Решение № 155 от 17.07.2024, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 260/2024
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 17.07.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Бяла Слатина, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100260 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал.3 от ЗАдв и чл. 86 от ЗЗД от Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Женева“ №3, чрез адв.С. М. от САК, срещу В. Ц. Г., ЕГН 8010281929, с адрес: с.Б., обл.Враца, ул. „З.С.“ №4, за сумата в размер на 6960,00лв./шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждание, определено с Протоколно решение №30/06.10.2020г. на Софийски адвокатски съвет, както и сумата в размер на 2677,01лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 25.08.2020г. до 26.02.2024г., ведно със законната лихва за забава за периода от депозиране на исковата молба – 26.02.2024г., до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът сочи, че е осъществил процесуално представителство по няколко дела на Г. и семейството му, като върпеки успешното приключване на съдебните производства ответникът не му заплатил адвокатско възнаграждание. Т. сочи, че изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника с изх.№20/20.08.2020г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, ищецът сезирал САС и с Протоколно решение №30/06.10.2020г. му бил определен адвокатски хонорар в общ размер на 6960,00лв. Прилага доказателства, претендира разноски.
В едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът В. Ц. Г., чрез адв.М. М. от АК-Враца, депозирал писмен отговор, с който оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Моли същите да бъдат отхвърлени. Инвокира доводи.
1
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства/л.29-л.71/: 2бр. молба от ищеца по реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв. до Софийски адвокатски съвет, пълномощно, Присъда №27 по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца , Решение №148 по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС, Решение №394 по КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС, Заявление до ЗАД „ОЗК Застраховане“ и отговор, Иск срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, покана за доброволно изпълнение, Протокол от о.с.з. от 09.12.2014г. по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца, Разпореждане от 17.11.2014г. по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца, Протокол от о.с.з. от 06.04.20145г. по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС, Доклад на член на Софийски адвокатски съвет, Препис-извелечение от решение на Софийски адвокатски съвет, се установява, че по силата на нотариално заверено пълномощно от 26.06.2014г. ищецът е упълномощен от ответника „да го представлява пред съдилищата в Република България, като от негово име и за негова сметка заявява, защитава, договоря, оттегля искове и претенции“./л.38/. В текста на пълномощното е предвидено, че същото е валидно до изрично оттегляне.
Видно от горепосочените писмени доказателства въз основа на пълномощното ищецът е осъществил процесуално представителство на ответника по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца, ВНОХД №160/2015г. по описа на САС и КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС. Ищецът Т. е заявил претенция по застрахователна полица пред „ОЗК застраховане“ ЗАД/л.47/, като е депозирал искова молба с вх.№61794/14.05.2015г. по реда на чл.45 от ЗЗД от името на ответника пред СГС.
Не се спори между страните, а същото се подкрепя и от събрания в хода на производството доказателствен материал, че не е постигната договорка за стойността и цената на правните услуги и не е подписан договор за правна помощ. Не се спори, че ответникът не е заплатил цена за възложените и предоставени правни услуги от страна на Т..
От представените по делото доказателствата във връзка с наказателното производство пред три съдебни инстанции, сравнени със съдържанието на представеното пълномощно, може да се направи безспорният извод, че ищецът Ч. Т., в качеството му на адвокат, е извършил възложените му от ответната страна дейности по предоставяне на правни услуги и процесуално представителство с необходимото за това внимание, усилие и професионална ангажираност. Видно от приложения по делото Протокол от о.с.з. от 09.12.2014г. по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца/л.52/ ищецът Т. се е явил в качеството на процесуален представител на пострадалия Гаджински /ответник в настоящото производство/. От Протокол от о.с.з. от 06.04.20145г. по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС /л.68/ се установява, че ищецът се е явил лично в качеството на повереник на ответника. От Решение №394 по КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС/л.44/ се установява, че ищецът, в качеството му на поверник, е участвал в процеса, като е изразил становище във връзка с подадена касационна жалба.
2
С оглед на липсата на договор и цена на услугата ищецът е поискал с молба с вх.№ 5146/2020г. определянето на адвокатското възнаграждение от Софийския адвокатски съвет на осн.чл.36,ал.3 от ЗАдв. По делото е представен Протокол №30/2020 от проведено на 06.10.2020г. от 14:30 часа заседание на Софийски адвокатски съвет, от който е видно, че е взето решение за уважаване на молбата на адв.Ч. Т. от САК, с която е направено искане за определяне на възнаграждение за положен от него труд по защитата на В. Ц. Гаджински. В протокола е посочено, че е налице основание за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, поради което следва на адв.Ч. Т. да бъде определено възнаграждение в общ размер на 6960,00лв., от които сумата в размер на 2000,00лв. за оказване на правна помощ по НОХД №529/2014г. по описа на ОС-Враца, сумата в размер на 2000,00лв. за оказване на правна помощ по ВНОХД №160/2015г. по описа на САС, сумата в размер на 2000,00лв. за оказване на правна помощ по КНОХД №1070/2015г. по описа на ВКС и сумата в размер на 960,00лв. за завеждане на иск пред СГС по гр.д.№12014/2015г., образувано по депозирана искова молба с вх.№61794/14.05.2015г. Подробно е мотивирано защо се определя възнаграждение в този размер, като е съобразена Наредба № 1 от 2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения в актуалната към съответния момент редакция. Предвид изричната законова разпоредба САС е упражнил правомощията си и е остойностил положения правен труд от страна на упълномощения адвокат, като е определил размера на възнаграждението му. Протоколът не е оспорен и съдът приема размера на адвокатското възнаграждение съобразно определеното с него от адвокатския съвет.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на иска е предпоставена от установяване кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличие на действително правоотношение между ищеца и ответника, възникнало от договор за правна защита и съдействие, представляващ договор за поръчка; изпълнение на задълженията по договора от ищецадовереник: осъществил е процесуално представителство за ответника-доверител, като е защитавал интересите му и го е представлявал в съответствие с действащата нормативна уредба /вкл. ЗАдв/ и съобразно сключения договор.
От събраните в хода на производството доказателства се установява безспорно, че между страните е налице договор за поръчка - за предоставяне правни услуги и представителство пред съд, в специфичната хипотеза на адвокатски услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от специален закон – Закон за адвокатурата. Предвид представеното по делото пълномощно, страните са обвързани от възникналото мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е упълномощил ищеца да осъществява процесуалното му представителство в горепосочените производства. Възложените пълномощия и представителство са реално осъществени, в необходимата степен на качество и добросъвестност. Посоченото от Т. в исковата молба оттегляне на пълномощията чрез телефонен разговор през 2017г. не води до извод за нередовно или неправилно осъществяване на възложената дейност. Макар и договорът за поръчка да не е 3 материализиран в писмена форма и между страните да не е постигнато споразумение за цената на възнаграждението, самото пълномощно съдържа възложените дейности.
Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка, който по принцип е едностранен, но когато е сключен с поемане на задължение от насрещната страна да заплати възнаграждение, той е двустранен. Съгласно установената по приложението на чл. 286 от ЗЗД и чл. 36, ал. 3 от ЗАдв съдебна практика /решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 409/02.12.2014 г. по гр. д. № 2667/2013 г. на ВКС, IV ГО, и др. / общото правило на чл. 286 от ЗЗД, че възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, не важи относно възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, което се дължи винаги и за всяка инстанция, на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. В случая специалния Закон за адвокатурата в чл36,ал.3 предвижда процедура, както и органът, който определя това възнаграждение, и това е съответният адвокатски съвет. По делото се установи безспорно, че процедурата по чл.36,ал.3 от ЗАдв е проведена и е взето решение на Софийски адвокатски съвет, с което е определено дължимото се адвокатско възнаграждение по този договор за осъществения правен труд за всяко едно производство.
Съдът като съобрази, че от така събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи безспорно осъществяване на възложената правна дейност и представителство и е налице нейното остойностяване по реда на Закона за адвокатурата, намира че следва да уважи изцяло претенциите на ищеца досежно претендираната с исковата молба главница в размер на 6960,00лв.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.08.2020г. до 26.02.2024г. Задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до длъжника, която го поставя в забава - Решение № 102 от 16.07.2018г. по гр.д. № 3762/2017г., III Г.О. на ВКС. Видно от приложената по делото покана/л.3/ ответникът е получил покана за плащане на дължимото възнаграждение на 25.08.2020г., поради което искането за обезщетение за забава с начална дата 25.08.2020г. е основателно и следва да бъде уважено за претендирания период. От извършена служебна справка за дължимата законна лихва за забава за процесния период се установява, че върху главница в размер на 6960,00лв. се дължи законна лихва за забава в размер на 2679,11лв., предвид което следва да бъде уважена претенцията на ищеца в предявения размер от 2677,01лв. Съгласно цитираното решение на ВКС вземането за възнаграждение възниква от извършване на възложеното правно действие като съдът намира, че към 25.08.2020г. ищецът е бил извършил възложените му действия по процесуално представителство. Следователно към датата на получаване на поканата (уведомлението) вземането на ищеца вече е било възникнало, макар и да не е било определено в конкретен размер по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.
4
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производство разноски в общ размер на 1639,24лв. съгласно приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК/л.105/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал.3 от ЗАдв В. Ц. Г., ЕГН 8010281929, с постоянен адрес: с.Б., обл.Враца, ул. „З.С.“ №4, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Димитър Благоев“ №82, чрез адв.М. М. от АК-Враца, да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Женева“ №3, чрез адв.С. М. от САК, сумата в размер на 6960,00лв./шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение, определено с Протоколно решение №30/06.10.2020г. на Софийски адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2024г., до окончателно изплащане на вземането.
Разпечатката съдържа 28 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/148041b4-ca5c-4f73-a5a2-c919572f1293