Решение № 1167 от 14.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330102727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 против С. М. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника била отпусната сумата от 1000 лева. Договорът бил подписани при ОУ, които били предадени на ответника. Договорът за кредит бил сключен при следните условия: отпусната сума - 1000 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 61,73 лева; ГПР – 48,24%; годишен лихвен процент 41%; лихвен процент на ден - 0,11% . Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 300 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 620 лева и размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 38,33 лева.

С оглед изложеното общото задължение на ответника по договора за потребителски кредит и Пакета от допълнителни услуги било както следва: общо задължение по договора – 2401,50 лева; общ размер на месечна вноска по договора – 100,06 лева и дата на погасяване 20-ти ден от месеца.

Ответницата преустановила плащанията по договора, като изпаднала в забава. Направила две плащания, като следва: на 29.04.2020 г. – 100,10 лева и на 03.06.2020 г. – 105 лева. Общо заплатената сума по договора е в размер на 205,10 лв. С нея е погасена сума в размер на 204,36 лева, съгласно задължението по погасителен план /2 пълни вноски/. Частично плащане в размер на 4,24 лв. има и по 3-тата вноска. В общата сума на получените 1 плащания били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 0,74 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 165,33 лева, които към момента са заплатени частично. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения и изпадане в забава на длъжника, договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.07.2021 г. След обявяването на предсрочната изискуемост започнало начисляване на обезщетение за забава. Начислено е обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска /включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги/. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 336,94 лв., дължимо за периода 20.06.2020 г. – 03.07.2021 г. Сочи, че погасителният план изтекъл на 20.03.2022 г. и е налице неизпълнение на задълженията на длъжника по договора.

Твърди се, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желанието на длъжника, като тези допълнителни услуги съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като услугата „Фаст“, е използвана от длъжника; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смята на падежната дата на вноските. Заявява, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга по пакета и за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Сключеният договор отговарял на изискванията на ЗПК, като било налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума. Ответникът имал възможност да се откаже от договора, както и да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, като не се е възползвал от това си право. Ответникът бил запознат с условията на сключения договор и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на СЕФ, като е била наясно с общата сума, която трябва да върне.

Поради неизпълнение от страна на ответниците ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 18669/2024 г. по описа на РС Пловдив и по същото съдът издал заповед за изпълнение, срещу която в предвидения срок постъпило възражение и длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

В изпълнение указанията на заповедния съд ищецът сезирал настоящия съдебен състав с иска срещу длъжника, с който се иска от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 943.94 лева главница; 336.94 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; 73.29 лева - лихва за забава за периода 21.04.2020 г. - 03.07.2021 г., начислена върху главницата от 943.94 лв.; 366.77 лева - лихва за забава за периода 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху главницата от 943.94 лв.; 130.92 лева - лихва за забава за периода 03.07.2021 г.

- 29.10.2024 г., начислена върху договорното възнаграждение от 336.94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Моли се и за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***, а именно:

Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 270.76 лева, дължимо 2 за периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 568.34 лева, дължимо за периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; 105.20 лева - лихва за забава за периода от 03.07.2021 г. 29.10.2024 г., начислена върху вземането на услуга „Фаст“; 220.83 лева - лихва за забава за периода 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху вземането на услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и С. М. Т. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, по силата на който ответникът е усвоил сума в размер от 1000 лева. Същата е следвало да бъде върната ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 24 месечни вноски до 20.03.2022г. (л. 11 и л. 17 от делото).

Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41 %, а годишният процент на разходите е 48,24 %.

В раздел V от горепосочения договор за кредит ясно е отразено, че се предоставят допълнителни услуги по избрани пакети „Фаст“ и „Флекси“.

Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени като за тях потребителят следва да заплати, както следва: за услуга „Фаст“ сумата от 300 лв. и за услуга „Флекси“ сумата от 620 лв. Прави впечатление и обстоятелството, че в раздел VI, първоначално за потребителя е определена обща сума за връщане по договора за кредит в размер от 1481.50 лв., а след включване на възнаграждението по пакетите за „услуги“ сумата се увеличава на 2401.50 лв.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно - счетоводна експертиза / л. 78- 80/ се изяснява, че чистата стойност на усвоения от ищеца финансов ресурс възлиза на 1000 лв. Вещото лице е посочил и че при формиране на ГПР по договора е взето предвид единствено вземането за договорна лихва, без да се отчита възнаграждението за допълните услуги.

Експертът е отразил и че потребителят е върнал на кредитора сума в общ размер от 205.10 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и С. М. Т. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити 3 със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в размер от 200 лв. за услугата „Фаст“ и възнаграждение от 620 лв. услуга „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит ( л. 11 от делото ) - в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел VI- ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги. В тази връзка съдът счита за нужно да акцентира върху недобросъвестния подход на кредитора, който в раздел VI- ти от договора един път посочва като общо дължима сума по кредита по- ниска величина ( 1481.50 лв. ), а след това отразява като „общо задължение“ сумата от 2401.50 лв. Предвид това и доколкото са налице две различни величини посочени като общо дължима от потребителя сума по договора за кредит, то съдът приема, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочения порок, на основание чл. 22 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Отделно от гореизложеното, съдът счита и че клаузите от договора за кредит, по силата на които се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 920 лв. за услуги „Фаст“ и „Флекси“ ( раздел VI- ти от договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга ”), не са индивидуално договорени. В тази връзка, те се явяват част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ ( съобразно допълнителната информация към договора за кредит- л. 15 от делото ), касаещи разглеждане на документите за отпускане на кредит, оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита, са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато 4 сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 24%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите по пакети „Фаст“ и „Флекси“, то стойността им е с характер на възнаграждение и е следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР (стойността на услугите са сигурен разход за потребителя ). В тази връзка, обстоятелството, че стойността на услугите не се включва при формиране на приложимия към договора ГПР е факт, който се установява отвъд всякакво съмнение от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза.