. Покривът на същата бил изграден напълно. При последното си посещение свидетелката придобила впечатление, че вторият етаж на къщата бил обзаведен луксозно, като на него било разположени детска стая, спалня, вграден гардероб и скъпи мебели, закупени от ответницата. Свидетелката смята, че финансирането на строителните работи и обзавеждането били направени от ищеца, понеже ответницата искала в заем от свидетелката. Именно ищецът, а не ответницата възстановявал предоставените в заем парични средства на кредитора. Според спомените и впечатленията на свидетелката – страните по делото извършили ремонт след като се нанесли в къщата. Ремонтът се изразявал в пребоядисване, циклене на паркета, закупуване на луксозни мебели, луксозна кожена тапицерия и.