Решение № 158 от 08.02.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4812/2021
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 08.02.2022
- Състав
- Виолета Григорова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.2 пр.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9а и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9а и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. ***, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430104812 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт ****, против ИЛ.
КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: ****. Посочва се в исковата молба, че между страните на 16.01.2020г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ищецът предоставил кредит в размер на 3000 лв. на ответника за срок от 24 месеца. Сумата следвало да бъде върната на месечни вноски в размер от 181,34 лв., с падеж 1 –во число на месеца, при уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %, годишен лихвен процент ( 41%) , лихвен процент на ден 0,11% или общо задължението на ответника по кредита възлизало на сумата от 4351,13 лв.
Твърди се, че между страните бил сключен договор и за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ , като възнаграждението за тях било в размер на 900 лв. респ. 2700 лв. , а размерът на вноската по закупените допълнителни услуги възлизало на сумата от 150 лв. закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности: приоритетно 1 разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски (т. 15.2.1 от Общите условия), намаляване на определен брой погасителни вноски (т. 15.2.2 от Общите условия), смяна на падежната дата на вноските (т. 15.2.3 от Общите условия).
Посочва се в исковата молба, че длъжникът е направил само 2 погасителни вноски по погасителния план, поради което е обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което ответника е бил уведомен. За изискуемите вземания било подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д.№ 3330/2021г. по описа на РС *** и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.140 ГПК, срещу която било подадено възражение. Твърди се, че ответницата погасила сума в размер на 725,36 лв., а именно сумата от 707,91 лв. главница и сумата от 7,45 лв. лихви, сумата от 10 лв. – такси по тарифа за извънсъдебното събиране на вземането. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт ****, против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: **** съществуват вземания за следните суми: сумата от 2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.- възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.- неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1954/31.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 3330/2021г. по описа на РС ***. Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.
№19881/26.10.2021г., чрез адв. В.В. – АК****. Процесуалният представител на ответника взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с чл.19, ал.1 от ЗПК, неравноправност на клаузите за 2 допълнителните услуги, противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП, чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл.10а, ал.4 ЗПК, както и противоречие с добрите нрави. Иска се от съда да отхвърли изцяло предявените искове, както и да осъди ищеца да заплати на адв. В. възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 2404/22г., като моли съда да уважи изцяло исковете като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. ***. – АК****. Страната и процесуалният й представител вземат становище за неоснователност на исковете, правят възражение за недействителност на договора, молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да осъди ищеца да заплати направените от ответника разноски по списък по чл.80 ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.***, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№3330/2021г. описа на РС-***, че на 28.05.2021г. „**** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ИЛ.
КР. ИВ., както и че в хода на производството била издадена Заповед №1954/31.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – *** разпоредил длъжникът ИЛ. КР. ИВ. да заплати на кредитора „**** сумата от 2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.- възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно 3 със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 151,49 лв. платена държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№9562/10.06.2021г.
С разпореждане №4267/11.06.2021г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 23.06.2021г. С искова молба вх.
№13073/22.07.2021г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №4812/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и не се оспорва от ответника, че на 12.01.2020г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ищецът предоставил кредит в размер на 3000 лв. на ответника за срок от 24 месеца, срещу задължение ответника да заплаща месечни вноски в размер от 181,34 лв. по погасителен план, с падеж 1 –во число на месеца, при уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %, годишен лихвен процент ( 41%) , лихвен процент на ден 0,11%.
Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът бил запознат срещу подпис с Общите условия на ищцовото дружество, вкл. че е получил информация във формата на ***ен европейски формуляр, преддоговорна информация и екземпляр от погасителния план, неразделна част от договора.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на платежно нареждане от 17.01.2020г., че на процесната дата „**** превело по сметка на ИЛ. КР. ИВ. сумата от 3000лв.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, действителен ли е договора между страните вкл. съдържа ли клаузи, които противоречат на закона и добрите нрави, представляват ли неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, индивидуално уговорени ли са клаузите в договора; каква сума е изплатила ответницата по договора и кои вземания са погасявани с направените от нея вноски, уведомена ли е преди датата на подаване на заявлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
За разрешаване на спорните по делото въпроси е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, на 17.01.2020г. „**** превело по банкова сметка с получател ИЛ. КР.
4
ИВ. сумата от 3000лв. с основание за плащане **** (номера на договора за потребителски кредит). Видно от заключението на вещото лице, ответницата е заплатила по договора следните суми: сумата от 227,51 лв.- главница, сумата от 135,17 лв.- договорна лихва, сумата от 7,45 лв.- лихва за забава, сумата от 345,23 лв. и сумата от 10 лв.-такси или общо сумата от 725,36 лв. годишният процент на разходите по договора при спазване на формулата по Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК, възлиза на 210,319 %, а чистата стойност на кредита, като се изключат сумите за лихви , такси и възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 2274,64 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на договор за потребителски кредит **** *** № ****; заверено копие на декларация от 16.01.2020г., заверено копие на Общи условия на „****; заверено копие на погасителен план към договор за потребителски кредит **** *** № ****; заверено копие на искане за отпускане на потребителски кредит и др.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от 2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №1954/31.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 3330/2021г. по описа на РС ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между 5 ответника, в качеството на кредитополучател, и ищцовото дружество, в качеството на кредитор, е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен между тях Договор за потребителски кредит „**** ***“ № **** от 16.01.2020г., като страните са обвързани от него. Сключеният между „**** и ИЛ. КР. ИВ. договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на този закон.
Ответницата, като страна по договор за потребителски кредит, сключени с „****, притежава качеството "потребител" по смисъла на определението в #13, т.1 от ДР на ЗЗП - същата е физическо лице, действащо извън рамките на търговска или професионална дейност.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на процесния договор в частта относно клаузата за ГПР, поради противоречието му с изискването на чл. 11, ал.1, т.9 а и 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11, т.9а и т.10 от ЗПК регламентира, че договора следва да съдържа разписана методика в договора за формиране на референтния лихвен процент и посочен действителния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния договор за револвиращ заем е посочен размер на ГПР от 49,03 %, като не става ясно и не е посочено как е формиран този размер. Не може да се прецени и не е конкретизирано кои именно компоненти по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК са включени в така определения размер на ГПР и как е формиран посочения в договора ГПР. За потребителя ГПР е от основно значение като общ разход по кредита, който е представен под формата на процент, изчислен по единна 6 математическа формула. Всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от икономическа гледна точка обхвата на задължението, поето със сключването на договора за кредит (в този смисъл са решения по делото Radlinger и Radlingerová C‑377/14, Home Credit Slovakia C‑42/15, и OS KSI Slovensko, C‑448/17). Липсата на ясна формулировка в договора относно начина по който е формиран размера на ГПР обуславя извода за недействителност на съответните клаузи от договора за потребителски кредит.
Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1481dcc9-1824-4c7e-bead-56c01d19918f