Решение № 1349 от 28.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Варна , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501293 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 82 от 12.05.2021г. по гр.д. № 2844/2020г. на ВКС, IV ГО е отменено Решение № 718 от 15.06.2020г. по в.гр.д. № 434 по описа за 2020г. на ВОС, II състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5825 от 17.12.2019г. по гр.д. № 11060/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К. СТ. К. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата от 5147.65 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в с. Г.К., с кл. № 1100339889 и аб. № 0201605228 за периода от 31.05.2017г. до 30.05.2018г., за която сума е издадена фактура № 0280912497 от 30.05.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.

Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката действат 1

ПИКЕЕ/2013г.; безспорно страните са били обвързани по силата на договор за продажба на ел. енергия, а обекта присъединен към електроразпределителната мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да доставя ел. енергия в обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 4, които не са визуализирани на дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.

В отговор К. СТ. К. оспорва доводите в жалбата. Поддържа липса на основание за начисляване на исковата сума като отправя искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от К. СТ. К. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 5147.65 лева, начислена по партидата му в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в с. Г.К..

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл: ищецът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел. енергия в собствения му обект на потребление в с. Г.К.. Узнал за извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.

Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената проверка, обективирани в КП съставен от служители на „ЕРП Север“ АД, както и тези в КП от метрологичната експертиза. Посочил, че по делото липсват доказателства в кой период от годината и по кое време на денонощието това количество ел. енергия е преминало през СТИ; дали изобщо е потребено от ищеца, както и дали при монтажа на електромера в обекта му същия е бил изправен и доколко ответникът е изправен по задължението си да извършва редовни и периодични проверки за годността на СТИ.

Оспорил начина и методиката, по която е изчислена служебно начислената сума с доводи за 2 липса на договорно основание за плащане на допълнителни суми, доколкото е изправен по основното си задължение за плащане на месечните си задължения. Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.4, който не е визуализиран на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко продажба на ел. енергия. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.

При настоящото разглеждане на делото с писмена молба уточнил, че не е възможно технологично да се установи точния период на доставка на процесното количество ел. енергия, като използваният едногодишен период е определен с оглед доставимостта на ел. енергия за периода.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.06.2016г. в обекта на аб. № 0201605228 е монтиран електромер № 1114 1716 6606 5800 с нулеви показания по нощна, дневна и върхова тарифи, видно от КП № 1088074 /л. 45 от делото на ВРС/.

От съдържанието на Констативен протокол № 1901006/30.05.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие на свидетел, в обекта на потребление, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 285032. Протоколът е подписан от трима представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от сина на потребителя.

Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 862/14.05.2019г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса 3 в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.4 – 018128.8 kWh. Електромерът не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 23.05.2019г. в размер на 28128 к Wh за периода 31.05.2017г. – 30.05.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, за цената на което е издадена и фактура в размер на исковата сума.

Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.4, което не е отчетено във визуализираните регистри. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализираните регистри е доставено до обекта и съответно потребено.

При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна СТЕ, с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление е извършена от завода производител, Словения. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.4 е доставено до обекта и съответно потребено.

Ел. енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до обекта и е потребена от включените консуматори на процесния обект във времеинтервалите и през дните, в които натрупването на потреблението е било пренасочвано към тарифен регистър 1.8.4 по тарифната схема на СТИ. Точен момент не може да се установи.

Дружеството-доставчик не разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, а само с такава, която да прочита данните на регистрите.

Отчетена електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото количество, т.е. може да се достави, съответно потреби наред с отчетеното за период от една година. Процесното СТИ е било произведено ново в годината на монтажа.

При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като производителя не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка. Софтуерната намеса в случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера посредством произволен софтуер и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от техническа грешка. При промяна на тарифната схема на електромера е налице промяна в техническите му характеристики. Последните засягат потребителските параметри на СТИ и не са свързани с метрологичните му характеристики, т.е. то запазва точността си на измерване. В случай на несъответствие на техническите характеристики на електромера с тези, с които е вписан в базата данни на дружеството жалбоподател е възможно записване на консумирана 4 електроенергия в невизуализиран регистър, която остава неотчетена, съответно неинкасирана. Няма данни електромерът да е бил отварян преди извършване на експертизата в БИМ. Не могат да бъдат променяни параметри свързани с метрологичните характеристики на електромера, както и да бъдат изтривани или променяни данни от измерванията.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер.

Прието е в съдебната практика, че правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД, съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена помалка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г. на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./.