Определение № 8662 от 18.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 860/2026
- Вид
- Определение № 8662
- Подписан
- 18.04.2026
- В сила
- 18.04.2026
- Състав
- Мариана Христова, Пламен Колев, Гергана Живкова Троянова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8662 гр. София, 18.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Пламен Колев
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500860 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна жалба на „ПОЛИСТОЙ 89” ЕООД, ЕИК 203082032, чрез адв. П.С.П., срещу Определение № 51258 от 16.12.2025 г., постановено по г.д.№ 20251110135526 по описа на Софийски районен съд, с което е била отхвърлена молбата му с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 20567 от 13.1 l.2025 г., постановено по ГД№ 20251110135526 по описа на Софийски районен съд в частта за разноски.
Частният жалбоподател счита, че така посоченото определение е неправилно. Намира, че в противоречие на доказателствата по делото съдебният състав е приел, че направеното в производство възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено със самата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Сочи, че видно от 2 страница на молба е вх. № 340227 от 08.10.2025г., в същата се е съдържала възражение за прекомерност но смисъла на чл. 78. ал. 5 от ГПК, обратно на приетото от първоинстанционния съд.
Твърди, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение, възлизащо на 480 лв., се явява прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, с която е 1 прието, че НАВ, фиксирайки размери па възнагражденията за адвокатска помощ, които са задължителни за страните по договора за правна помощ, а от там и за съда, ограничава свободата на конкуренцията, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски. В този смисъл намира, че съдът следва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото и да вземе аргументирано решение какъв е справедливият размер на разноските за адвокат, които съответстват на количеството и качеството на положения труд, а не просто възпроизвеждат закрепените в горецитираната наредба стойности.
Намира, че извършената от процесния представител работа в хода на производството се явява единствено и само в депозиране на отговор на искова молба и 1 брой молба, в която връзка присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. счита, че очевидно не отговаря на положения по делото адвокатки труд. По делото е било проведено едно открито съдебно заседание, в което ответникът не се е явил и не е бил представляван, а е депозирана молба (без становище по същество) с приложен списък на разноски, фактура и извлечение.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се постанови друго, с която осъдителната част на диспозитива на Решение № 20567 от 13.11.2025г., постановено по г.д. № 20251110135526 по описа на Софийски районен съд, да бъде изменена, като бъде намалено присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение на 150 лв. с ДДС.
Ответникът по частната жалба е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че фактическата и правна сложност на делото отговаря на присъденото адв. възнаграждение – 480 лв. с ДДС, което с оглед цената на иска е съответно на минималните размери по Наредба № 1/2024 г., явяваща се приложим подзаконов норматилен акт.
Настоящата инстанция намери от фактическа страна следното:
Предмет на първоинтанционното производство е бил иск с правно основание чл.405, ал.1 от ГПК. Ищецът е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 198,48 лв., представляващ частичен иск от общо 10 000 лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Н.К., с 2 представено по делото пълномощно.
С молба от 20.10.2025 г. ищецът е направил възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждения от процесуалния представител на ответното дружество.
В проведеното първо съдебно заседание ответникът е бил представляван от своя пълномощник. Ищецът не се е явил и не е изпратил процесуален представител, видно от протокола за ОСЗ, като делото е било обявено за решаване.
С влязло в сила решение искът е бил отхвърлен.
С молба от 25.11.2025 г. ищецът е поискал изменение на иска в частта за присъдените разноски, като те бъдат намалени.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е отхвърлил молбата, тъй като е приел, че искането е направено след датата на приключване на последното заседание по делото.
При така установената съдтават на СГС намери от правна страна следното:
Частната жалба е депозирана в срока по 275 ал.1ГПК, срещу определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл.274 ал.1ГПК и следователно е процесуално допустима
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С молба си от 20.10.2025 г. ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което тази предпоставка е налице.
С определение № 4497 от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г., Г. К., ІV, Г. О. на ВКС, обобщавайки практиката на СЕС, на въпроса как се определя адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА - следва ли съдът да вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа на който делото е прекратено поради отказ от иска и обвързан ли е съдът от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004 г., е даден с отговор, че с оглед актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 следва, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, 3 предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. - от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр.2 ЗА, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото.
Съдът определя адвокатско възнаграждение за действително извършените от адвоката, към приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на представлявания (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 407 ОТ 30.01.2024 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5049/2023 Г., Г. К., І
Г. О. НА ВКС).
Посочените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. размери на адв. възнаграждения могат да се използват само като ориентир при извършване на преценката на съда ( РЕШЕНИЕ № 20 ОТ 20.01.2025 Г. ПО Т. Д. № 721/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
В контекста на така дадените разрешения относно преценка на размера на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото, като и вида, броя и материалния интерес на исковете, явяващи се елементи от комплексната оценка.
Искът е за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователното събитие, явяващо се спорно по делото обстоятелство. За установяване на елементите от фактическия състав са представени документи. Допусната е САТЕ, приета в първото по делото заседание. Ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата молба, като е осъществил защита на своя довереник в първото по делото заседание, в което са проведени устните състезания.
При отчитане на тези обстоятелства свързани със средната по степен фактическата и правна сложност на делото, конкретните осъществени действия по защита от адвоката и цената на иска, настоящата инстанция намира, че възнаграждение в размер на 480 лв.(с ДДС) отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ГПК, съответстваща и на ориентировъчните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
Горното налага извода за неоснователност на частната жалба.
4
Воден от горното и на основание чл. 278 ал.1ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 51258 от 16.12.2025 г., постановено по г.д.№ 20251110135526 по описа на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5