Определение № 1474 от 06.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 гр. Варна, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900215 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 15134/13.06.2024 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, чрез адв. М. за допълване на постановеното по делото прекратително определение №793/12.06.2024г. в частта за разноските. Към молбата са приложени списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024г. видно от който е уговорено възнаграждение в размер на 4680 лева за процесуално представителство по делото, както и доказателства за действителното заплатеното възнаграждение по банков път.

Ответникът по молбата „Артон“ ЕООД, чрез адв. М., е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Не се оспорва представянето в срока по чл. 248 от ГПК на доказателства за сторени разноски адвокатска защита, както и действителното им заплащане. Счита обаче, че стойността на предоставената на насрещната страна адвокатска услуга следва да съобрази с размера по чл. 9 от Наредбата за адв. възнаграждения, като на ответника се присъди възнаграждение в размер на не повече от 3510 лева с ДДС.

Акцентира, че претендиращата за присъждане на разноски страната, при релевиране на възражението за неподведомственост с отговора, е могла разумно да очаква, че адвокатската защита ще се изчерпи именно с предявяване на отговора, поради което е следвало да съобрази това обстоятелство с размера на хонорара, който се е ангажирала да заплати.

1

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното определение в частта за разноските. Посоченият срок е преклузивен и неговото пропускане преклудира правото на страната да иска присъждане на разноски.

В случая, молбата с правно основание е подадена в срока по чл. 248, ал.

1 от ГПК, поради което е допустима. По основателността на молбата следва да се съобрази следното:

Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника и с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определението в частта за разноските. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана примерно в Определение № 42 от 31.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2012 г., I г. о., ГК, Определение №166/24.03.2017 по дело №504/2017 на ВКС, ТК, II т.о.

Следователно, искането за присъждане на разноски е своевременно релевирано с молбата за допълване на прекратителното определение.

Ведно с молбата ответникът е представил доказателства за сторени разноски за процесуално представителство размер на 4680 лева, чието действително заплащане е надлежно удостоверено по критериите съгл.т. 2 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Срещу обосноваността на този размер насрещната страна е възразила своевременно с отговора на молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с 2 наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а приетите там размери могат да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението. Следва да се съобрази, че договорът за правна помощ, с оглед общия принцип за относителността на облигационната връзка, обвързва единствено страните по него.Насрещната страна по процесуалното правоотношение, когато по правилата на чл. 78 от ГПК следва да понесе разноските от неблагоприятно приключилия за нея правен спор, не е обвързана от договора за процесуално представителство. Последната следва да възмезди само онзи обоснован размер на разноските, който е причинила с поведението си, станало повод за завеждане на спора, както и с процесуалното си поведение в хода на делото.

В случая настоящият състав намира, че образуваното производството се характеризира с правна сложност, тъй като има за предмет комплекс от отношения по повод доставката на ел. енергия през мрежа НН, но и въведените преюдициални въпроси относно собствеността върху съоръжението, служещо за преобразуване на ел. енергия. Показателен за фактическата сложност на производството е обемът на ангажираните от ищеца писмени доказателства, както и поисканите експертизи. Следва да се съобрази, че по поставените от ищеца правни въпроси не е налице изобилна и утвърдена съдебна практика, а наличието на такава обичайно улеснява защита на страните в сходните производства.

С отговора на исковата молба се преклудират голяма част от защитните възражения на ответника, поради което процесуалното действие по подаването му може да се определи като особено значимо за защитата на тази страна.

3

От друга страната, макар защитата на ответника с отговора да е обоснована, адекватна и съответстваща на добрата адвокатска практика, настоящият състав не ми могъл да не отчете, че при договарянето на възнаграждението за процесуално представителство страните по договора за правна помощ е следвало да отчетат възможността производството да приключи без съдебно дирене и акт по същество. С отговора, представляващ първото процесуално действие на ответника след ангажиране на адвокат, е въведено възражение за неподведомственост на спора. Ето защо, следва да се сподели становището на ищеца, че ответното предприятие е имало очакване и е разчитало на предсрочно приключване на спора, поради което към момента на извършване на разходите, те не са съответствали на очаквания обем на възложена работа.

При тези данни, и при съобразяване на обстоятелството, че настоящото производство е приключило след подаване на първоначалния отговор, съдът намира, че заплатеното възнаграждение не кореспондира на действителните процесуални усилия на пълномощника. Ето защо, при отчитане на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че за обоснован следва да се приеме размер на възнаграждението от 3510,00 лева, в който смисъл е и становището на ответника по молбата и при отчитана като ориентир чл. 9 от Наредбата.

По горните съображения следва да се допусне допълване в частта за разноските на постановеното по делото прекратително определение с присъждане на възнаграждение в размер на 3510,00 лева, като искането да се отхвърли за горницата до претендираните 4680 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА в частта за разноските определение №793/12.06.2024г., постановено по т.д.№215 по описа на Варненски окръжен съд за2024г., в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Артон“ ООД с ЕИК 107544361 със седалище и адрес на управление гр.Габрово, бул.“Столетов“ № 84 ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик” 258 сумата от 3510 (три 4 хиляди петстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Електроразпределение Север“ АД за допълване в частта за разноските на определение №793/12.06.2024г., постановено по т.д.№215 по описа на Варненски окръжен съд за2024г. чрез присъждане на адв. възнаграждение за горницата над 3510 лева до претендираните 4680 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5