Решение № 19966 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19966 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20211110140347 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове от „Т. С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания спрямо Л. М. С. и Д. А. В., конституирани в производството в качеството им законни наследници на починалия ответник А. Н. С., за следните суми, при условията на разделна отговорност, сумата от 563,58 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. С......., с абонатен № ******, сумата от 132,70 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., сумата 40,11 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 8,73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 24.03.2021 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16713/2021 г., по описа на СРС, 168-ми състав.

В исковата молба ищецът поддържа, че наследодателят на ответниците се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот- Апартамент № 14, находящ се в в гр. С......., с абонатен № ******. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно 1 одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.

Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо спрямо ответниците дължимостта на процесните суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени от съда по ч. гр. д. № 16713/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Н. С. е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Г. В., с който е оспорил исковите претенции по основание и размер. Оспорва да е бил договорни отношения за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва да е бил собственик на сочения в исковата молба недвижим имот, респ.- оспорва да е бил потребител на топлинна енергия. Оспорва да е получавал покана, изравнителни фактури или писма от ищеца за плащане на процесните суми, поради което възразява срещу твърдението да е изпаднал в забава по отношение на процесните главници.

Посочил е, че пред Административен съд- София било образувано адм. дело № 9496/2021 г. по негова жалба срещу Заповед № РД-40-187/06.02.1987 г. за отчуждаване на недвижим имот на Заместник Председател на ИК с искане същата да бъде обявена за нищожна, в който случай нищожна ще бъде и Заповед №41-282/29.12.1996 г. на кмета на Столична община, с която на ответника е отредено за обезщетяване процесното жилище. Счита, че установяването на правото на собственост по отношение на Апартамент № 14, находящ се в ......., е с преюдициално значение за настоящото производство.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендирал е присъждане на разноски.

Ответникът по делото е починал на 22.11.2022 г., като, видно от изискано удостоверение за наследници, А. Н. С. е оставил законни наследници съпругата си- Л. М. С., и дъщеря си- Д. А. В.. Последните са били конститутирани като ответници по делото на негово място.

По делото е постъпило становище от „Т. С.“ ЕООД, в което е изложено, че в процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била разпределяла топлинна енергия по система за дялово разпределение от дружеството. Към молбата са приложени 2 бр. индивидуални справки, касаещи процесния период и имот.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и 2 правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16713/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани с наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; извършването на услугата за процесния имот през исковия период, нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца. По исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Видно от приложената по делото Заповед № РД-41-282 от 29.12.1996 г. наследодателят на ответниците е получил в обезщетение недвижим имот3 Апартамент № 14, находящ се в в гр. С............, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 132,98 кв.м. Посоченият имот е бил даден на А. Н.

С. като имотно обезщетение за отчужден недвижим имот, индивидуализиран в Заповед № РД-40-187/06.02.1987 г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 63, ал. 1 ЗТСУ / отм./ Последната заповед била оспорена като нищожна от А. Н. С. пред Административен съд- гр. София, във връзка което било образувано адм. дело № 9496/2021 г. По делото било постановено отхвърлително решение, потвърдено от Върходен административен съд.

От приложеното по делото удостоверение, издадено от „Геоградска информационна система- София“ ЕООД, се установява, че сградата с настоящ адрес кв. ......... в която се намира процесният имот, съответства на жилищна сграда, нанесена с планоснимачен номер 1179 в кадастрален лист 573 по плана на гр. София, попадаща в кв. 2, м. „Дипломатически район Волоколамско шосе“, находяща се на територията на район „Студентски“, Столична община.

С оглед изложеното безспорно се явява доказано, че праводателят на ответниците- А. Н. С., е бил собственик на процесния недвижим имот за исковия период. От същото следва, че А. Н. С. е бил страна по облигационно правоотношение с „Т. С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР- чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 20.05.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 2284/29.05.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на 4 топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т. С.” ЕАД и „Т.

С.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно „Т. С.“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице изравнителни сметки.