Решение № 4378 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110171454 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Л. А., срещу Б, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № 3/30.10.2024г. на директора на Специализирано поделение „ИМС/Булпост“ на Б.

Ищецът извежда претендираното субективно право с твърдения, че въз основа на трудов договор и допълнително споразумение от 08.01.2024г. заема длъжността „Началник парк, автомобили в офис I категория“ в СП „ИМС/Булпост“ на Б. Сочи, че със Заповед № 3/30.10.2024г. на директора на СП „ИМС/Булпост“ на Б му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ затова, че не представил за технически преглед автомобил „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № **, което представлявало неизпълнение на възложената му работа и неспазване на техническите и технологическите правила.

Сочи, че за констатираното нарушение на 16.10.2024г. била наложена глоба от контролните органи на МВР с фиш GT 14566906. Поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено от лице без представителна власт и при неспазване на процедурата по чл. 193 КТ. Допълва, че поисканите обяснения били формулирани по неразбираем начин, без да е ясно посочено за какви нарушения е образувано дисциплинарно производство и за какви факти и обстоятелства е следвало да се предоставят обяснения, с което било нарушено правото му на защита. Оспорва да е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че при издаването на процесната заповед не са взети предвид възраженията му, както и както конкретните обстоятелства, при които е било извършено нарушението. Посочва, че глобата е наложена на друг служител – Ивайло Антониев К., който съгласно длъжностната си характеристика участвал задължително в техническите обслужвания и експлоатационния ремонт на автомобила. Същият не бил пряко подчинен на ищеца, поради което и той не можел да осъществява пряк контрол върху неговите действия.

Посочва, че ответникът не е съобразил липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и обстоятелството, че глобата не е наложена на дружеството, поради което не са настъпили вреди за него. Излага твърдения, че със Заповед № РД-EMS-081 5/05.02.2024г. било определено процесният автомобил да местодомува в двора на офиса на СП „ИМС/Булпост“ в **, като със Заповед № РД-EMS-08-15/05.06.2024г. контролът по изпълнението бил възложен на КС на длъжност „Организатор куриерска дейност“, която не му била пряко подчинена. Описва, че на 03.10.2024г. и на 11.10.2024г. на служителката били изпратени съобщения по електронна поща от АП на длъжност „Главен специалист Логистика в СП „ИМС/ Булспот“, в което напомнил за изтичащия технически преглед. При тези твърдения счита, че пряко отговорна за пропускането на срока за извършване на техническия преглед на посочения автомобил била въпросната служителка. Поддържа, че за същото нарушение – непредставяне на лекия автомобил за годишен технически преглед, са наложени същите дисциплинарни наказания и на служителите ПД и АП, което нарушавало установения в чл. 189, ал. 2 КТ принцип, че за едно нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно наказание. Счита, че ответното дружество е проявило злоупотреба с право и дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ, тъй като не е наложило дисциплинарни наказания на пряко отговорните служители, а само на невиновните. Моли наложеното наказание да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – Б, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Релевира възражение, че заповедта е издадена от длъжностно лице, което е упълномощено да налага дисциплинарни наказания. Оспорва твърденията, че от поисканите обяснения не ставало ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина. Поддържа, че при определянето на наказанието на ищеца е отчетена липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и че ненастъпването на вреди за дружеството е правоирелевантно при преценката за наказанието. Твърди, че съгласно длъжностната му характеристика ищецът отговаря за представянето за ГТП на всички автомобили, които се ползват в специализираното поделение, независимо от това къде местодомуват. Оспорва да е нарушен принципът, че за едно нарушение се налага едно наказание. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното допълнително споразумение от 08.01.2024г. между Т. Л. А. и Б се установява, че по силата на трудов договор № 16/ 13.03.2015г. ищецът заема длъжност „Началник парк автомобили в офис I, кат. СП EMS/Bulpost” в звено Транспорт 1890003 в ответното дружество. В обхвата на основните задължения, произтичащи от заемането на процесната длъжност, се включват организацията на правилната техническа експлоатация на транспортните средства, организацията на ежедневното обслужване /ЕО/, техническо обслужване № 1 и № 2 /ТО-1 и ТО-2/, текущия и аварийния ремонт на автомобилите, контролът на дейностите по извършване на предпътен и пътен преглед на автомобилите в съответствие с изискванията за техническа експлоатация, следенето и представянето на гаранционните автомобили в сервизи за гаранционни обслужвания и ремонти по указан от фирмите производители ред, следенето и представянето на извънгаранционните автомобили в определени от работодателя сервизи за технически обслужвания и ремонти, завеждане на щети от настъпили ПТП пред съответните застрахователи, представянето на автомобилите за отстраняване на щети в посочени от застрахователите доверени сервизи, следенето и представянето на автомобили за ГТП пред органите на ИИАА към МТИТС и др. /л. 42-43/. В раздел III от длъжностната характеристика е отбелязано, че въпросната длъжност е на пряко подчинение на „Офис мениджър (офис 1 кат.)“ и „Директор СП „ИМС/Булпост“.

Със Заповед № РД-EMS-08-23/17.10.2022г. на директора на СП ИМС/ Булпост 2 са определени местата за местодомуване на автомобилите, стопанисвани и използвани за извършване на куриерски услуги, като под № 22 е посочен товарен автомобил с рег.

№ ** с местодомуване **.

С последваща Заповед № РД-EMS-08-5/05.02.2024г. е наредено за срока на договора с ОББ процесното превозно средство да местодомува в двора на офиса на СП „ИМС/Булпост“, находящ се в **, като е разпоредено предпътният му преглед да се извършва от „Организатор куриерска дейност“ в офис „Самуил“ на СП „ИМС/Булпост“, а контролът по изпълнението на нареждането е възложено на Ръководител, отдел „Експлоатация и логистика“ /л. 25/. От 20.02.2024г. датира нова заповед с идентично съдържание /л. 26/.

На 05.06.2024г. директорът на СП „ИМС/Булпост“ е възложил прегледът на осветителната система на автомобила на ДХ „Контрольор в офис 1-ва кат. В СП „EMS/Булпост“, а контролът по изпълнение на заповедта – на КС – „Организатор куриерска дейност в офис 1-ва кат. В СП „EMS/Булпост“ /л. 27/.

Като писмено доказателство е представен Фиш, серия № 14566906 от 16.10.2024г. за наложена глоба в размер на 20 лева на трето за производството лице – Ивайло Антониев К., за това, че на 16.10.2024г. в ** е управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № **, който не е представен на технически преглед – нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП /л. 17/.

Установява се, че във връзка с така издадения фиш със съобщение с изх. № 251/23.10.2024г. ЯД – директор на СП ИМС/Булпост е изискал от Т. А. в срок до 25.10.2024г. да представи писмено обяснение за това чия е отговорността за непредставяне на технически преглед на въпросния товарен автомобил в законоустановения срок /л. 11/.

С обяснение от 24.10.2024г. служителят е изложил, че поради липсата на резервни автомобили, ремонтите са силно затруднени, като са необходими най-малко три резервни автомобили, за да може ремонтите да протичат нормално.

Със заповед № 3/30.10.2024г. на директора на СП ИМС/Булпост и на основание чл. 188, т. 1 КТ на Т. Л. А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила, изразяващо се в непредставяне на автомобил с рег. № СВ 1230 В на ГТП /л. 13/.

Като писмено доказателство е представена електронна кореспонденция между трети за производството лица – АП и КС /л. 34-35/, от чието съдържание е видно, че на 03.10.2024г. и на 11.10.2024г. на последната са отправени „предизвестия“ за предстоящ технически преглед на моторното превозно средство с рег. № **.

Установява се, че в отговор е изпратено съобщение с текст, че за техническото обезпечаване на автомобилите отговаря Т. А., на което, от своя страна, е указано, че с оглед поетия ангажимент към процесния автомобил от третото лице Т. А. отказвал да осигури ГТП.

По делото са приети като писмени доказателства искания за предоставяне на обяснения и обяснения, касаещи провеждане на дисциплинарно производство и срещу още двама служители на ответното дружество за същото дисциплинарно нарушение непредставяне на автомобил с рег. № СВ 1230 В на ГТП. /л. 14-17 и 36-38/. Установява се, че на същите също са наложени дисциплинарни наказания „забележки“ за нарушение на трудовата дисциплина.

Установява се, че със Заповед № 1 на директора на СП „ИМС/Булпост“ трудовото правоотношение с Т. Л А. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 3 ал. 2 КСО, считано от 20.01.2025г. /л. 57/.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид възраженията на ответника за недопустимост на настоящото производство, релевирани в откритите съдебни заседания от 19.11.2025г. и 20.12.2025г., и задължението на съда служебно да следи за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на предявения иск. Правен интерес от оспорване на наложено дисциплинарно наказание по съдебен ред от работник или служител е налице в случаите на спор за законосъобразността на наложено наказание, поради което при отмяна на наложеното наказание преди завеждане на исковата претенция от самия работодател, интересът от съдебна защита отпада /в този смисъл Решение № 68 от 25.02.2011г. по гр. д. № 33/2010г. на ВКС, IV г.о./. Фактът, че в хода на производството или преди предявяване на иска трудовото правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Следва да се отбележи, че дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ имат морално съдържание, поради което отмяната им като незаконосъобразни е преди всичко морално. Подобно е положението и със заличаването на дисциплинарното уволнение – съобразно чл. 197, ал. 2, пр. 2 КТ заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа. Но законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не може да се отрече правния интерес на наказания работник или служител да иска отмяната му като незаконосъобразно, дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално значение /в този смисъл Определение № 100 от 20.01.2014г. по гр.д. № 3722/2013г. на ВКС, III г.о../. При съблюдаване на тези съждения и предвид липсата на данни наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ да е отменено от ответника преди предявяването на исковата претенция, настоящият състав намира, че последната е допустима и повдигнатият с нея правен спор следва да бъде разгледан по същество.