Решение № 646 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100500980 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 и сл. вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба на К. В. В. срещу разпределение, извършено по изпълнително дело №20228040400312/2022 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. №804 при КЧСИ с район на действие- Окръжен съд Бургас, обективирано в Протокол за разпределение на сума от публична продан по чл.

495 ГПК от 28.03.2024 г. (л.512 по изп. дело). С него се разпределя цената от 78 000 лв., получена от публична продажба на самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, представляващ апартамент с административен адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- запад“, в.к. „Мида“, ет. 1, ап. 13.

В жалбата са изложени съображения, че ЧСИ неправилно е признал привилегия на таксите за изготвяне на разпределение и таксите за връчване на съобщения за изготвено разпределение. Намира, че същите не попадат в първия ред от специалните привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като не са свързани с осъществяването на конкретния изпълнителен способ.

Следващото оплакване в жалбата е касателно удовлетворяването на вземанията на общината за таксата „битови отпадъци“. Жалбоподателят счита, че ЧСИ незаконосъобразно ги е поставил във втори ред на специалните привилегии и по този начин неправилно ги е удовлетворил преди неговите вземания, които са с предпочитание по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД. Възразява по 1 включените в първи ред разноски на първоначалния взискател по изпълнителното дело, в частност неплатени такси в размер на 60 лв. и 469,80 лв., както и платена такса за запор на банкова сметка в размер на 18 лв.

Изразява недоволство относно начина на удовлетворяване на неговото вземане, като смята, че ЧСИ не е признал привилегията му по т. 5, а го приел за хирографарен кредитор и е разпределил суми между него и първоначалния взискател пропорционално съобразно вземанията им. В жалбата са изложени и оплаквания относно така определените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ.

Поддръжа становище, че същите са неясно и неправилно определени с оглед факта, че в процесния протокол не са приложени изчисленията, в резултат на които е достигнато до конкретно изведените суми. Счита, че не става ясно дали таксата по т. 26 е извадена от тази за опис на недвижимия имот по т. 20 ТТРЗЧСИ. Моли обжалваното разпределение от 28.03.2024 г. да бъде отменено и върнато на ЧСИ за изготвяне на ново или настоящият съдебен състав да изготви такова като вземе предвид наведените оплаквания и доводи в жалбата.

По делото не са подадени възражения срещу жалбата от другите страни в изпълнителното производство- „Холидей комплекс СБ“ ЕООД, Етажна собственост „Мида“- к.к. „Слънчев бряг“- запад, кв. „Чайка“ (за краткост понататък в изложението ЕС „Мида“), Община Несебър, ТД на НАП.

Постъпили са мотиви на ЧСИ Делян Николов, в които са изложени аргументи относно законосъобразността на разпределението в частта относно първия ред привилегии и включените в него разноски по изпълнението. По отношение на оплакването за непризната привилегия на жалбоподателя ЧСИ намира същото за основателно, поради което счита, че в тази част разпределението следва да бъде отменено и изготвено от съда. Относно размера на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ поддържа, че те се изчисляват по алгоритъм, уреден в ТТРЗЧСИ и смята, че същите са определени и посочени в разпределението по ясен начин.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена от активнолегитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и в законния срок. К. В. В. е присъединен взискател в изпълнителното производство, поради което за него е налице гарантиран от закона правен интерес от обжалване на предявеното му разпределение. Същият е подал жалбата си в законоустановения тридневен срок, считано от предявяването (28.03.2024 г.).

Макар жалбата да е с входящ номер №7782/02.04.2024 г., видно от пощенския плик и поставеното върху него пощенско клеймо (л. 522 от изп. д.) същата е подадена по пощата на 01.04.2024 г, поради което тридневният срок съдът намира за спазен.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на производството доказателства и съобрази изразените от страните становищa приема за установено от фактическа страна следното:

Принудителното изпълнение, по повод което е образувано 2 изпълнително дело №312/2022 г., е започнало по молба на Етажна собственост „Мида“ и въз основа на изпълнителен лист №260153/01.06.2022 г., издаден от РС- Несебър по Решение №146 от 08.08.2018 г. по гр. д.

№118/2018 г. по описа на РС- Несебър, Решение №III-336 от 30.11.2020 г. по гр.д. №983/2020 г. по описа на ОС- Бургас и Решение №60274 от 15.12.2021 г. по гр.д. №1081/2021 г. по описа на ВКС, четвърто ГО за сумата 8857 евро (17321.94 лв.), представляваща неплатени консумативни разноски за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и др. за периодите м. 05.2014 г.- м. 04.2015 г.; м.05.2015 г.- м.

04.2016 г.; м. 05.2016 г.- м. 04.2017 г. и за 2017 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска- 06.02.2018 г., както и изпълнителен лист №260150/23.05.2022 г., издаден от РС- Несебър за разноските в исковото производство, възлизащи на обща сума от 2656,46лв. (2291.46+365). Длъжник по визираните парични вземания и в изпълнителното производство се явява „Адвансд Куолити Сървисис“ ЕООД. В молбата взискателят е посочил изпълнителен способ, чрез който ЧСИ да осъществи удовлетворяване на неговото вземане, а именно чрез публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника.

С разпореждане от 21.06.2022 г. на ЧСИ Делян Николов е образувано изпълнителното производство под номер №312/2022 г. След молба от страна на взискателя е вписана възбрана по отношение на недвижим имот с идентификатор ***, собственост на длъжника по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотартиален акт №15, том XX, рег. №12754, дело №3771 от 29.09.2009 г. (л. 26 по ИД). На 27.10.2022 г. е извършен опис, обективиран в протокол за опис на недвижим имот (л. 123 от ИД).

Впоследствие е назначено изготвянето на заключение относно стойността на процесния недвижим имот, като вещото лице е определило такава в размер на 90 600 лв. Оценката е била обжалвана по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК от страна на взискателя и е назначена повторно експертна оценка, която е определила стойност от 102 600 лв. (л. 155 ИД). Според удостоверение на Община Несебър данъчната оценка на имота е в размер на 68 829.50 лв., като ЧСИ съобразно правилото на чл. 485, ал. 3 ГПК е определил средноаритметична стойност от 96 000 лв. и е определил начална цена, от която да започне наддаването от 77 280 лв.

По изрична молба (л. 199 от ИД), подадена от К. В. В., същият е присъединен като кредитор на длъжника в изпълнителното производство въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист за сумата 91 800 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение, предмет на споразумение от 10.11.2022 г.

Публичната продан е била насрочена по надлежния ред по чл. 487 ГПК за осъществяване от 08.01.2023 г. по 08.02.2023 г. След изтичане на срока за подаване на наддавателните предложения същите са обявени. За купувач е 3 обявен К. В. В. с наддавателно предложение от 93 500 лв.

Служебно присъединени като кредитори в процеса са и ТД на НАП и Община Несебър за дължимите от дружеството публични вземания.

На 09.03.2023 г. е предявен на страните протокол за разпределение на сумата от 93 500 лв. Същото е обжалвано от „Адвансд Куолити Сървисис“ ЕООД и К. В. В., като с Решение №656/05.06.2023 г., постановено по в.гр.д.

№779/2023 г. влязло в законна сила на 28.09.2023 г. жалбите им са оставени без уважение. След стабилизиране на изготвеното разпределение ЧСИ е изпратил уведомление до купувача по публичната продан и взискател в производството за дължимите от него суми, както следва: по разпределение от 09.09.2023 г.- 8780.05 лв.; такса за постановление за възлагане- 1683 лв.

Междувременно фирмата на дружеството- длъжник е променена на „Холидей Комплекс СБ“ ЕООД.

Поради невнасяне на горепосочените суми са предприети действия от страна на ЧСИ по осъществяване на нова продан по реда на чл. 494, ал. 1 ГПК. За купувач е обявен К. В. В. за цена от 78 000 лв.

В протокол (л. 512 от ИД), предявен на 28.03.2024 г. събраната сума от 78 000 лв. ЧСИ е разпределил, както следва: 1) разноски по изпълнението (привилегия по чл 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД)- 96 лв. 2) разноски по изпълнението на взискателя ЕС „Мида“- 1735.80 лв. (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД) 3) дължими данък „недвижим имот“ и такса „битови отпадъци на взискателя Община Несебър + такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за събрана частична сума с ДДС (привилегии по чл.

136, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗД)- 931.97 лв.; Остатъкът от 75 236.23 лв. е разпределен по чл. 137 ЗЗД съразмерно между взискателите, като: 4) за вземане на ЕС „Мида“ (общ размер- 31 326.08 лв.)- 15 581.91 лв. (16 951.05-1369.14 (такса по т. 26); 5) за вземане на Община Несебър (общ размер- 8295.23 лв.)- 4040.42 (4488.68-448.26); 6) за вземане на К. В. (общ размер 99 417.66 лв.)- 50 388.96 лв. (53 796.50-3407.54 лв.).

На основание чл. 495 ГПК са определени съразмерни части за изплащане от купувача К. В., както следва: 1) на Община Несебър- 4040.42 лв.; 2) на ЕС „Мида“- 17 317.71 лв.; 3) на ЧСИ Делян Николов- 5420.79 лв. 4) за дължими ДНИ и ТБО за имота към Община Несебър- 832.12 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно задължително даденото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022 г. по тълк.д. №2/2021 г. при проверка по реда на чл.

463 ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаването й. Като прецени и обсъди данните по делото и съобрази оплакванията в жалбата настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно се явява първото възражение на жалбподателя, че таксата за изготвяне на разпределението по т. 13 от ТТРЗЧСИ в размер 36 лв.

4 и таксата за връчване на съобщения за уведомяване на страните за разпределението по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 11.1 от протокол за разпределение).

Същите са пряко свързани с осъществения изпълнителен способ, тъй като предявяването на разпределението на сумата, получена от публичната продан на недвижимия имот, се явява финализиращият му етап.

Неоснователно се явява и оплакването, касателно включените в първи ред разноски на първоначалния взискател за такса опис на недвижимия имот по т. 20 ТТРЗЧСИ, посочени в т. 11. 2 от разпределението като: 1) такса по с/ка 42972/26 в размер на 60.00 лв. и 2) такса по с/ка 4350003 в размер на 469.80 лв.

Те също са били необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ и са заплатени от първоначалния взискател. Основателно се явява искането за изваждане от този ред на таксата в размер на 18 лв., заплатена от първоначалния взискател за налагане на запор на банковата сметка на дружеството- длъжник, доколкото тя не е обезпечила по никакъв начин извършената публична продан.

Основателно се явява и оплакването за непризната привилегия на неговото вземане по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД. От данните по делото е видно, че същото произтича от трудови отношения. Съдът намира, че вземането на К. В.

(общ размер от 99 417.66 лв.) е следвало да бъде удовлетворено преди вземанията на Община Несебър за такса „битови отпадъци“ в общ размер от 8295.23 лв. (т. 12.2 от разпр.), доколкото те са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.

6 ЗЗД (съгл. т.4 от ТР№2/2021 г.) и вземането на ЕС „Мида“ в общ размер 31 326.08 лв. (т. 12.1 от разпр.), тъй като тя се явява хирографарен кредитор. С привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват вземанията на Община Несебър за дължими данъци „недвижим имот“, посочени в т. 8.3 от разпр.