Решение № 2172 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2172 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100515035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от В. И. Н. въззивна жалба срещу решение № 19492/29.10.2024г. постановено по гр.д. № 17427/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, с което са отхвърлени предявените от не срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че договор за потребителски кредит 7001226080/11.06.2020г. е нищожен поради неравноправни клаузи ГЛП и ГПР, при условията на евентуалност – че клауза чл.7 от договора е нищожна поради противоречие със ЗПК и за признаване за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 50,00 лв. по договора за потребителски кредит, частичен от 916,40 лв. и е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно действителността на процесния договор за кредит. Въззивникът поддържа, че въпреки правилната констатация на първоинстанционният съд, че ГЛХП е 62,74 % и липсва отделно записване на общия размер на договорната лихва, е направен неправилен извод, че това не води до нищожност на договора. Посочва, че районният съд не е съобразил, че такава клауза противоречи на самостоятелно основание на добрите нрави, както и че е невъзможно ГПР да е по – нисък от ГЛП. Счита, че съдът е длъжен служебно да провери действителността на всички клаузи вкл. и чл.7 от договора и да прогласи недействителността им.Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и предявените искове – уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Посочва, че разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, която определя 1 максимален размер на ГПР не следва да се прилага към процесните правоотношения, тъй като същата е приета в значително по – късен момент от този на възникване на облигационната връзка.

Счита, че не е налице противоречие с добрите нрави, а уговорките между страните изцяло попадат в рамките на свободата на договаряне.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 124 ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД ГПК за признаване за установено в отношенията между страните ищец В. И. Н. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, че сключения между тях договор за потребителски кредит № 7001226080/11.06.2020г. е нищожен;

-при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, че клауза по чл.7 от договор за потребителски кредит № 7001226080/11.06.2020г. сключен между В. И. Н. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е нищожна;

-с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, че В. И. Н. не дължи сумата от 50,00 лв. като частичен иск от 914,40 лв. по договор за потребителски кредит № 7001226080/11.06.2020г.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл не е предмет на въззивното производство, респективно безспорно между страните по делото е, че между страните е сключен писмен договор за потребителски кредит № 7001226080/11.06.2020г. със съдържание, обективирано в представения по делото писмен документ, двустранно подписан – л.11-15 от делото на СРС.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор заем сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7 ал. 3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а и такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани в във въззивната жалба.

Съгласно чл.22 от ЗПК, в действието й към релевантния за спора момент, а именно момента на възникване на материалното правоотношение /ЗИД на ЗПК - обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. /, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За да е налице нищожност на клаузите за лихва, годишния процент на разходите и неустойката, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.143 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност в договарянето и/или да е 2 налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/.

Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП. В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени.

От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма отговаря от външна страна на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 , чл. 11 ал.

1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК.

Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- периодичността и датите на плащането месечните вноски /погасителен план, обективиран в договора/, срока на договора за кредит, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби, а именно:

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК в процесния договор – (л.7-1 и погасителния план – чл.11.2 е посочен общият размер на кредита, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва и застрахователния премия.

Процесният договор за кредит не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 8 ЗПК е неприложима.

В случая е уговорен фиксиран, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия и следва да се счита, че отговаря пълно на изискването по чл. 11 ал. 1 т.

9 ЗПК

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК , в договора е установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК в договора за кредит следва да е посочена информация за 3 наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Въззивният състав намира, че и тези изисквания са били спазени при съставяне на процесния договор за кредит, доколкото в чл.20от договора е изрично предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е точно регламентиран и начинът и срокът, в който може да стори това.

Кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт, поради което и разпоредбата на чл. 12 ЗПК е неприложима по отношение на процесния договор.

Към настоящият момент е постановено решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22, по преюдициални въпроси и от значение за спора по настоящото дело, което, с оглед задължителния си характер, следва да бъде съобразено при разрешаването на поставения правен въпрос за последиците от установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК, предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до недействителност на целия договор.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.