Определение № 23676 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23676 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110151453 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Д. Й. И. срещу „Аксес Файнанс“ АД искова молба, която е редовна, а предявените с нея исковедопустими.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Направеното от същия искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за ненужно, предвид предмета на спора и становището на ответника, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъде предоставена възможност на ищеца да конкретизира искането си за задължаване на ответника да представи извлечение от сметки.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.09.2026г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението си да конкретизира извлечение от какви сметки отправя искане да бъде задължен ответникът да представи, както и да обоснове необходимостта от допускането му.

1

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ с кредитен идентификационен №11122146/27.10.2024г. е недействителен поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че на 27.10.2024г. сключил с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ с кредитен идентификационен №11122146/27.10.2024г., по силата на който последният се задължил да му предостави револвиращ кредит под формата на кредитен лимит с размер 700 лева, която сума потребителят е следвало да върне при условията и в сроковете съгласно договора. Договорът бил с неопределен срок и в него е бил посочен размер на ГПР- 64,96% и ГЛП- 50,40%. Сочи, че в чл.15 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя да представи едно от следните обезпечения в срок до пет дни, считано от датата на активиране на платежния инструмент, а именно – банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата от 1 067,01 лева със срок на валидност- 2 години от датата на сключване на договора или едно физическо лице- поръчител, което да отговаря на изискванията, посочени в договора, като при непредставяне на такова обезпечение съгласно чл.20 от договора дължал неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението. Отбелязва, че съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД от договора се предлагала застраховка от необвързан застрахователен агент „Застрахователно дружество Инстинкт“ ЕАД, която въпреки че е посочено, че представлява допълнителна незадължителна за кредита услуга, поддържа, че не е избрана доброволно от него. В тази връзка твърди, че посочената разпоредба се намира в противоречие с чл.147а ЗЗП, според който допълнителните услуги могат да се включват само с изрично съгласие на потребителя. Сочи още, че съгласно чл.26, ал.3 и ал.4 кредитополучателят възлага размерът на дължимата премия да се заплаща от кредитодателя, като е предвидено последният да я начислява като като усвоена главница от предоставения кредитен лимит до 3-то число на следващия месец.

Поддържа, че договорът за кредит е изцяло недействителен, тъй като в същия не е посочен реалният размер на ГПР съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че не е ясно дали в отразения в договора такъв е включена застрахователната премия, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение, като излага подробни съображения относно техния характер на разходи по кредита. Обосновава, че уговорената неустойката на практика представлява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Намира клаузата на чл.25 от договора, предвиждаща заплащането на застрахователна премия за неравноправна, уговорена във вреда на потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност. С оглед на изложеното отправя молба за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не отрича сключването на договора между страните, като пояснява, че се касае за кредитен продукт, с който на потребителя се предоставя револвиращ кредит с лимит в размер на 700 лева, който потребителят сам решава дали, кога и как да използва. Счита, че сключеният договор е действителен, като клаузите му се намират в съответствие с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Обосновава, че посоченият в договора ГПР включва всички 2 разходи по кредита към момента на сключването му, като твърди, че в закона липсва изискване за описване на конкретните компоненти, включени в него. Отбелязва, че в случая същият е изчислен на база единствено на уговорената лихва, която е единственият разход по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР ЗПК. Твърди, че кредитополучателят не е подписвал документи за присъединяване към застрахователен договор, съответно не са удържани суми за застрахователна премия. Отделно обосновава, че присъединяването към застрахователен договор не е условие за сключване на договора за кредит, както и не представлява предвидим към този момент разход. Излага съображения, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не е нито е прекомерна, нито намираща се в противоречие с принципа на справедливостта, нито излиза извън присъщите й функции. Счита, че същата не следва да бъде включвана в ГПР, доколкото при неговото изчисляване съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Въз основа на изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит

„Бяла карта“ с кредитен идентификационен

№11122146/27.10.2024г. с посоченото съдържание, както и твърдените от него основания за неговата недействителност.

В тежест на ответника е да докаже валидността на сключения договор за кредит, както и останалите си възражения.

С оглед становището на страните и на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ с кредитен идентификационен №11122146/27.10.2024г. с посоченото от ищеца съдържание, както и че в посочения в него ГПР е взета предвид единствено уговорената лихва.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4