Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 227 от 29.05.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 30/2023
Вид
Определение № 227
Подписан
29.05.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов

Други актове по делото

  • Решение № 62 от 24.04.2023 · Анелия Маринова Йорданова, Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Разград, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 62/24.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 30/2023 г. по описа на Окръжен съд Разград е отменено изцяло Решение № 755/21.11.2022 г. по гр. д. № 1239/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, в частта му, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.422 от ГПК над размера на сумата 43,18 лева до първоначално предявения размер от 95,00 лева като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника в производството К. П. Н. в размер на 51,82 лева като вместо това е постановил друго, с което е приел за установено, че К. П. Н., ЕГН ********** дължи на Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес: ... представлявана от Професионален домоуправител Разград ООД ЕИК205732141 допълнително и сумата 51,82 лева, представляваща заедно със сумата 43,18лв., дължими вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и режийни разходи за периода от 01.08.2020г. до 28.02.2022г. ведно със законната лихва от 13.04.2022г. до окончателното изплащане на общата формирана сума, като е отхвърлил направеното от ответника К. П. Н. възражение за прихващане като неоснователно. Произнесъл се е по дължимостта на разноските в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

В едномесечния срок от постановяване на решението адв. Х. Е. – пълномощник на въззивника е депозирал молба по чл. 248 ГПК, с искане за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските.

Насрещната по молбата страна - въззиваем в производството, е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК. С отговора си изразява становище за допустимост на искането за допълване на решението, но по същество счита същото за неоснователно. Излага подробни съображения. Моли молбата на въззивника с правно основание чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение, в условията на евентуалност се моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано, поради неговата прекомерност.

Съдът приема, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок, доколкото постановеното по настоящото дело решение е необжалваемо, а искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, 1 обективирано в молбата на въззивника е направено в едномесечен срок от постановяването му.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разгледано по същество искането по чл. 248 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.

До приключване на устните състезания по делото, процесуалният представител на въззивника е направил искане да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, но съдът не се е произнесъл по цялото искане с решението си, като е пропуснал да стори това за сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство във въззивното производство.

Искането е отправено на два пъти, както с въззивната жалба, така и в проведеното на 30.03.2023 година открито съдебно заседание, в което е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Към представения списък по чл. 80 от ГПК е приложен Договор за правна защита и съдействие /лист № 28 от делото/, според който адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, за оказаното процесуално представителство във въззивното производство е заплатено в брой, като е уговорено, че същият има характер на разписка по чл. 77 от ГПК, поради което са налице доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ).

При този изход на спора безспорно право на разноски се поражда за въззивника. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева, за оказаното процесуално представителство във въззивното производство, въззивникът е заплатил в брой, като същото е изцяло съобразено с Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения. Настоящият съдебен състав обаче намира същото за прекомерно.

Предвид това следва да бъде уважено направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото за първи път е наведено в проведеното открито съдебно заседание, а след това и в депозирания писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Макар в случая адвокатското възнаграждение да е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, се явява прекомерно и следва да бъде намалено.

Настоящият съдебен състав на първо място намира, че е налице липса на фактическа и правна сложност на настоящото въззивно производство, защото се обуславя от факта, че адвокатската услуга се е състояла в изготвяне на въззивна жалба по вече частично уважен от първоинстанционния съд иск, същата е подадена по електронна поща, обжалваемият интерес е бил едва в размер на 51,82 лева, производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства. Основната проблематика на делото се е свело само и единствено до това дали правилно първостепенния съд е приложил института на прихващане на насрещни вземания. В този смисъл са и т. 1 от Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, и т. 2 от Решение на Съда на ЕС от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара на CEO, които сочат на общия извод, че националната юридсикция /в случая съдът/ не е задължена да се съобразява с: ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /Наредба на Висшия Адвокатски Съвет/ и забраната 2 съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, както и че това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС".

Според Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 правото на самоуправляващата се адвокатска общност да определя сама цената на своя труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес така, че от една страна, високоотговорният труд на адвоката да не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна, което влияе негативно върху законността. Посочено е също, че запитващата юрисдикция /съдът/ следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й, такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Като такива легитимни цели биха могли да се считат посочените в чл. 36, ал. 2 от ЗА - справедливостта и обосноваността на възнаграждението на адвоката, както и тези в изрично посоченото в п. 45 от обстоятелствената част от Решението на СЕС от 23.11.2017 г. - Решение № 9273/27.07.2016 г. по административно дело № 3002 от 2015 г. на ВАС /потвърдено с Решение № 5485/02.05.2017 г. по Адм. д. № 1403/2017 г./ гарантиране от държавата на право на всеки гражданин на защита при нарушаване на техни права и законни интереси, вкл. във всички стадии на процеса - чл. 56 и 122 от Конституцията на РБ, и на достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.

Целта на закона е да се присъждат възнаграждения за един адвокат като разноски на спечелилата делото страна, които обаче разноски винаги следва да съответстват на действителната фактическа и правна сложност на всяко конкретно дело, което значи, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. При това ако минималният размер, предвиден в Наредбата, по конкретно дело е в несъответствие с изискванията за разумен и справедлив размер на възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии – правната и фактическата сложност на делото, продължителност на производството и качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на процесуалния представител, то съдът винаги, при направено възражение от насрещната страна, е компетентен да определи като подлежащи на възстановяване разноски в по–нисък размер от определения в наредбата минимум, като на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА приложи директно закона като акт с по-висока степен. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Решение № 180 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2011 г., IV г.о.

От друга страна, след постановяването на цитираните задължителни за съдилищата решения на СЕС и с оглед предимството на първичното общностно право пред националното ни законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено, не следва да бъде прилагана, като националната юрисдикция /съдът/ не е задължена да се съобразява с наложените ограничения за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /с Наредба на ВАдвС/ и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, както и че това ограничаване би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар 3 по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Затова в конкретния случай касаещ настоящото въззивно производство, съдът при определяне на справедливия размер, съобрази изложеното по-горе относно липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност, извършените от пълномощника на страната действия по изготвяне и подаване на въззивна жалба по електронна поща до РС – Разград по вече частично уважен иск, явяването на процесуалния представител в едно открито съдебно заседание пред въззивния съд, без събиране на нови доказателства и отчитайки размера на обжалваемия интерес – 51,82 лева, намери, че следва да се присъди възнаграждение под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като за справедлив размер, съдът определя такъв от 100 лева.

Присъждането на възнаграждение в по-голям размер от посочения би било в противоречие на закона, тъй като би довело до неоснователно обогатяване на етажната собственост и адвоката за сметка на въззиваемия, което е недопустимо.

При това положение въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за оказаното процесуално представителство във въззивното производство. На осн. чл. 248 ГПК решението следва да бъде допълнено в този смисъл.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 62/24.04.2023 г. по в.гр.д. № 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, от ********* да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда находяща се на адрес: *********, представлявана от „Професионален домоуправител Разград“ ООД, ЕИК 205732141, със седалище и адрес на управление: ******** сумата в размер на 100 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________