Решение № 7261 от 18.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7261

Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20267180700909 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от М. И. А., с [ЕГН], чрез адвокат д-р Д. Х., против Решение №2081/23.02.2026г. на Административен съд – Пловдив, ІІ с., постановено по адм. д. № 1237 по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 0 евро до пълния предявен размер от 7669,38 евро за периодите от 12.01.2021г. до 18.09.2022г. вкл. за престоя на А. в ЗО „Смолян“ при Затвор Пловдив; от 0 евро до пълния предявен размер от 5 112,92 евро за периодите от 10.04.2023г. до 27.02.2024г. вкл. за престоя на А. в Затвор Пловдив, както и от 328 евро до пълния предявен размер от 5112,92 евро за периодите от 17.07.2024г. до 17.06.2025г. вкл. за престоя на А. в Затвор Пловдив.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено/изменено, като се присъди обезщетение за разликата от 0 евро до пълния предявен размер от 7669,38 евро за периодите от 12.01.2021г. до 18.09.2022г. вкл. за престоя на А. в ЗО „Смолян“ при Затвор Пловдив; от 0 евро до пълния предявен размер от 5 112,92 евро за периодите от 10.04.2023г. до 27.02.2024г. вкл. за престоя на А. в Затвор Пловдив, както и от 328 евро до пълния предявен размер от 5112,92 евро за периодите от 17.07.2024г. до 17.06.2025г. вкл. за престоя на А. в Затвор Пловдив, и да бъде изцяло уважена исковата претенция.

Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател от сбраните гласни и писмени доказателства се установява безспорно описаната в исковата молба фактическа обстановка. Счита, че следва да се кредитират напълно свидетелските показания, тъй като свидетелят има преки и непосредствени впечатления от условията, при които М. И. А. е живял.

Твърди се, че изцяло са игнорирани като неимуществени вреди невъзможността за ползване на пералня в затвора и липсата на места за сушене на дрехите, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни лица от заразни болести, наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, преминаването на лишените от свобода през двора, за да стигнат до банята.

Сочи се, че са претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето на М. И. А. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" през процесния период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 [жк], без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, неудобство за преминаване през двора, за да достигне до общата баня, липса на място за простиране навън, поради което се е наложило да живее в стая, в която се простира и има наличие на влага и мухъл.

Според касационния жалбоподател, от събраните по делото доказателства се установява, че са били налице посочените в исковата молба нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

3. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба от М. И. А., с [ЕГН], предявена чрез адв. Д. Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], [улица], с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 1. 15 000 лева /равняващи се на 7 669,38 евро/ в Затворническо общежитие „Смолян“ към Затвора Пловдив за периода от 12.01.2021 г. до 18.09.2022 г. ; 2. 20 000 лева /равняващи се на 10 225,84 евро/, представляващи неимуществени вреди в Затвора Пловдив, от които: сумата от 10 000 лева /равняващи се на 5 112,92 евро/ за периода от 10.04.2023 г. до 27.02.2024 г. и сумата от 10 000 лева /равняващи се на 5 112,92 евро/ за периода от 17.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от последно посочената дата до окончателно изплащане на сумата, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите — под 3 кв. м. нетна площ на човек/, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

7. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Г. Д. "Изпълнение на наказанията" - София, [улица], да заплати на М. И. А., [ЕГН], обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 328,00 евро, претърпени през периода от 17.07.2024 г. – 17.06.2025 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2025 г. до окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛИЛ е иска на М. И. А., [ЕГН], за разликата до пълния предявен размер от 5 112,92 евро. ОТХВЪРЛИЛ е изцяло иска на М. И. А., [ЕГН], с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 669,38 евро за периода от 12.01.2021 г. до 18.09.2022 г. вкл. ОТХВЪРЛИЛ е изцяло иска на М. И. А., [ЕГН], с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 112,92 евро за периода от 10.04.2023 г. до 27.02.2024 г. вкл.

8. За да постанови този резултат, съдът е приел, за установено от представените справки, че ищецът е пребивавал в ЗО „Смолян“ и Затвора Пловдив само през части от посочените периоди. При това положение претенциите му са неоснователни за времето, за което липсват данни да е бил в ЗО „Смолян“ и в Затвора Пловдив.

Приел е за установено от представените справки, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 06.10.2021 г. до 11.02.2022 г. и от 19.04.2024 г. до 25.04.2024 г. При това положение претенциите му са неоснователни за частите от исковите периоди, за които липсват данни да е бил в Затвора Пловдив.

Съдът е приел за установено от представените справки, че са основателни оплакванията за пренаселеност на помещенията /неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м./, в които е пребивавал ищецът, за общо 82 дни през 2025 г., т.е. само през последния посочен период.

Разпитан е като свидетел К. З. Р.. За същия при служебна справка в деловодната система съдът е установил, че е водил 3 дела против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, както и че е бил свидетел по други 3 /освен настоящото/ идентични дела /през 2025 г. и 2026 г./, поради което за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, както и по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват по този начин, с оглед на което показанията на свидетеля са кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК.

Като е взел предвид изложеното дотук, във връзка с тежестта на доказване, съдът е приел, че всички останали оплаквания(освен оплакването за пренаселеност), са оборени от представените доказателства от страна на затворническата администрация, или същите не сочат пряко на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, или за същите ищецът не е поискал събиране на други доказателства, освен разпита на посочения свидетел, като показанията на последния по никакъв начин не са в полза на ищеца и не подкрепят твърденията му.Поради изложеното останалите претенции съдът е намерил за неоснователни, най-малкото тъй като не се установява да са налице незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията във връзка с останалите направени оплаквания.

В същото време съдът е приел, че наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, според съда съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

При това положение, съобразявайки чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и доколкото претенцията на ищеца е приета за частично основателна – за времето, през което е констатирано нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липсата на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на общо 328 евро, ведно със законна лихва, считано от 17.06.2025г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. В останалата част претенциите са приети за неоснователни.

V. За правото:

9. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/147bf986-9944-45c7-91ba-7b74d1f64e70