Решение № 480 от 17.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Русе, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520201273 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от О. Б. О. от гр.Русе, чрез адв.Р. АК-Търговище, срещу НП № 23-1085-002438/ 17.07.2025г. издадено от Начални Група в ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ Русе , с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл. 2 0, ал. 2 от ЗДвП, на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 10,00 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 10,00 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че констатациите и при издаденото НП са нарушени административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от адв. Р. АК-Търговище, която поддържа жалбата. Излага подробни основания за отмяна на НП и неправилността на констатациите в 1 него и неправилното прилагане на материалния закон.

Въззиваемата страна - ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.06.2026 г., в 06:15 часа, св. И. и св.К. служители на сектор „ПП“ при ОДМВР Русе получили сигнал от дежурен, че на кръстовището между ул. „Дондуков Корсаков“ и бул. „Скобелев“ е настъпило ПТП и участниците в него се опитват да избягат.Служителите на Сектор „ПП“ отишли на място установили, че до автомобила и в него нямаше никой. След се известно време се появил и О. Б.. Направили справка по регистрационен номер и установили, че собственик на лекия автомобил е именно О. Б..

Питали го кой е управлявал автомобила, на което Б. отговорил, че не знае.

Отказал да даде проби за алкохол и наркотици. Според св. И. бил във видимо нетрезво състояние. Жпод.Б. се обадил по телефона на мястото на ПТП-то пристигнала млада дама с бебе в кенгуру на гърдите. Б. на няколко пъти и казал, да каже, че тя е управлявала автомобила, след което младата дама заявила, че заявила, че тя е управлява лекия автомобил и си извадила свидетелството за управление на МПС. Общинските камери от кръстовището били прегледани от дежурния и се установило, че от автомобила от страната на водача не слиза жена, а мъж. След което се И. съставил АУАН серия GA№ 4213854, изготвили протокол за ПТП, снели обяснения от св.М.К..В последствие въз основа на така съставения АУАН, изисканите видеозаписи от общинските камери находящите са светофарната уредба на кръстовището между ул. „Дондуков Корсаков“ и бул. „Скобелев“ и докладна записка от св. К.

АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН, НП, Констативен протокол за ПТП с материални щети, докладна записка и справка за нарушител водач, гласни доказателства - показанията на св.Т. И. и веществени доказателства видеозаписи от общинските камери находящите са светофарната уредба на кръстовището между ул. „Дондуков Корсаков“ и бул. „Скобелев“.

2

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конкретния случай административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното 3 наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жпод. О.

Б. О. не е осъществил състава на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Видно от така цитираната разпоредба, законодателят е изброил примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, тоест при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.

Видно от така изложеното разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

В АУАН-а и в наказателното постановление, актосъставителят, съответно административнонаказващият орган, приели и описали като нарушение това, че с действията си жпод. О. Б. О. е нарушил посоченото погоре задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с радиуса на десен завой и ширината на платното за движение, в условията на ясно време и суха пътна настилка, в светлата част на денонощието. Посочили, че в резултат от това възникнало ПТП са нанесени материални щети, като хе се посочват конкретни такива.

4

Нито в хода на административното производство са били събрани, нито пред съда са представени безспорни доказателства, че така възникналото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка със скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателката., нито че е налице несъобразяване с някой/и от посочените по-горе фактори.От събраните доказателства, а именно от видеозаписи от общинските камери находящите са светофарната уредба на кръстовището между ул. „Дондуков Корсаков“ и бул.

„Скобелев“, се установява, че не са налице някакви екстремни атмосферни условия, които да изискват, по голямо внимание от обикновено – ясно време, пътната настилка е суха, не се забелязват дупки или каквито и да е било други препятствия. Не е налице интензивно движение, не са налице пречки относно видимостта. Т.е. не са налице никакви пречки и предвидими препятствия, от които може да възникне опасност за движението. На следващо място от видеозаписите се установява, че автомобила собственост на жалбоподателя на въпросното кръстовище е бил спрял за изчакване на преминаващи автомобили. След което потегля и завива на лява от ул. ул. „Дондуков Корсаков“ по бул. „Скобелев“, навлизайки в дясна лента по посоката на движение. В близост до тротоара към бензиностанция Лукойл, водача загубва контрол върху автомобила и тръгва наляво след което автомобила се блъска в бетонната мантинела, разделяща платната за движение.

При липса на каквито и да било измервания на мястото на произшествието и отчитане на обективни находки – ширина на пътното платно, изсипан чакъл или пясък по пътното платно, спукана гума както твърди жалбоподателя, спирачни следи, остава неизяснено съществено обстоятелство по делото, а именно дали за настъпване на произшествието влияние е оказала скоростта на движение на автомобила, била тя несъобразена, била тя несъобразена имало ли е препятствия, като например чакъл или пясък на платното за движение, каквото впрочем от заснетите кадри не може да се установи. Не установено степента на износеност на гумите на автомобила, не е установено дали повредата в гумата, както е записано в протокола за ПТП се изразява в нейното спукване или се има предвид нещо друго.ако е била спукана дали това се е случило след сблъсъка или преди това и това ли е причината за изгубване на контрола на управление на автомобила от водача.

5

При това положение става ясно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение е била ангажирана единствено и само въз основа на предположение от страна на административните органи, че деянието е осъществено в резултат от управление на процесното МПС, от страна на О. Б. О., с несъобразена с определени фактори скорост. Недопустимо е привличането на едно лице към наказателна отговорност, в това число и административна такава, да почива само и единствено на предположения и субективни оценки, неподкрепени със съответните доказателства.

Следва да се отбележи, че не е ясно по какви външни белези св.И. е установил, че именно О. Б. О. е управлявал автомобила. От видеозаписите се установява, че действително автомобила не еуптравляван от лице от женски пол, тъй като от него слизат две лица от мъжки пол, но не е ясно дали някое от тези лица, а още по-малко водача е именно собственика на лекия автомобил или някое друго лице. Предвид на това, че не установено по категоричен начин дали жалбоподателя е управлявал автомобила не е доказано и нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и такова по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП., тъй като задължението на носиш СУМПС и СРМПС е свързано единствено с управлението ма МПС, а не ако дадено лице се предвижва пеша или с друго ППС, напр. велосипед, за което не се изиска наличие на СУМПС.

Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.