Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 05.04.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно търговско дело 51/2021
Вид
Решение № 14
Подписан
05.04.2021
В сила
05.04.2021
Състав
Силвия Павлова, Боян Войков, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Р. , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Русе, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Силвия Павлова

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело № 20214501000051 по описа за 2 021 година

Производството е по реда на чл. *58 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Л.В. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ул. „Ц.“ № *, в качеството на особен представител на Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, против Решение № *60655/*0.1*.*0*0 г. по гр.д. № 6948/2019 г. на РС – Р., в частта, с която е било признато за установено, че Д. Г. Д., ЕГН: **********, дължи на "А." ЕАД, ЕИК: *0******, сумите 1000 лв. – главница по Договор за заем CrediGo № 5*4*-00015647/*1.05.*018 г., ведно със законната лихва от 0*.06.*019 г. до окончателното изплащане, 107,*4 лв. – договорна лихва за периода *0.06.*018 г. – * 0.05.*019 г., 79*, 00 лв. – застрахователна премия за периода *0.06.*018 г. – * 0.05.*019 г. и 54,** лв. – лихва за забава по договора за заем за периода 01.07.*018 г. – 0*.06.*019 г., за които е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1990/*5.06.*019 г. по ч.гр.д. № *568/*019 г. на РС – Р..

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като счита същото за постановено в 1 несъответствие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Първоинстанционният съд не бил извършил пълен и правилен анализ на доказателствата по делото, като липсвали такива, сочещи кредитът да е бил усвояван от ответника.

Представените от А." ЕАД и „М.“ АД писмени доказателства били частни удостоверителни документи, без доказателствена стойност съгласно чл. 18 0 ГПК. Съдът не е изпълнил задължението си да приложи разпоредби от Закона за защита на потребителите за съществуващите в договора неравноправни клаузи. Съдът неправомерно приел, че ответникът дължи застрахователната премия в размер на 79* лв., тъй като чрез нея кредиторът е задължил кредитополучателя да изтегли от същия кредитор втори заем под формата на застраховка. При определяне на дължимите лихви съдът не бил приложил чл.

** ЗПК. Моли за отмяна на решението в атакуваната му част.

Въззиваемото дружество "А." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. № *, офис сграда „Л.“, ет. *, офис 4, чрез юрк П. Б., е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения *седмичен срок, в който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за оставяне на решението в обжалваната му част в сила.

Първостепенният съд правилно е приел, че ищцовото дружество е доказало получаването на сумата, предмет на договора за заем, тъй като това обстоятелство се коментирало от вещото лице в назначената съдебна счетоводна експертиза. Правилни били изводите на първоинстанционния съд, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение от договор за потребителски кредит. Размерът на възнаградителната лихва не надвишавал определения такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК, затова правилно съдът е приел, че ответникът следва да върне заетата сума, заедно с възнаградителната лихва. Доказана била дължимостта и на застрахователната премия, която била заплатена от кредитодателя на застрахователя за сметка на длъжника като застраховано лице, което с подписването на договора напълно доброволно и осъзнато се задължило да върне платената застрахователна премия. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 00 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. *69 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установено, че между Д. Г. Д., като заемополучател, и „М. “ **, като заемодател, бил сключен на *1. 05.*018 г. Договор за заем CrediGo № 5*4*-00015647/*1.05.*018 г. Чистата стойност по заема била 1 000 лв., като от нея се приспадала еднократна административна такса в размер на 105 лв. и така реалната сума за получаване била 895,00 лв. Лихвеният процент по заема бил 19,*4%, а ГПР – 50%. Срокът на заема бил една година, като дължимата месечна погасителна вноска била 9*,*7 лв. Заемополучателят заявил желанието си в същия документ, в който бил обективиран Договора, да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Същата щяла да се изплаща на равни 1* месечни вноски от по 66 лв. На същата дата Д.Д. подписал Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС**0145*4*-00015647, със застраховател „У.“ ** и застрахователен посредник заемодателя „М.“ **, в който било посочено, че застрахователната сума е 1000 лв., а застрахователната премия – 79* лв., като срокът на застраховката бил 1* месеца. С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.*015 г. „М.“ ** се договорило с въззиваемия ищец „А." ЕАД, да му прехвърля регулярно станалите ликвидни и изискуеми вземания, възмездно, при определени в договора условия и срокове. Вземанията се индивидуализирали в опис, оформен като Приложение № 1, което било неразделна част от този договор. От потвърждение за сключена цесия и приложение № 1/10.10.*018 г., които са приложени по делото, е установено, че заемодателят „М.“ ** цедирало на ищеца вземането си срещу ответника Д. за общата сума 1 899,*4 лв., от които 1 000 лв. главница, 107,*4 лв. договорна лихва, 9,89 лв. лихва за забава, начислена от първия кредитор за периода *0.06.*018 г. – 0*.06.*019 г., 54,** лв. за периода 01.07.*018 г. – 0*.06.*019 г., 3 и 79* лв. застрахователна премия. На 16.10.*018 г. ищецът изготвил уведомление до длъжника за извършената цесия, като е направил два опита да връчи същото на ответника по делото, но същото е било неуспешно, тъй като пратката се е връщала като непотърсена. Видно от приложената по делото товарителница от „Л.“ последният опит да бъде уведомен длъжникът е бил на 01.11.*019 г.

На 0*.06.*019 г. А." ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника Д. за горепосочените задължения. Поради връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на основание чл. 415, ал. 1, т. * ГПК на заявителя да предяви иск по чл. 4** ГПК.

В хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебна счетоводна експертиза, която е дала заключение, че вземанията на ищеца, произтичащи от цесионния договор, са в същия вид и размер така, както са поискани с исковата молба и че длъжникът не е извършвал плащане за погасяване на задълженията нито към стария, нито към новия кредитор.

Твърдението на жалбоподателя за това, че заемът не е бил усвоен, е неоснователно. Същото се опровергава от назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, която не само е установила размера на дълга, но вещото лице е приложило и извлечение за период (л. 9*), в който е посочено, че на *1.05.*018 г. на Д.Д., на посочената от последния банкова сметка, са преведени 895,00 лв. – така, както е било уговорено между страните по договора, след приспадане от чистата сума по кредита на такса в размер на 105 лв.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че представените от въззиваемия пред първата инстанция документи били частни свидетелстващи такива. Действително документите са частни, тъй като не са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред.

Според естеството на направените в тези документи изявления, същите са диспозитивни – те материализират правни актове и по-точно прехвърлянето на задълженията и отправяне на изявление до длъжника за съобщаването на цесията. Поради това същите могат да послужат като доказателства за извършеното прехвърляне, още повече че цесията е договор, по който страни са само цедентът и цесионерът, т.е. длъжникът не участва в него, защото не е страна.

4

По отношение наведените твърдения, макар и неконкретизирани, за наличието на неравноправни клаузи, настоящият въззивен състав счита същите за основателни. Макар и бланкетно заявени, на основание чл. 7, ал. * ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Безспорно ответникът по делото притежава качеството на потребител по смисъла на § 1*, т. 1 ЗЗП, тъй като договорът е сключен с физическо лице и няма данни да е във връзка с неговата професионална или търговска дейност. Въззивният съд счита, че са нарушени чл. 10, ал. 1, и чл.

11, ал. 1, т. 10 и 1* ЗПК, които са самостоятелни основания за обявяването на Договора за заем, имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, за недействителен на основание чл. ** ЗПК.

На първо място с Договора за заем е подписана и Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС**0145*4*-00015647, като не е необходимо съдът да разполага със специални знания, за да установи, че същата е изпълнена на шрифт, по-малък от 1*, което нарушава изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Макар и самият Договор за заем да не страда от същите пороци, то сключеният застрахователен договор е сключен във връзка с договора за заем, като разсрочените по първия плащания са синхронизирани с тези на последния. Договорът за застраховка е сключен след влизането в сила на измененията на чл. 10, ал. 1 ЗПК (**. 07.*014 г.), поради което е била влязла в сила редакцията, предвиждаща изискване към формата на договорите. Новата редакция на разпоредбата има за цел да защити правото на кредитополучателите потребители сключваните с тях договори да бъдат изготвяни на ясен и неразбираем език. Използването на шрифт по-малък от 1* затруднява възможността на потребителя да се запознае със съдържанието на договора, защото е трудно четлив.

На второ място, в Договора за заем е посочен лихвен процент в размер на 19,*4% и ГПР в размер на 50%. Видно обаче от посочените стойности в изчисляването очевидно не е включена и застрахователната премия в размер на 79* лв. Договорът за застраховка е сключен в полза на заемодателя „М.“ ** за посочените в него рискове, свързани със здравословното състояние на заемополучателя, които биха възпрепятствали възможността му да погасява задълженията по договора за заем. С други думи може да се приеме, че този 5 договор обезпечава задължението по договора за заем. Застрахователната премия обаче е в размер на 79* лв., което е почти 8 0% от чистата стойност на задължението и следва да се изплаща на равни месечни вноски за срока на договора за заем. Така общата месечна вноска на потребителя се равнява не на 9*,*7 лв., както е посочено в погасителния план, а на 158,*7 лв. Общата дължима сума във връзка с Договора за заем е 1 899,*4 лв. Наличието на договор за застраховка със застрахователна премия, която е почти 8 0% от чистата стойност на заема създава обосновано предположение, че същият е сключен с цел извличане на допълнително възнаграждение върху сключения заем. Освен това липсва погасителен план за вноските по договора за застраховка, както и общ такъв, в който да е калкулиран общият размер на месечната погасителна вноска, което се приравнява на липса на погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1* ЗПК. Освен това в посочения ГПР в размер на 50% не е отразено какви разходи са включени с него, като може утвърдително да се заключи, че заемодателят е пропуснал да добави към пресмятането на ГПР и дължимата застрахователна премия, която е близо 80% от чистата стойност на заема и не са необходими специални знания, за да се установи, че същата би увеличила стойността на ГПР чувствително и над законоустановения лимит съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.