Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260406 от 07.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11412/2019
Вид
Решение № 260406
Подписан
07.10.2020
В сила
07.10.2020
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

07.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

При секретаря И.Апостолова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N11412 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 02. 06. 2019 г. по гр. д. № 43349 от 2017 г. на Софийски районен съд, 127 състав, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.-Б.И З.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 2069,13 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.08.2015 г.-м.04.2016 г., в имот с абонатен номер 370241, представляващ ресторант - фитнес, находящ се на адрес в гр. София, ул. „********ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 164,70 лв„ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.10.2015 г.-15.03.2017 г. за сумата от 24,42 лв., такса за дялово разпределение за периода от м.08.2015 г.-м.04.2016 г„ в имот с абонатен номер 370241, ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 2,56 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.10.2015 г.-15.03.2017 г.,с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. № 16818/2017 г. по описа на СРС, 127'ми състав.

Решението се обжалва от ищеца..

В жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението.Неправилно съдът приел,че ищецът не е доказал,че ответникът реално е доставил топлоенергия.Поради неосигурен достъп енергията е начислявана служебно.Ответникът е подал молба за откриване на партида и такава е открита.Поканен е да сключи договор за стопански нужди,но такъв не е сключен.Ищцовото дружество се е обеднило,а ответникът се е обогатил с дължимите суми за доставената топлоенергия на адреса.

Моли да се отмени решението и се постанови ново,с което да се уважат исковете.Претендира разноски.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по жалбата.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Атакуваното решение е неправилно.

Съобразно чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ /отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представени договори за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект.На ответника е предоставен процесния имот по силата на договор за лизинг,закупен от него през 2004 г./заявено в отговор на исковата молба/,имотът е топлофициран и сградата,в която се намира имотът е присъединен към топлопреносното предприятие. Сумите,които са му начислявани са прогнозни,поради неосигурен достъп,установено от вещото лице топлотехник.Топлоенергия е доставена и потребена в процесния имот,въпреки липсата на договор между страните.Заведеният иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.

Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.

Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански нужди.

На основание чл.59 ал.1 ЗЗД следва да се ангажира отговорността на ответника,който е консумирал реално доставена топлинна енергия и се е обогатил за сметка на топлопреносното предприятие.

Има открита партида за процесния имот на ответното дружество ,по подадена молба за откриване на такава от 16.03.2005 г.Върху молбата е записан и абонатния номер 370241.

На ответника е изпратено предложение за сключване на договор за стопански нужди от 25.05.2016 г.,13.10.2016 г.но такъв не е сключен.

Съгласно заключението на СТЕ, която настоящият състав намира за изготвена компетентно от лице с необходимите специални знания, начисляваната от ищеца топлинна енергия, както и месечните отчети на общият топломер са изготвяни съобразно действащата към относимия период нормативна уредба, като изравнителните сметки също са изготвени съгласно действащата нормативна уредба, въз основа на посочените в сметките реални годишни отчети.Видно от заключението на вещото лице, сумите за топлинна енергия са начислявани на база месечни отчети на общия топломер, като видно от обстоятелствената част на заключението на експертизата, сумите са начислени съобразно действащите нормативни правила, а по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че потребеното количество е различно от начисленото по изравнителни сметки.През процесния период в списъците за разпределение на кубатурата в топлоснабдения блок, имотът фигурира с кубатура 625..71 куб.м.В имота на ответника е имало 2 броя индивидуални топломери и 3 бр.водомери.Не е подсигурен достъп за отчет. Начислените по фактури суми са 1106.30 лв.,сума за доплащане от изравнителни сметки-962.83 лв.,такса дялово разпределение 24.42 лв.Законната лихва върху главниците е съответно : 164.70 лв.и 2.56 лв.

Съгласно заключението на експертизата, на абонатния номер са начислени исковите суми, като ответникът не е представил доказателства за плащането им.

Решението на СРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно,а жалбата като основателна следва да се уважи.

По разноските :ищецът е сторил 95.22 лв.разноски в заповедното производство,в исковото произвдство-187.54 лв.за д.т.,360 лв.за експертизи,съдът определя и 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение,във въззивното производство е заплатил 45.21 лв.за д.т.,съдът определя и 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.Разноските следва да бъдат присъдени.

На основание изложеното, Софийски градски съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 02.

06. 2019 г. по гр. д. № 43349 от 2017 г. на Софийски районен съд, 127 състав и вместо това П О С Т А Н О В Я В А :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че „С.-Б.И З.“ ООД,

ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, дължи на Т.С.” ЕАД, ЕИК********по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 2069,13 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.08.2015 г.-м.04.2016 г., в имот с абонатен номер 370241, представляващ ресторант - фитнес, находящ се на адрес в гр. София, ул. „********ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 164,70 лв„ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.10.2015 г.-15.03.2017 г. за сумата от 24,42 лв., такса за дялово разпределение за периода от м.08.2015 г.-м.04.2016 г„ в имот с абонатен номер 370241, ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 2,56 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.10.2015 г.-15.03.2017 г.,с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. № 16818/2017 г. по описа на СРС, 127'ми състав.

ОСЪЖДА „С.-Б.И З.“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК********сумата 95.22 лв.разноски в заповедното производство,597.54 лв.разноски в исковото производство,95.21 лв.разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.