Решение № 464 от 30.05.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4374/2021
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 30.05.2022
- Състав
- Емилия Енчева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 и сл. · Закон за местните данъци и такси
- чл.52 - 61 · Закон за местните данъци и такси
- чл.52 - 61 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1 до чл.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 до чл.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 до чл.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 до чл.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 342, ал.2 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 464 гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20215530104374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Мого България“ ООД твърди в исковата си молба, че на 02.07.2019 г. между тях, в качеството им на лизингодател и П. Н. АНГ., в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг, със задължително придобиване на собствеността № AG0008677. Твърдят, че в изпълнение на задълженията си, лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Bmw“, модел „Х5“, идентификационен номер на рама WBAFA710X0LN03657, peг. № СВ5288НМ и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо – предавателен протокол от 02.07.2019 г.
Сочат, че лизингополучателят е заплатил първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 4260,00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията – неразделна част от Договора. В частност, лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 84 месеца, изтичащ на 15.06.2026 г. съгласно приложения Погасителен план – неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 155,25 лева.
1
Лизингополучателят преустановил плащания по договорения Погасителен план.
Последното постъпило плащане било от 08.11.2019 г., на стойност 180.00 лева.
Към 04.02.2020 г. неплатени са три вноски: вноска №5 по Погасителен план с падеж 15.11.2019 г. до вноска № 7 по Погасителен план с падеж 15.01.2020 г.
Заявяват, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения лизингодателят е иззел лизинговия актив от владението на лизингополучателя на 08.01.2020 г., на която дата бил и прекратен лизинговият договор с връчване на нарочно уведомление до длъжника в този смисъл.
Твърдят, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 04.02.2020 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика – лизингодател, съставен е нарочен ППП.
Заявяват, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който Договорът за лизинг е в сила между страните, лизингополучателят дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от пета (с падеж 15.11.2019 г.) до седма (с падеж 15.01.2020 г.) включително и част от осма вноска (за период 16.01.2020 г. до 04.02.2020 г.) в общ размер от 565,91 лева, в това число главница в размер на 39.90 лева и възнаградителна лихва в размер на 526.01 лева.
Считат, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до четиринадесета вноска била начислена неустойка в размер на 0.44 лева към 04.02.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска № 5 по погасителен план с падеж 15.11.2019 г. – 0,23 лева; за забава в плащането на вноска № 6 по погасителен план с падеж 15.12.2019 г. – 0,15 лева; за забава в плащането на вноска № 7 по погасителен план с падеж 15/01/2020 г. – 0,06 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 465.75 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 155,25 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52 – 61 от Закона за местните данъци и такси: за 2019 г. в размер на 133,23 лева. Данъците били заплатени по сметка на СО – район Изгрев – по седалище на данъчнозадълженото лице. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – по полица BG/22/119000833848 на „Лев Инс“ АД на стойност 166.85 лева.
Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считат, че гореописаните 2 суми били дължими, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. АНГ., ЕГН **********, с адрес: *********** дължи исковите суми на ищеца.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. АНГ., ЕГН **********, с адрес: *********** дължи на „Мого България“ ООД, ЕИК 204009205 следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0008677: 39,90 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 526,01 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 0,44 лева неустойка за забавени плащания за периода от 15.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 465,75 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя 133,23 лева разходи за данъчни задължения за 2019 г.; 166,85 лева разходи за застрахователни премии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Молят съда да им присъди направените разноски, вкл. И възнаграждение за представителство от юриск., както и сторените разноски по ч.г.д № 4893/2020 г., по описа на РС – Стара Загора.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника, адв. М.М., в който заявява, че предявените искове са изцяло неоснователни.
Сочи, че от петитума на исковата молба, по която е образувано делото са видни: основанието, на което се претендира установяване дължимостта на сумите от страна на ответника към ищеца - главница за неплатена лизингова вноска, неплатена договорна лихва по лизингов договор, неустойка за забавени плащания; размера на всеки един от претендираните искове.
От обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсвала конкретна аргументация от страна на ищеца, как били формирани претендираните от него суми.
Твърди, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в от 0,44 лв., не ставало ясно по какъв механизъм бил изчислен този размер на неустойката. В исковата молба се сочи, че неустойката била сбор от три суми – 0,23 лв.; 0,15 лв. и 0,06 лв.
Но как са изчислени и дали са реално дължими – ищецът не навлизал в никаква конкретика.
Заявява, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 166,85лв. – разходи за застрахователни премии, ищецът цитирал застрахователна полица BG/22/119000833848 на „Лев Инс“ АД, но същият не предоставял никаква друга информация за тази полица. Нещо повече, ищецът не предоставил полицата изобщо! По този начин липсвал отговор на важни въпроси, които били от значение за основателността на този иск: Какъв е обектът на застраховане на цитираната застраховка? За какъв период е валидна застраховката - ответникът не следва да заплаща за период, през който не е ползвал 3 застрахования обект? Еднократно платена или разсрочена на вноски е тази застраховка?
Счита, че във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 133,23 лв. – разходи за платени данъчни задължения, ищецът бил изложил твърденията си в един кратък абзац, който не съдържал никаква конкретна информация за заплащането по сметка на СОРайон Изгрев на този твърдян от него данък. Ищецът не предоставял преводно нареждане по сметка. Липсвало и издадена квитанция от СО-Район Изгрев, в уверение на твърденията на ищеца. Наличието на такива документи обаче счита за необходимо, с цел удостоверяване на твърденията на ищеца. В противен случай било налице единствено голословно твърдение, от което не можело да се направи извод за основателността на иска.
Заявява, че ищецът излага твърдение, че е иззел лизинговия актив от владението на лизингополучателя на 08.01.2020 г. След това твърди, че лизингополучателят „продължил да ползва лизинговия актив до 04.02.2020 г.“. Изложени били и твърдения, че за приемопредаването на автомобила бил съставен протокол, който е приложен към ИМ, но от него било видно, че за лизингополучател, предал вещта е посочено лицето Бойка Кънева Николова, с ЕГН **********.
Твърди, че от изложеното в ИМ, личат редица противоречия. Не можело да се изясни правно релевантната фактологията, тъй като ищецът правил твърдения, които се изключвали взаимно. Кога е предаден лизинговият автомобил - на 08.01.2020 г. или на 04.02.2020 г. ? Кой го е предал? Коя е Бойка Кънева Николова ? Ако Бойка Николова е пълномощник на лизингополучателя – къде е пълномощното? Такова липсвало като приложение към ИМ.
Отговорите на тези въпроси оставали неясни от така предявената ИМ.
В този смисъл счита, че исковата молба е нередовна и най-малко се нуждаело от уточняване в тази й част от страна на ищеца.
В случай, че съдът не счете това за необходимо, становището му по исковата молба в настоящия й вид е следното:
Счита, че приложение в отношенията между страните намира Закона за потребителския кредит. В чл.1 до чл.4 от ЗПК е посочено приложното поле на закона, а чл.З, ал.З посочва, че „Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем ши лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора“.
Несъмнено в настоящия случай има клауза за закупуване на стоката, като това личи още от заглавието на договора.
В приложения към исковата молба Договор за финансов лизинг № AG0008677, със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, е определен годишния лихвен процент, а именно - 41,16%. Определен е и Годишния процент на разходите по договора за лизинг - (ГПР) - 48,55%. Същият обаче не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Посоченият текст въвеждал изискването да бъде посочен ГПР както и да се посочи подробна обосновка за формирането му - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и 4 съдържа: „условията за прилагането му (на ГПР-бел.) и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент“. В договора обаче липсвал конкретен механизъм и обосновка за формиране на ГПР, поради което на основание чл.21 от ЗПК, считам клаузата за недействителна.
Заявява, че правило впечатление, че в договора за лизинг е упоменат годишен процент на разходите (ГПР), който бил в размер на 48,55%, и както посочил по-горе, не е посочена формулата по която е изчислен и не са посочени и факторите, които го формирали.
Това отново било законово задължение за кредитора, по смисъла на чл.19 ЗПК, което в случая не било спазено. В допълнение на това, така посочения ГПР счита за прекомерен, и съответно нищожен поради противоречие с добрите нрави и закона - арг. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.19 ал.5. във вр. ал.4 ЗПК!
Следвало да се намери отговор на въпроса какъв би бил размерът на евентуално установен дълг на ответника, при отпадане поради нищожност на предвидените прекомерни годишни разходи по договора за лизинг.
На следващо място, счита че приложения към ИМ „Договор за финансов лизинг № AG0008677 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив”, страда от редица пороци. На първо място, не било изпълнено основното условие на чл.11 ал.
Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1481fbb8-a50b-492a-a8e6-79505c9d8aef