Определение № 2147 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2147 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501892 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Йеттел България“ЕАД,ЕИК-130460283 срещу разпореждане от 18.06.2024г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК №

5131/18.06.24г.по ч.гр.д. № 10530/2024г.по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Х. А.,ЕГН-**********,за присъждане на сумата от 329,44лв.за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Представени са договорите за мобилни услуги,на които се основават вземанията.В същите e уговорена неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на облигацията от страна на потребителя ( по негово искане, както и по негова вина ) в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на срока на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси.

За да отхвърли заявлението за казаните по-горе неустойки районният съд с подробно изложени мотиви е приел че така договорени същите се явяват нищожни като противоречащи на добрите нрави,като излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като са и неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.15 от ЗЗП.

В частната жалба се поддържа,че горните изводи са неправилни - претендираните неустойки не са нищожни,нито се основават на неравноправни клаузи.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

В случая се споделят доводите, че клаузата досежно неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такси по договора е нищожна като противоречаща на 1 добрите нрави поради това,че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т . н а р . „стандартен“ размер, който е по-висок от уговорения с облигацията,без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба,без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора.

Освен това,както правилно е приел и районния съд, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 в ъ в вр.с ал.2,т.15 от ЗЗП,доколкото същите налагат на потребителя да изпълни своите задължения-да плати абонаментните такси за три месеца,без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Отделно настоящата инстанция намира,че посочените клаузи са неравноправни и на осн.чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока,тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти,доколкото получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител.Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти,а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти,които са в по-висок размер.При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,като в ситуация,при която до изтичането на срока остават три и по-малко месеца,той ще има право да получи от потребителя обезщетение,надхвърлящо сумата,която би получил при изпълнение на договора.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.06.2024г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 5131/18.06.24г.по ч.гр.д. № 10530/2024г.по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Х. А.,ЕГН-********** за присъждане на сумата от 329,44лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2