Определение № 302 от 03.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20253001000489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Недоволен от размера на присъдените в негова полза разноски, А. Р. моли съдът да измени свое решение № 56/25.03.2026 г. в тази част и възложи в тежест на въззивниците сума в размер на 2090 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

Насрещната по молбата страна, П. П. твърди неоснователност на същата в отговор от 28.05.2026 г., а Т. П. е процесуално пасивна в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК.

Молбата е допустима, като депозирана в срока за обжалване на съдебното решение, но е неоснователна по същество.

Действително, с решението си съдът, като неправилно е възприел, че въззиваемата страна е направила разноски в размер на 2090 лева, а не в размер на 2090 евро, за което са представени разходооправдателни документи, е присъдил сумата от 1068.60 евро.

От друга страна, съдът е направил аргументирани изводи по адекватния размер на дължимото адвокатско възнаграждение на база материален интерес по спора. В допълнение е отчел практиката на СЕС (дело С-438/22), фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия и е възприел, че адекватно на положения труд от адвоката е именно присъденото с решението, възнаграждение от 1068.60 евро.

Не са налице основания за ревизия на направения извод, включително като се има предвид, че в производството пред първата инстанция ответната страна е претендирала сходно възнаграждение в размер на 2096.30 евро, което е присъдено в цялост. В отличие от пръвоинстанционното производство, пред настоящия съд процесът се е развил значително по-бързо, в рамките на едно съдебно заседание, при отсъствие на въведени твърдения по чл. 266, ал.2 от ГПК, което да е довело до развитие на фаза по събиране на доказателства. В този смисъл направеното в съдебно заседание на 25.02.2026 г. възражение от 1 проц. представител на въззивниците по размера на претендираното възнаграждение от въззиваемия всъщност се явява основателно, но до размера на присъдения с решението.

Действително, при посочване размера на претендираното възнаграждение съдът е допуснал грешка във валутата, която обаче не се отразява на мотивите досежно сумата за разноски, които следва да понесе загубилата спора страна.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното от А. Р., чрез проц. представител адв. М., с молба вх. № 3208/30.04.2026 г., искане с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 56/25.03.2026 г., постановено по възз.т.д. № 20253001000489 по описа на Апелативен съд Варна, в частта на разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20253001000489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Недоволен от размера на присъдените в негова полза разноски, А. Р. моли съдът да измени свое решение № 56/25.03.2026 г. в тази част и възложи в тежест на въззивниците сума в размер на 2090 евро, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

Насрещната по молбата страна, П. П. твърди неоснователност на същата в отговор от 28.05.2026 г., а Т. П. е процесуално пасивна в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК.

Молбата е допустима, като депозирана в срока за обжалване на съдебното решение, но е неоснователна по същество.

Действително, с решението си съдът, като неправилно е възприел, че въззиваемата страна е направила разноски в размер на 2090 лева, а не в размер на 2090 евро, за което са представени разходооправдателни документи, е присъдил сумата от 1068.60 евро.

От друга страна, съдът е направил аргументирани изводи по адекватния размер на дължимото адвокатско възнаграждение на база материален интерес по спора. В допълнение е отчел практиката на СЕС (дело С-438/22), фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия и е възприел, че адекватно на положения труд от адвоката е именно присъденото с решението, възнаграждение от 1068.60 евро.

Не са налице основания за ревизия на направения извод, включително като се има предвид, че в производството пред първата инстанция ответната страна е претендирала сходно възнаграждение в размер на 2096.30 евро, което е присъдено в цялост. В отличие от пръвоинстанционното производство, пред настоящия съд процесът се е развил значително по-бързо, в рамките на едно съдебно заседание, при отсъствие на въведени твърдения по чл. 266, ал.2 от ГПК, което да е довело до развитие на фаза по събиране на доказателства. В този смисъл направеното в съдебно заседание на 25.02.2026 г. възражение от 1 проц. представител на въззивниците по размера на претендираното възнаграждение от въззиваемия всъщност се явява основателно, но до размера на присъдения с решението.

Действително, при посочване размера на претендираното възнаграждение съдът е допуснал грешка във валутата, която обаче не се отразява на мотивите досежно сумата за разноски, които следва да понесе загубилата спора страна.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното от А. Р., чрез проц. представител адв. М., с молба вх. № 3208/30.04.2026 г., искане с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 56/25.03.2026 г., постановено по възз.т.д. № 20253001000489 по описа на Апелативен съд Варна, в частта на разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2