Решение № 221 от 01.10.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Айтос, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100434 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Б. М. А., EГH **********, адрес: ***, с адрес за призоваване и съобщения: ***, чрез пълномощника адв. Р. Н. срещу: М. И. А., родена на 09.10.1970 год., с адрес: ***

В исковата молба се излага, че ищецът закупил жилищна сграда с дворно място от 212 кв.м., находящ c в *** с Нотариален акт № 42, том Xl, per. № 9262, дело № 1605 от 2007 година. Периодично през годините се прибирал в имота, но преимуществено работел извън страната. В края на м.май 2023г решил да се прибере за постоянно в Булгария и с изненада установил, че имота му е пълен с вещи, складирани там от ответницата М. А., която била собственик на съседния имот. Ключалката за входната врата също била сменена. ищецът провел разговор с ответницата , която не предприела никакви действия, за да изнесе вещите си от имота. Ищецът потърсил съдействие от Община Айтос, но от там му отговорили, че трябва да се обърне към съда.

Поради изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес да искат от съда след като докаже, че е собственик на 212/720 от УПИ I-371 в кв.26 по ПУП на *** , ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ 45кв.м. състояща се от стая ,кухня и гараж със самостоятелен вход от юг да поиска съда да осъди ответника М. И. А. да му предаде владението върху процесния имот.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от М. И.

А., чрез адв.Д., според който ответницата е собственик на процесния имот, който закупила заедно със съпруга си през 2014г с НА № 158, том 2, рег№1764/12.04.2014г на нотариус Б.Д.. ответницата твърди, че сградата е само нейна и на съпруга й. веднага след закупуването са направили основен ремонт и до момента само те владеят сградата, а ищеца не са виждали 1 никога. Въз основа на това моли иска да бъде отхвърлен. Ответницата прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност в продължение на 5 години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 42, том Xl, per. № 9262, дело № 1605 от 2007 година на нотариус Б. Д. (л.5), С. Б. Ч. и А. А. М. дарили на ищеца Б. А. А. собствения си недвижим имот : 212/720 ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м., находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на *** , ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ 45кв.м. състояща се от стая ,кухня и гараж със самостоятелен вход от юг, при граници: от север-насл.на Бейтула А. и от трите страни-външен зид , при граници на имота : от две страни-улици и поземлени имоти №XII-370 и II-372.

Съгласно Удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007г, издадено по молба на С. Б. Ч. (л.7) в имота има изградена полумасивна жилищна сграда със застроена площ 90кв.м., със собствена за С. Б. Ч.- 45кв.м.

Видно от НА № 158, том 2, рег.№1764/12.04.2014г на нотариус Б.Д. (л.27-28) ответницата и съпругът й са получили чрез замяна от С. Я. Ч., Н. Я. Ч. и В. Ч. Б.

437/720ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м. находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 120кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота при граници на същия от две страни-улици и поземлени имоти №XII-370 и II-372.

Съгласно КНА №147, том.4, рег.№3254/ 07.08.2012г (л.32) С. Я. Ч., Н. Я. Ч. и В. Ч. Б. са признати за собственици по силата на наследство и давностно владение на 437/720ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м. находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 120кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 48,00кв.м.

Съгласно писмо вх.№3256/12.06.2024г на Община Руен „ за сградата , находяща се в УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на *** няма издадени строителни книжа“ (л.119).

В качеството на свидетели бяха разпитани А. А. А., О М. А., А. М. А., А. А. А.. По време на разпита свид. А. А. А. разказва, че братовчед на ищеца и ясно си спомня как преди години Б. му се похвалил , че е купил къщата на техен общ роднина -А. А.ов. Свидетелят разказва, че в двора били две къщи на калкан и едната, с вход от южната страна била на А. и съответно закупена от ищеца. Везднага след покупката ищецът редовно се прибирал в България и оставал да спи в имота. След това няколко години не успял да се прибере, после дошъл Ковид и така до миналата година, когато ищецът се прибрал и установил, че имота е заключен и в него живеят други хора, а жената -ответницата не му давала изобщо да влезе.

Ищецът незабавно се оплакал в РУ-Руен и потърсил съдействие да влезе в имота си, но от полицията му казали, че спора трябва да бъде решен от съд. Според свид.А. много след като ищеца закупил половината от имота другата половина била закупена от сина на А. А.ов и 2 неговата съпруга, която в момента живеела в имота и именно тя не допускала ищеца в имота.

Според О М. А. ищецът е закупил имота през 2007г и от начало често се прибирал и оставал в имота. Много след него другата половина от къщата и двора били закупени от ответницата. Двете къщи били на калкан, с различни входове. Няколко години след като закупила имота ответницата започнал да разказва, че имотът им е наследствен , от бащата на съпруга й , който починал в ***. Тогава започнали и проблемите, понеже ответницата заключила входната врата на двора и не го пускала вътре. Свид.А. ясно си спомня, че преди години в къщата са живеели двама братя и тя била разделена на половина, като всеки влизал през отделен вход. Единия брат продал имота си на ищеца , а другия на ответницата. Също така от едната страна имало гараж, който в момента не съществувал, а бил вкаран в къщата.

Свид. А. М. А. разказва, че работи като майстор, извършва строително -ремонтни работи и е участвал в ремонта на имота- слагал е ламинат , гранитогрес заедно с брат си. Според свид.ищецът е идвал в *** и той го е виждал в селото, но не и в къщата. Свид. разказва, че ответницата и съпругът й не са в добри отношения и от няколко години той живее в ***, а в *** тя живее сама в къщата.

Според свид. А. А. А. той и съпругата му са закупили имота през 2014г, но той не живее там от години. Когато е закупил имота в него не е живеел никой. Свид.твърди че саправени много преустройства на къщата, докато достигне до сегашния си вид. Не отрича, че къщата има два входа и в момента. Не отрича също така, че знае, че 212кв.м. от двора са били собственост на баща му и че баща му е продал дела си на друг човек. Няма обяснение защо не е измазал и снемил дограмата на едната стая, до която се стига през самостоятелен вход.

Свид.твърди, че в къщата има само една партида за вода и ток.

По делото бяха допуснати СТЕ и допълнителна СТЕ.

Според заключението на СТЕ (л.88-89) „ За *** има одобрен със заповед №РД-09-416/ 03.12.1987г кадастрален и регулационен план , на който план процесната сграда е нанесена като строеж.“ Според показанията на ВЛ в о.с.з. на 22.05.2024г „..в сградата има два входа, единия от запад, а другия от изток. ....... Два входа има от запад и от изток. Сградата е еднофамилна няма обособени две части. От източния вход се слиза в антре и после в тоалетната. Сградата се ползва цялата, има два входа не е разделена на калкан.“ Според заключението на допълнителната СТЕ (л.127), където е разгледан въпросът дали в сградата могат да бъдат обосбени два самостоятелно обекта „B сградата може да се влезе oт единия вход и да се излезе oт другия, както и обратното. Довършителните работи B сградата са еднакви.“ „B сградата има една електрическа и една водопроводна инсталлации и няма подотчетни водомери и електромери. Партидите в разпределителни дружества са: EVN клон Карнобат А. А. А. и ВиК Руен на А. А. А.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи ревандикационния иск следва да се докаже придобиването на правото на собственост на ищците, включително придобивното основание, както и владение на имота от страна на ответниците, вкл.че те владеят имота без правно основание. При горните фактически данни предявеният ревандикационен иск с правно основание по чл.108 от ЗС е допустим и основателен относно процесния имот.

Допустимостта се предпоставя от наличието на спор относно собствеността на процесния имот между ищецът и ответницата- идентифициращи се като собственици по силата на НА за право на собственост върху недвижим имот, единия по силата на НА за дарение № 42, том Xl, per. № 9262, дело № 1605 от 2007 година на нотариус Б. Д. (л.5), с който С. Б. Ч. и А. А. М. даряват на ищеца Б. А. А. собствения си недвижим имот : 212/720 ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м., находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на *** , ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ 45кв.м. състояща се от стая ,кухня и гараж със самостоятелен вход от юг, а ответницата по силата на НА за замяна № 158, том 2, рег.№1764/12.04.2014г на нотариус Б.Д. , по силата на който ответницата и съпругът й са получили чрез замяна от С. Я. Ч., Н. Я.

Ч. и В. Ч. Б. 437/720ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м. находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 120кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

В хода на производството съдът установи, че процесния имот е наследствен между двама братя , и двамата заминали за *** по време на възродителния процес. В последствие на 16.05.2007г единия брат – С. Б. Ч. и съпругата му А. А. М. дарили на ищеца 212/720 ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м., находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I371 в кв.26 по ПУП на *** , ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ 45кв.м. състояща се от стая , кухня и гараж със самостоятелен вход от юг.

Много по-късно наследниците на други брат- С. Я. Ч., Н. Я. Ч. и В. Ч. Б. се сдобили с КНА №147, том 4, дело 501/07.08.2012г за 437/720ид.ч. от дворно място цялото с площ 720кв.м. находящо се в *** , ***, съставляващо УПИ № I-371 в кв.26 по ПУП на ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 120кв.м.

Въз основа на посочения КНА С. Я. Ч., Н. Я. Ч. и В. Ч. Б. извършили замяна на имота срещу л.а. „Фолксваген Голф“, която сделка била отразена в НА за замяна № 158, том 2, рег.

№1764/12.04.2014г на нотариус Б.Д..

Според удостоверение за търписмост , издадено на ищеца № 220/04.09.2007г в имота има построена една сграда със застроена площ 90кв., със собствена част за С. Б. Ч. -45кв.м.

(л.7). В това удостоверение никъде не се споменава за втора сграда с РЗП 120кв.м.

Според удостоверението , издадено на ответницата № 3/03.01.2007г (л.34) в имота има построена масивна жилищна схрада със застроена площ 120кв.м. и паянтова постройка със застроена площ 48кв.м. Второто удостоверение , съдът не кредитира с доверие, а счита, 4 че същото е антидатирано и няма достоверна дата, т.к. видно от текста на удостоверението, то е издадено на ответницата М. А. като пълномощник на собствениците с цел изповядване на сделка. От материалите по делото обаче е видно, че праводателите са се сдобили с КНА през 2012г, а сделката е ответницата сключена на 12.04.2014г. следователно няма логика ответницата да се е снабдила с удостоверението през 2007, с цел да реализира сделка едва през 2014г. нещо повече между текстовете на двете удостоверения има съществени разминавания по отношение на броя на построените в имота сгради и тяхната РЗП. Според удостоверението, представено от ищеца сградата е една -90кв.м. РЗП, от които 45кв.м. собственост на ищеца и не се споменава никаква второстепенна постройка. Според удостоверението, издадено на прехвърлителите на ответницата- сградите са 2- една с РЗП 120кв.м. и една с РЗП 48кв. , като и за двете липсват издадени сторителни книжа, и двете са построени през 1985г. за настоящата съдебна инстанция писмените доказателства по делото са в насока, че в имота е била построена една жилищна сграда с площ от 90кв.м, от които 45 кв.м. със самостоятелен вход са собственост на ищеца. Относно последвало пристрояване и надстрояване , извършено от ответницата или нейните праводатели писмени доказателства липсват, макар да е направен опит да се придаде вид, че постройката е в режим на търпимост и същата е регистрирана в Община Руен като търпим строеж..