Решение № 633 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 23.01.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Светослав

Спасенов при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 540 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 69974/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Т.П.Г. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 863.18 лв.- главница, представляваща 4/6 от 1 294.77 лв.- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г.- м.04.2013 г., и 154.32 лв., представляваща 4/6 от 231.48 лв.- законна лихва за забава от 30.06.2011 г. до 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2014 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата им част. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Т.Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 99.97 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.П.Г. /ЕГН **********/ искове за признаване за установено, че Б.П.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 215.79 лв.- главница, представляваща 1/6 от 1 294.77 лв.- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2011 г.- м.04.2013 г., и сумата 38.58 лева, представляваща 1/6 от 231.48 лв.- законна лихва за забава от 30.06.2011 г. до 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2014 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответника Б.Г. сумата 300 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от

„Т.С.” ЕАД- ***

/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която исковете са отхвърлени, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от процесните вземания-главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника Т.П.Г., който моли да бъде постановена отмяна на същото в частта му, в която предявените срещу него искове са уважени и са присъдени разноски на ищеца, като бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците по жалбата на „Т.С.” ЕАД- Т.П.Г. и Б.П.Г.

/ответници по делото/, оспорват същата и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендират разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ищеца „Т.С.” ЕАД е частично основателна, а жалбата на ответника Т.Г. е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.

Недопустимо е в частта, в която са разгледани и отхвърлени предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Г. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 1 061.97 лева- главница, претендирана като 5/6 от стойността на потребената в апартамент № 98 на VІ етаж в ********“ /стар Гевгелийски квартал/- гр. София /с аб.№ 243747/ през периода м.05.2011 г.- м.04.2013 г. топлинна енергия /общо 1 294.77 лв./, ведно със законната лихва от 17.09.2014 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и за горницата над сумата 190.37 лева, претендирана като 5/6 от дължимите за периода 30.06.2011 г.- 11.08.2014 г. лихви за забава /на обща стойност 231.48 лв./, и в частта, в която са разгледани и отхвърлени предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Г. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горницата над сумата 212.39 лева- главница, претендирана като 1/6 от стойността на потребената в апартамент № 98 на VІ етаж в ********“ /стар Гевгелийски квартал/- гр. София /с аб.№ 243747/ през периода м.05.2011 г.- м.04.2013 г. топлинна енергия /общо 1 294.77 лв./, ведно със законната лихва от 17.09.2014 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и за горницата над сумата 38.07 лева, претендирана като 1/6 от дължимите за периода 30.06.2011 г.- 11.08.2014 г. лихви за забава /на обща стойност 231.48 лв./, тъй като посочените суми не съответстват на издадените на 10.01.2015 г. и 12.01.2015 г. по ч. гр. дело № 50892/ 2015 г. на СРС, 30 състав заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предвид функционалната обвързаност между заповедното производство и установителното производство по чл.422 ГПК, установителните искове, имащи за предмет суми, надвишаващи сумите по

Л.2 на Реш. по гр.д.№ 540/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в издадените заповеди за изпълнение, са лишени от правен интерес и като процесуално недопустими не подлежат на разглеждане по същество. Решението на СРС в горепосочените части следва да бъде обезсилено, а производството по делото в същите части следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.

По същество обжалваното решение е неправилно в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Г. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 212.39 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, и за сумата 38.07 лв.- лихви за забава, представляващи 1/6 част от претендираните по делото главница и лихви за забава, и следва да бъде отменено, като бъде призната дължимостта на тези вземания. В останалата част, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Г. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 212.39 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, представляваща 1/6 част от претендираната главница, и 38.07 лева, представляваща 1/6 част от претендираните лихви за забава, решението следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия-писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно право /право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда-етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горната хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая въз основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 98 на VІ етаж в ********“ /стар Гевгелийски квартал/- гр. София, ведно с принадлежности, представлява бивша собственост на В. М.Т.и П.Т.Г., придобили го по реда на чл.55г ЗПИНМ /отм./, за което е съставен Нотариален акт № 1991/ 17.06.1974 г., а също и че на 1.10.1996 г. с Нотариален акт № 135/ 1.10.1996 г. на софийски нотариус /л.13- 14 от делото на СРС/ В. М.Т.дарила на сина си Т.П.Г.- ответник по делото, 4/6 идеални части от имота, като си запазила пожизнено правото на ползване върху него.

В последствие, на 10.09.1999 г. собственикът на посочената част от имота Т.Г. подал молба- декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното предприятие /л.12 от делото на СРС и извършена в о.с.з. на 4.06.2018 г. въз основа на оригинала на молбата съдебна констатация/. Като абонат на топлинна енергия ответникът Т.Г. е вписан и в приложения към протокол от общо събрание на етажните собственици /за избор на топлинен счетоводител/ списък на етажните собственици /с положен срещу името му подпис/, който не е оспорен от него.

Относно правата на ответника Б.Г. върху процесния имот доказателства по делото не са представени, като няма данни и доказателства същият да притежава вещно право върху него, нито да е подал молба- декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, респ. партидата на имота да се води на негово име.

При това положение, независимо че върху процесния имот е учредено вещно право на ползване в полза на третото за спора лице В. Т. /според цитирания нотариален акт ограниченото вещно право има за предмет 4/6 идеални части от апартамента/, ответникът Т.Г. /„гол собственик“ на посочената част от имота/ е пасивно материално- правно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове, тъй като е страна по съществуващото относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/.

Цитираната по- горе молба- декларация от 10.09.1999 г., приета от ищеца-топлопреносно предприятие, и представена от него като доказателство за обосноваване на твърдените относно спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/, установява наличието на сключен относно доставката на топлинна енергия в имота индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, в който случай произтичащата от приложението на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/ отговорност на съсобственика /за останалата 1/6 ид. част/ и на вещния ползвател /за горепосочените 4/6 ид. части от имота/ не може да бъде ангажирана. Неправилен е приетият в обратния смисъл от първо-инстанционния съд извод, тъй като конкуренцията между титуляра на вещното право и страната по възникналото въз основа на сключен индивидуален писмен договор облигационно правоотношение следва да бъде разрешена с ангажиране договорната отговорност на последната.

Установява се от доказателствата и че по това правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162&nbsp ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/147bfb8d-f666-41ba-b3cd-6c617f00d6b8