Решение № 164 от 09.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. С.З., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х. при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело № 20235500900416 по описа за 2023 година

Предявен и иск с правно основание чл. 327 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че за времето от 10.08.2022г. до 30.08.2022г. „С.“ ООД доставило на „П.И.“ ЕООД 5185,5400 тона варовик фракция 10-60 мм. Предаването на стоката било извършено в база с. В., общ.

Ч., обл. С.З., като отделните количества варовик били натоварени на собствени и наети от „П.И.“ ЕООД товарни автомобили.

С електронна автовезна на „С.К.***“ ЕООД, собственик на базата в с. В. било извършено претегляне на предадените от „С.“ ООД на „П.И.“ ЕООД и натоварени на товарните автомобили в база с. В. количества варовик. След претегляне на получените от „П.И.“ ЕООД количества варовик, „С.К.***“ ЕООД издало на ищеца подробен отчет от извършените тегления от автовезната, като общото количество на предадения материал по данни от нея бил 5356,180 тона.

Количествата варовик били извозени директно от базата с. В. до „Т.М.И.*“ ЕАД, на което „П.И.“ ЕООД продало закупения от „С.“ ООД варовик.

След като „П.И.“ ЕООД потвърдило, че е получило 5 185.5400 тона варовик фракция 10-60 мм., на 31.08.2022г. „С.“ ООД издало фактура № 1

142/31.08.2022г. за доставените на „П.И.“ ЕООД 5185.5400 тона варовик фракция 10-60 мм. на стойност 77783,10 лева с ДДС. На 01.09.2022г. фактурата била връчена на „П.И.“ ЕООД и ответното дружество следвало да плати продажната цена на доставената стока в едноседмичен срок от нейното получаване.

Въпреки многократно отправените покани, последната от които е била изпратена на 03.07.2023г. на електронния адрес на ответното дружество, до момента на депозиране на исковата молба „П.И.“ ЕООД не било изпълнило задължението си, да плати на „С.“ ООД цената на продаденото му количество варовик фракция 10-60 мм., по издадена от него фактура № 142/31.08.2022г.

Поради виновното неизпълнение на задължението от страна на „П.И.“ ЕООД, да плати на „С.“ ООД цената на продаденото му количество варовик фракция 10-60 мм., за което е издадена фактура № 142/31.08.2022г., за „С.“ ООД ищецът твърди, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва банкова сметка IBAN *****; BIC **** в банка Ю.Б. АД за плащане на вземането, предмет на исковата претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „П.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Област С.З., Община О., с. Т., п.к.

****, представлявано от управителя П.Д.Д., да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *****, представлявано от управителя Т.И.Т. сумата от 7 7783,10 лева с ДДС, представляваща стойността на продадения от „С.“ ООД на „П.И.“ ЕООД варовик фракция 10-60 мм., за което е издадена фактура № 142/31.08.2022г. ведно със законната лихва от предявяване на настоящия иск, до окончателното изплащане на сумата от 7 7783,10 лева с ДДС.

Претендира направените разноски по настоящото производство.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявения иск. Относно твърдението на ищеца, че е продал варовикова фракция от база, чийто собственик е „С.К.***“ ЕООД, излага следните съображения:

С протоколно определение № 91/10.02.2022 г. по търговско дело № 20213100900829/2021 г. по описа на Окръжен съд - В., влязло в законна сила 2 на 10.02.2022 г. е било осъдено „С.К.***“ ЕООД да заплати на „П.И.“ ЕООД сума в общ размер на 297 111 (двеста деветдесет и седем хиляди сто и единадесет) лева, съставляваща разликата между посочената сума 302 725 лева и половината от държавната такса, подлежаща на връщане на ищеца в размер на 5 614 лева. В последствие, след като „С.К.***“ ЕООД спряло да дава възможност на ответника за добив или прехвърляне на собственост на добит варовик (по друго изп. дело, базата му е била обявена за публична продан), ответникът твърди, че се е снабдил с Изпълнителен лист № 385/ 06.12.2022г. от Окръжен съд - В.

Твърди, че със спогодба „С.К.***“ ЕООД и ответникът са се договорили „П.И.“ ЕООД да не завежда изпълнително дело, а „С.К.***“ ЕООД да погаси задължението си , чрез безвъзмездното предаване на равностойно количество варовикова фракция от собствената си кариера на „П.И.“ ЕООД именно за нуждите на „Т.М.И.*“ ЕАД до края на 2023 г.

В изпълнение на тази договорка и с оглед качеството на досега доставяния продукт, удовлетворяващ изискванията на ответника по договор с Т.М.И.* ЕАД, ответникът се е съгласил на подобен ход. В тази връзка „С.К.***“ ЕООД било прехвърлило на ответника в собственост - 7900 тона фракция : Фракция 5-10мм по 10лв. на тон и Фракция 10-60 мм по 12,50лв. на тон. В това количество било включено и претендираното от 5180,54 т.

Оставало да добие още 21000 тона.

Посочва, че в приложената като доказателство извадка (електронни съобщения) от електронната поща на ответника било видно, че водената кореспонденция е за описаната по-горе сделка между „С.К.***“ ЕООД и „П.И.“ ЕООД досежно същата стока, в т.ч. и съдържаща оригинално изпращаната справка - Подробен отчет, който ищецът в преправен вид, представял като доказателство към исковата молба.

Твърди, че напълно изненадващо на ел.поща на счетоводството на 31.08.2022 г., без да има дори някакъв разговор с представител на ищеца от „С.К.“ ЕООД (а не от посочения доставчик) било получено изображение на фактура № 142 без дори подпис на издател. Повторно била изпратена и на 07.09.2022 г. пак от електронната поща на „С.К.***“ ЕООД но най-отдолу на мейла, поздравът бил от „С.“ООД. Ответникът твърди, че по телефона е информирал представител на „С.К.*** “ЕООД, че няма да осчетоводи 3 фактура от непозната за него фирма и че отношенията му са с ищцовото дружество.

Ответникът твърди, че в изпълнение на изискването за хронологичност на водене на счетоводната отчетност външният счетоводител на дружеството по погрешка на 31.08.2022 г. е осчетоводил фактурата, след което, веднага след като е докладвал му е било казано, че такава сделка не съществува и той анулирал счетоводните операции, като в следващият дневник на покупките отразил обстоятелството с дата 01.09.2023 г. Операцията не била заведена в други регистри, не била заведена и като задължения към доставчик.

Посочва, че от ел. поща на счетоводството на 03.10.2023 г., след като от „С.К.***“ ЕООД отново била изпратена нова фактура с доставчик „С.“ ООД, а после изпратили имейл ответникът да не я осчетоводява (като след това издали същата фактура, но с номер 1512/26.09.2022 г. вече от „С.К.***“ ЕООД). Посочва, че главният счетоводител е попитал ищцовото дружество как стоят нещата при ответника с фактура № 142/31.08.2022 г., тъй като те били известени, че тази фактура не е осчетоводена при ответното дружество, но отговор не получил.

Твърди, че в електронна кореспонденция, хронологично към датата на събитието ответникът е уведомявал „С.К.***“ ЕООД, че дружествотоответник няма договор и каквито и да е търговски взаимоотношения със „С.“ ЕООД и че тази фирма е непознато за него лице.

Твърди, че не отговаря на истината, че ответното дружество било потвърждавало на ищеца получаване от тях на фракция, защото фракцията бил получил от „С.К.“ ЕООД, ответникът си е осигурил собствения и външен транспорт и счита, че няма логика да потвърждава нещо на непознато за него дружество.

Посочва, че неизвестно по каква причина ищецът се е снабдил с документ с невярно съдържание или преправен такъв „Подробен отчет“, където към номерата на автомобилите и номерата на кантарните бележки за доставчик е добавен „С.“ ООД.

Ответникът твърди, че не са му известни взаимоотношенията между „С.К.***“ ЕООД и „С.“ ООД. Към момента на натоварването на материала, собственик на фракциите е „С.К.***“ ЕООД и тези фракции били придобити от ответника, товарени от него са били в изпълнение на спогодбата му за 4 прихващане по протоколно определение № 91/10.02.2022 г. по търговско дело № 20213100900829/2021 г. по описа на Окръжен съд - В..

Твърди, че няма договорни отношения и не дължи на „С.“ ООД нищо.

Сочи, че фактурирането не е търговска сделка (по смисъла на чл.318 и сл.от ТЗ), а и претендираната престация е досежно стока, собственост на „С.К.***“ ЕООД.

Ответникът посочва, че относно обстоятелството, че за процесната стока е имал сделка със „С.К.***“ ЕООД е представил като доказателства заверени копия на оригиналните кантарни бележки, видно от които никъде не фигурира като собственик, доставчик или изпращач ищецът.

Твърди, че не дължи нищо на ищеца по предявения иск и не е имал търговски отношения с него. Заявява, че не му е връчвана фактура, както твърди ищецът. Не е потвърждавал приемането на фактурата, доколкото реквизит на същата е подпис на издателя, както и не е информиран от доставчик, че ще се извършва някаква сделка по ЗЕлТърг.

Оспорва верността на съдържанието на представения като доказателство частен удостоверителен документ - „Подробен отчет от извършените тегления от автовезната“.

Предвид изложените съображения моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан иска с посочения по- горе негов петитум в т.ч. и акцесорните искове.

Претендира разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът прави пояснения и допълнения към исковата молба.

Твърди, че не отговарят на действителното фактическо положение наведените от ответната страна твърдения, че количество от 5185,5400 тона варовик, фракция 10-60 мм., за което е издадена процесната фактура, не е доставеното на „П.И.“ ЕООД от „С.“ ООД, а от „С.К.***“ ЕООД.

През м. юли 2022г. в офиса на „С.К.***“ ЕООД в база с. В. била проведена среща, на която присъствали управителите на „П.И.“ ЕООД и „С.“ ООД, както и представител на „С.К.***“ ЕООД.

На тази среща между управителите на „П.И.“ ЕООД и „С.“ ООД било договорено, „С.“ ООД да достави на „П.И.“ ЕООД 5000 - 5500 тона варовик 5 фракция 10-60 мм. На тази среща управителят на „П.И.“ ЕООД поел ангажимента, цената на това количество варовик да бъде платено в деня в който „П.И.“ ЕООД получи издадената от „С.“ ООД фактура.

Тогава управителят на „П.И.“ ЕООД и представителят на „С.К.***“ ЕООД се договорили, „С.К.***“ ЕООД да достави на „П.И.“ ЕООД варовик фракции 5-10 мм. и 010 мм., за които количества „С.К.***“ ЕООД да издаде фактури. Между тях била постигната и договорка да бъде извършено прихващане между задължението на „П.И.“ ЕООД по тези фактури и задължението, което „С.К.***“ ЕООД има към „П.И.“ ЕООД.

Доколкото „С.“ ООД ползвало услугите на външна счетоводна фирма и чрез нея „С.“ ООД осъществявало електронната си кореспонденция, за удобство и сигурност, било постигнато съгласие в този случай, „С.“ ООД да води електронната кореспонденция с „П.И.“ ЕООД чрез електронната поща на „С.К.***“ ЕООД. За да е известно на „П.И.“ ЕООД, че съобщението е изпратено от „С.“ ООД, в имейла следвало да е изписано името на „С.“ ООД.

Във връзка с уговореното, на 03.08.2022г. „С.К.***“ ЕООД издало фактура № 1500/03.08.2022г. за 6500 тона варовик фракция 1060 мм., а „С.“ ООД платило цената на това количество варовик, за което от съответната банка бил издаден платежен документ № 222151325047/03.08.2022г.

След получаване на така платената от „С.“ ООД цена по тази фактура, „С.К.***“ ЕООД закупило от „К.“ необходимото количество варовик, от което след сепариране, „С.К.***“ ЕООД прехвърлило на „С.“ ООД собствеността на платените от него 6500 тона варовик фракция 10-60 мм. На 10.08.2022г. в базата на „С.К.***“ ЕООД в с. В. започнало товарене на количествата варовик фракция 10-60 мм., съгласно договореното на срещата през м. юли 2022г. между управителите, а именно, „С.“ ООД да достави и продаде на „П.И.“ ЕООД варовик фракция 10-60 мм.

Дребните фракции 0-10 мм. и 5-10 мм., които останали собственост на „С.К.***“ ЕООД, съответно 2992,3 тона варовик фракция 0- 10мм. и 426,58 тона фракция 5-10мм. и били доставени от това дружество на „П.И.“ ЕООД.

В тази връзка били и издадените от „С.К.***“ ЕООД фактури №1512/26.09.2022г. и №1530/31.10.2022г., които са представени с писмения отговор. Ищецът посочва, че доколкото му е известно между задължението на „П.И.“ ЕООД към „С.К.***“ ЕООД по тези фактури и задължението на 6