Решение № 1670 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст.

Букорещлиева при участието на секретаря Елена Ил. Калончева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300102672 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, със съдебен адрес- ****, подадена чрез пълномощника му- адвокат И. В. С., против Й. А. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес: **** В исковата молба ищецът твърди, че през **** е встъпил във владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ****, с площ: 5 833 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3013, квартал 3, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***. Към този момент имотът бил изоставен и се намирал в окаяно състояние- мястото било обрасло с бурени и плевели, липсвала ограда на имота. Г. извършил редица дейности по облагородяване и запазване целостта на имота, направил и подобрения в него: оградил го с ажурна ограда и поставил портал, изкоренил бурените и плевелите, засадил няколко вида овощни дръвчета и едногодишни селскостопански растения, редовно косял и поддържал същия и до днес. Сочи, че тези му действия по ползване на имота и плодовете на растенията продължават непрекъснато повече от 18 години, като същите се афишират пред собствениците и ползвателите на съседните имоти, както и сред близкото му обкръжение и познати, с оглед на което счита, че за него са се породили предвидените в чл. 79 от ЗС предпоставки- владял е недвижимия имот в законоустановения 10-годишен срок. През месец април 2021 г. ищецът Г. решил да се сдобие с документ за собственост на основание давностно владение, ангажирал услугите на адвокат и започнал да се снабдява с необходимите за това документи. На 1

29.06.2021 г. получил обаждане от непознато за него лице, което от името на ответницата Й. А. В. му наредило да прекрати владението върху процесния имот и да премахне оградата. Впоследствие му бил представен Нотариален акт от *** г. за констатиране правото на собственост на В. – с № 200, том I рег. № 1986, нот. дело № 200 / 2021 г. Ищецът Г. твърди, че владението на процесния имот е упражнявано в продължение на 18 години, било е явно, трайно и непрекъснато. Същевременно, легитимиращата се като собственик, Й. В. не е осъществила никакви действия по стопанисването на имота, не го е посещавала, не е полагала каквито и да е грижи и не се интересувала от него. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че за него се е породил правен интерес от иницииране на настоящото производство, доколкото ответницата се е сдобила с титул за собственост към момент, в който придобивната давност в полза на Г. вече е била изтекла, т.е. притежава самостоятелно право, което се оспорва, и същевременно се позовава на фактическото състояние. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Й. А. В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: **** с площ: 5 833 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3013, квартал 3, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. А. В., ЕГН **********, чрез упълномощените процесуални представители адв. С. К. и адв. Г. К.. Взето е в него становище за недопустимост на заявената искова претенция поради липса на правен интерес, тъй като евентуално положително решение, с което се отричат правата на В. върху процесния имот, не би променило правното положение на Г.. Сочи се още, че е налице злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК, тъй като фактическото владение върху имота – предмет на спора не датира от октомври 2003 г., а от лятото на 2021 г. Оспорват се фактическите обстоятелства, от които ищецът извежда правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

Твърди се, че през 2005г., когато е възстановено правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** на Й. В., като наследник на А. и С. Ч., т.е. две години след твърдяното встъпване на ищеца във владение, в имота не е имало никакви следи от дейности по облагородяване и запазване неговата цялост, нито от подобрения. В същия никога не са засаждани овощни или други дръвчета, нито едногодишни селскостопански насаждения. Подобни действия нямало как да останат незабелязани от собственика, тъй като имотът не е бил изоставян, а в периода 2007 г. – 2012 г. е бил отдаван под наем на трето лице, което го стопанисвало по устна уговорка с Й. В.. В следващите години действително имотът не е ползван активно, но е непосредствено наблюдаван. След реституцията статусът му на „незастроен имот за жилищни нужди“ е ограничил интереса на земеделските производители- арендатори. По тази причина 2 след стопанската 2012 г. същият не е обработван, но това не означава, че е бил изоставен, т.е. че собственикът се е дезинтересирал. Твърдяното от ищеца непрекъснато и явно владение на процесния имот за периода от 2003 г. до настоящия момент не се е осъществило, а още помалко е продължило непрекъснато повече от 10 години. Оградата, която ищецът сочи, че е поставил в имота, е там едва от няколко месеца преди завеждане на настоящото дело. Внукът на ответницата– Т. В. Х. е установил, че имотът е ограден и разбрал, че ищецът е започнал процедура за снабдяването си с констативен акт по обстоятелствена проверка. Тогава влязъл в контакт с близки на Г. и поискал оградата да бъде премахната. В отговор му било отправено предложение да заплати разходите за оградата, а поставянето й било определено като недоразумение. Ответникът предполага, че интересът на ищеца към процесния имот е възникнал не по-рано от 2012-2013 г. През 2013 г. К. Г. става **** в дружеството „***“ ООД, което стартира изграждането на производствена база в непосредствена близост и съседство с процесния терен. Освен това, предполагаемият интерес е неправдоподобно да се локализира точно върху процесния имот, тъй като същият, както и околните на него имоти не са имали видими на място трасирани граници. Да се завладее имот точно по границите му и да се постави ограда именно по тях е възможно, само ако Г. е разполагал със скица, доколкото процесният терен се явява вътрешна част в територията, който не граничи с път или някакъв отличителен топографски елемент. Нещо повече, с исковата молба са представени писмени доказателства, от които е видно, че Г. е обявил, че владее и съседния на процесния недвижим имот – този с площ 3 107 кв.м и идентификатор ***, като по отношение на него също желае да се сдобие с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ответницата посочва, че по данни на собствениците на този съседен имот, след като са установили, че същият е заграден, подали жалба в полицията и не им е известно срещу тях да е заведено дело за собственост. Предвид всичко гореизложено, се иска да се прекрати производството по образуваното дело поради липса на правен интерес. Едновременно с подаване на отговор по чл. 131 от ГПК Й. А. В. е предявила насрещен иск против К. В. Г.. Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон от нейните родители А. и С. Ч.. По силата на влязло в сила решение № 643 от 08.07.2005 г. на **** на наследниците на А. и С. Ч. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 5 840 кв. м, находящ се в строителните граници ****, имот №5027 от КП от ****г., като ищцата В. е единствен техен наследник. През м. септември 2005г. същата е инициирала пред *** процедура по попълване на кадастралната основа с процесния имот, който получава нов номер 3013, а със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК е нанесен като имот с идентификатор ***. Съгласно удостоверение от 28.01.2006 г., издадено от ***, район „***”, описаният в решението на ОСЗГ имот № 5027 е идентичен с имот ПН 3013 по плана на ***. Придобиването на собствеността е декларирано от В. и през годините тя е заплащала дължимите за имота местни данъци и такси. Освен това се сочи, че, 3 макар да се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 28.06.2021 г., в действителност тя упражнява собственическите си правомощия от 2005 г. насам на правно основание, явно, спокойно, несмущавано и непрекъснато повече от 5 г., респ. повече от 10 г. към края на 2015 г., което владение е продължило по същия начин и след това до момента, в който на неизвестна за нея дата през лятото на 2021 г.

К. Г. скрито от нея е заградил имота с телена ограда. Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните в настоящия процес, че Й. А. В. е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор ***, както и да осъди К. В. Г. да й предаде владението на имота като на собственик.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който от К.

Г. е взето становище за неговата неоснователност. Оспорват се твърденията, че Й. В. е собственик на ПИ с идентификатор ***. Посочва се, че процесният имот е владян от Г. в продължение на 15 години без противопоставянето от страна на ищцата по насрещния иск. Това се установявало от изложеното в отговора на исковата молба, че В. не е извършвала действия по облагородяване на имота. По отношение на твърденията, че внукът на последната е постигал устни уговорки с ищеца, се заявява, че такива уговорки е нямало и изложеното не отговаря на обективната истина.

Посочва се още, че плащането на данъците за имота от В. през 2021г. не санира обективираната през годините нейна незаинтересованост към имота. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на пълномощниците на страните.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Установява се от представеното решение № Р643/08.07.2005 г. на ***, че с това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на А. и С. Ч. в съществуващи стари реални граници на следните имоти- имот от 2,466 дка и имот от 5,840 дка, находящи се в строителните граници на ***- ***, ***, съотв. имот №5024 и №5027 по кадастралния план, изработен 1999г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, издадени от ***. Съобразно удостоверение от 30.03.2005г. на ***, ****, бившият имот №5027 е нанесен в помощния кадастрален план, изработен на основание чл.13а от ППЗСПЗЗ, и е записан в регистъра на бившите имоти- общински до доказване на собственост, като, съгласно скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, по графични данни съдържа 5840 кв.м. Видно от представените удостоверения за наследници с №№ 548 и 548.1 на А. В. Ч. и С. А. Ч., Й. А. В. е единствен техен наследник по закон. Представен е нотариален акт № 200, том 1, рег.

№1986, нот. дело №200/2021г. на нотариус Н.Б. с рег.№***, с район на действие- ***, с който Й. В. е призната за собственик на основание- реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон на родителите й А. Ч. и С. Ч. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2470 кв. м, и поземлен имот с 4 идентификатор ***, с площ от 5833 кв. м, при описаните съседи. В уверение на това, че В. е заплащала местния данък и таксата за битови отпадъци, начислявани за периода от 2008 г. до 2021г. вкл., по разкритите за имотите партиди № ********** и № ********** са представени квитанции. По делото е допусната комплексна съдебнотехническа експертиза, с вещи лица инж. В. Г. и д-р инж. Б. М., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението е посочено, че процесният имот попада в урбанизирана територия, с решение на **** от 08.07.2005г. по отношение на този имот е възстановено правото на собственост на наследниците на А. и С. Ч., същият имот е попълнен в КРП „***” ІІІ **** с нов имот №3013, като попълването е одобрено със Заповед №317/16.09.2005г. на Кмета на район „***”, ***. При извършения оглед вещите лица са констатирали, че към настоящия момент по границите на имота, както и на съседния – ПИ с идентификатор *** са направени огради с бетонови колове и видимо нова градинска мрежа. Посочва се още, че за спорния имот са достъпни изображения в Google Earth в периода **** г., като към месец декември 2019 г. и месец септември 2020 г. по границите на имота няма ограда; такава е налична към м. февруари 2021г. и м. април 2022г., при което е направен извод, че оградата е била изградена в периода м.09.2020г.- м. февруари 2021г.