Решение № 519 от 10.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000088 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2097/22.11.2019 г. по т.д.№ 93/2016 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./: 1./ извършеното с изявление за прихващане с вх. № 10324/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от рамков договор за платежни услуги за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит и Анекс №79245 от 03.04.2012 г. по банкова сметка *** в щатски долари със задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „ДУНАРИТ“ АД би получил при разпределение на осребреното имущество; 2./ извършеното с изявление за прихващане с вх. № 10322/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 41095 за индивидуален срочен депозит от 15.05.2014 г. по депозитна сметка *** в евро със задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за банков кредит от 14.12.2006 г., освен за сумите, които „Дунарит“ АД би получил при разпределение на осребреното имущество;

3./ извършеното с изявление за прихващане с вх. № 10321/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 38933 за индивидуален срочен депозит от 07.01.2014 г. по депозитна сметка *** в евро със задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за банков кредит от 23.05.2014 г., договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и договор за банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „Дунарит“ АД би получил при разпределение на осребреното имущество.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Дунарит“ АД, в която се 1 излагат подробни съображения относно неоснователността на предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 от ЗБН. Жалбоподателят поддържа, че съдът е игнорирал обстоятелството, че прихващането е извършено при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН. Съдът неправилно приел, че следва да бъде приложена правната норма, действаща към момента на откриване на производството по несъстоятелност /тъй като в този момент възниквало правото/, а не нормата, действала към момента на извършване на прихващането. Решението за откриване на производство по несъстоятелност било само една от предпоставките от фактическия състав /неговият завършващ елемент/ за възникване на потестативното право.

„Дунарит“ АД твърди, че принципът за правна сигурност изисква недействителността на сделките да се преценява с оглед действащия към момента на сключването им закон.

Предпоставките за недейстителността в процесния случай следвало да са налице при извършването на волеизявлението за прихващане и достигането му до адресата и се преценявали с оглед действащата към този момент редакция на закона. Потестативното право за обявяване на относителна недействителност на извършените прихващания не можело да бъде обуславяно от наличието на предпоставки, настъпили след извършване на прихващанията, които са предвидени в закон, влязъл в сила след този момент. Съдът акцентирал върху целта на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН да не бъде поставен определен кредитор на банката в привилегировано спрямо останалите кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното имущество като е игнорирал обстоятелството, че извършилият прихващането кредитор е в по-особено положение в сравнение с останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като при прихващането се погасяват двете насрещни вземания/задължения. Това обуславя уреждането на прихващанията със специални норми във всички производства по несъстоятелност. Жалбоподателят счита, че преобразуващото действие на упражняването на потестативно право се изразява и може да се изрази само по отношение на сделки , които са извършени при действието на закона, с който субектите по материалното правоотношение са могли и е трябвало да се съобразят. Аргументът за заобикаляне на закона бил несъстоятелен, тъй като юридически заобикалянето на закона водело до нищожност на сделките. Жалбоподателят обръща внимание на обстоятелството, че ако към преобразуващото право за обявяване на относителна недействителност е приложим материално-правният закон, действащ към момента на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като това право възниквало тогава, законодателят не би предвидил по-късно с § 8 от ПЗР на ЗБН изрично обратното действие на новата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН., което било запачено и при допълнението на § 8 от 2019 г.

Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира сторените разноски.

Ответникът по жалбата синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ я оспорват. Считат, че към процесните прихващания е приложима възприетата от съда редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, приета с ДВ, бр. 98 от 2014 г. и в сила от 28.11.2014 г., тъй като потестативното право, уредено от нормата възниквало от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката. В настоящият случай от 22.04.2015 г., тъй като производството по несъстоятелност спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е открито с решение от 22.04.2015 г. По отношение на процесните прихващания били налице всички предвидени в чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставки за обявяването на относителната им недействителност. От друга страна въпросът с обратното действие на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН бил законодателно уреден и такова обратно действие било предвидено, поради което прихващанията попадали в обхвата на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН. Основателен бил и искът с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, тъй като към момента на извършване на прихващанията на въззивния жалбоподател било известно обстоятелството за настъпилата неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх.№ 58788/24.06.2020 г., с която 2

„Дунарит“ АД обжалва разпореждане № 5037/16.04.2020 г. по т.д.№ 93/2016 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, с което съдът е определил размер на държавната такса по въззивната жалба и срок за нейното внасяне. Счита, че разпореждането е недопустимо, като постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като предхожда с 40 дни получаването на първоинстанционното решение от „Дунарит“ АД.

Ответникът по частната жалба – синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ я оспорват като неоснователна. Към момента на постановяване на разпореждането съдът бил сезиран с жалба, която подлежала на администриране.

Неправилно жалбоподателят свързвал дължимостта на държавната такса с подадената първа по ред въззивна жалба, тъй като държавната такса била дължима за обжалване пред въззивна инстанция.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу ответника „Дунарит“ АД евентуално обективно съединени искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН, съответно чл.59, ал.3 ЗБН, за обявяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени от кредитор на банката прихващания, с изявления с входящи номера: вх. № 10324/31.10.2014 г., вх. № 10322/31.10.2014 г. и вх. № 10321/31.10.2014 г., за относително недействителни.

Ищците твърдят, че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряването на имуществото й. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 по описа на САС, ТО, III състав, посоченото решение на СГС е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на банката е приета датата 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата – 20.06.2014 г. На 30.10.2014 г. в „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ били получени уведомления за извършени цесии с вх. № 10186/30.10.2014 г., вх. № 10185/30.10.2014 г. и вх. № 10179/30.10.2014 г. от Е. Р. М., ЕГН ********** и от „Е.М.“ ЕАД, ЕИК 119603547, с които цедентите уведомили банката, че са прехвърлили в полза на цесионера „Дунарит“ АД свои парични вземания към кредитната институция. Вземанията на Е. Р. М. произтичали от договор за откриване на преференциален безсрочен депозит от 03.04.2011 г. по депозитна сметка с IBAN: ***, в размер от 2 218 405.49 щатски долара, както и от договор за индивидуален срочен депозит № 41095/15.05.2014 г. по депозитна сметка с IBAN: ***, в размер от 920 000 евро, а вземането на „Е.М.“ ЕАД произтичало от сключен договор за индивидуален срочен депозит № 38933/07.01.2014 г. по депозитна сметка с IBAN: ***, в размер на сумата от 23 000 000 евро. С три изявления за прихващане с вх.№ 10324/31.10.2014 г., вх.№ 10322/31.10.2014 г. и вх.№ 10321/31.10.2014 г., придобитите от цесионера вземания били прихванати за погасяване на задълженията на ответника „Дунарит“ АД по четири договора за банков кредит от 11.01.2011 г., 14.12.2006 г., 08.01.2013 г. и 25.03.2014 г., по силата на които „КТБ“ АД отпуснала на кредитополучателя „Дунарит“ АД банкови кредити в общ размер от

15 000 000 щатски долара, 29 890

000 лева и 26 000 000 евро, като всички суми по така направените кредитирания били ефективно усвоени от кредитополучателя им. Към 31.10.2014 г. – датата на постъпване в деловодството на банката на изявленията за прихващане предприети от „Дунарит“ АД, общият размер на неговите задължения по цитираните три кредитни правоотношения възлизал на 10 491 686.41 щатски долара, 19 460 925.20 лева и 24 943 369 евро.

Ищците поддържат, че доколкото компенсационните изявления са извършени след приетата с решението на САС начална дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г., по силата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, същите били непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Считат за приложима спрямо тези сделки редакцията на разпоредбата 3 след измененията, извършени с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., но излагат доводи и за непротивопоставимост на извършените прихващания на кредиторите на несъстоятелността и въз основа на редакцията на разпоредбата със съдържанието отпреди изменението. Липсвали предпоставките за извършване на атакуваните прихващания, тъй като активните вземания, за които „Дунарит“ АД поддържа да е придобил по сключени договори за цесия, не могли да се квалифицират, като ликвидни и изискуеми, защото временната мярката по налагане на режим на специален банков надзор водела до спиране на изпълнението на всички задължения на банката и ограничаване на дейността й. Синдиците на несъстоятелната банка предявяват искове за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изявленията на „Дунарит“ АД от 31.10.2014 г. за прихващане на задълженията си към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземанията, придобити от Е. Р. М. и „Е.М.“ ЕАД по договорите за цесия.

Ответникът „Дунарит“ АД оспорва предявените искове. Признава твърденията на ищеца относно съществуването, основанието и размера на насрещните вземания на ищеца и на ответника към 31.10.2014 г., както и извършените от негова страна и достигнали до банката-адресат изявления за прихващане. Посочва, че при изложената от ищеца фактическа обстановка приложение е допустимо да намери единствено разпоредба на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й към момента на получаване от страна на банката на изявленията за прихващане – 31.10.2014 г. В противоречие с принципите на правовата държава и правната сигурност било с последващи изменения били преуредени заварени материалноправни правоотношения и страните по тях да бъдат цадължени да се съобразяват. Според чл.59, ал.5 ЗБН редакция към 31.10.2014 г. за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността можело да бъдат обявени по установения исков ред единствено прихващания сторени след началната дата на неплатежоспособността от банката-длъжник, а не и от нейни кредитори. Оспорваните прихващания са упражнени с едностранно изявление от страна на кредитор, поради което процесните компенсационни сделки били противопоставима на останалите кредитори на несъстоятелността, които не разполагат с възможността да парират действието й спрямо себе си. Насрещните вземания, предмет на прихващанията, били ликвидни, тъй като между страните по делото отсъствали разногласия за основанието и размера им. Налице били всички материални предпоставки разписани от законодателя за валидно извършване на прихващане, тъй като ЗЗД изисквал изискуемост единствено на активното вземане, докато пасивното било достатъчно да бъде и само изпълняемо. Решението на БНБ за спиране изпълнението на всички задължения на банката, касаело единствено извършваните от банката реални плащания, а не създавало нормативно препятствие за реализацията на прихващания от кредитор на „КТБ“ АД, а освен това коментираната мярка по никакъв начин не създавала основание за отлагане настъпването на падежа на активните вземания, а само освобождавала банката от отговорност за забава в тяхното изпълнение.