Присъда № 448 от 17.10.2023, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 448 от 17.10.2023 г., постановена по НОХД № 2366/2022 г. по описа на СРС, НО, 98-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против Д. Д.

П. за това, че на 04.06.2020 г. в гр. С., в Дирекция „Инспекция по труда“ – София на адрес: гр. С., ул. „Л. С.“ № ........, при условията на посредствено извършителство, чрез пълномощника си Ф. Ф. М., съзнателно се ползвал пред ЕМ. АНГ. КР. – гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, от неистински частни документи – Молба до „О.с.“ ЕООД, Заповед за прекратяване на трудов договор № 5/15.03.2019 г. на „Ол сървисиз“ ЕООД и Фиш за получаване на заплата и обезщетение по чл. 224 за месец 05.2019 г. на името на АЛ. ЯВ. П., ЕГН ********** в графи „С уважение“, „Работник/Служител“ и „Сума за получаване“, като за самото съставяне на неистинските частни документи от него (Д. Д. П.) не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК .

В последното проведено по делото открито съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло внесения обвинителен акт и смята, че събраният доказателствен материал установява по безспорен начин съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимият П. е бил привлечен към отговорност. Прокурорът намира за последователни, логични и безпротиворечиви показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели, с изключение на тези, дадени от свид. Ф.М.. Събраните гласни доказателствени средства се подкрепяли и допълвали от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, в това число и от изготвената графическа експертиза. По тези си съображенията представителят на държавното обвинение моли от съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършването на вмененото му престъпление, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на една годИ., което да бъде ефективно изпълнено. Счита, че при индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде взето предвид обремененото му съдебно мИ.ло.

Моли на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати направените в хода на производството разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., в своята пледоария заявява, че не са налице каквито и да било доказателства, които да послужат за обективна и субективна основа на повдигнатото обвинението. Счита, че не може да се направи връзка между разпитаните на съдебното следствие свидетели и личността на подсъдимия. В тази връзка пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която доверителят му да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият дава обяснения, в които заявява, че в инкриминирания период е излежавал присъда „лишаване от свобода“, а същевременно отрича да е подписвал каквито и да е документи, свързани с търговското дружество. В правото си на лична защита не се възползва от възможността да допълни пледоарията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Д. П. с ЕГН ********** е роден на ............ г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. „З“, ет. 5, ап. 15.

Търговско дружество „Ол сървисиз“ ЕООД с ЕИК ............. (понастоящем заличено) е юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к.

„Ф. ж.“ бл. ......., вх. „.......“, .............. В активният му период негов управител и едноличен собственик на капитала е бил подсъдимият Д.П., а основният му предмет на дейност се състоял в предлагането на транспортни услуги от вида „пътна помощ“. За целта дружеството оперирало със специално оборудвани лекотоварни превозни средства, част от които наемало от други лица. Така например свидетелят Е. Г. бил назначен на длъжността „шофьор“, а същевременно отдавал под наем в полза на „Ол сървисиз“ ЕООД свои собствени превозни средства, с които била реализирана стопанската дейност на дружеството. Наред с основния кръг от служебни ангажименти, на Г. били възложени и допълнителни функции, свързани с отчитане на генерирания паричен оборот и изплащане на дължимо трудово възнаграждение, като за целта поддържал комуникация с неидентифицирано по делото лице от женски пол, представящо се за счетоводителя на дружеството, чийто адрес бил регистриран в столичния квартал Люлин.

През 2018 г. с Е. Г. се свързал свидетелят А.П., който имал нужда от работа и изявил пред него готовността си да бъде назначен като „шофьор“ на пътна помощ. Фактическото изпълнение на длъжността му започнало още на 29.05.2018 г., а на 08.06.2018 г. бил сключен и трудов договор, с който официално било валидирано трудовото му правоотношение с „О. с.“ Е..

Служебната си комуникацията по повод уреждането на дружествените дейности П. поддържал изцяло със свидетеля Г., за който останал с впечатлението, че е управител на дружеството. Именно Г. предоставил на свид. П. служебно превозно средство, с което да изпълнява работните си задължения, а и лично на него била отчитана печалбата от практикуваната дейност.

С времето постепенно започнали да се пораждат проблеми по повод назначението на А.П., като възникнали конфликтни ситуации с колегите му.

Той също започнал да изразява недоволството си от работните практики на дружеството, тъй като считал, че предоставяните му МПС не били технически изправни, което налагало честото им ремонтно обслужване. Така в началото на 2019 г. свид. П. заявил пред свид. Г. намерението си да напусне, като му дал възможност преди това да намери друг шофьор, който да го замести в заеманата от него длъжност. На 19.03.2019 г. се състояло предаването на фактическата власт върху превозното средство, като за целта се състояла среща между двамата, на която П. предоставил товарния камион на неговия собственик и го помолил да му бъде върната трудовата му книжка. Нея обаче получил със значително забавяне от неустановената счетоводителка на 2 фирмата. По повод на това забавяне П. взел решение да подаде сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който бил приет под вх.

№ 19065285/17.05.2019 г. Във връзка с него била инициирана проверка по спазване на трудовото законодателство, която била възложена за изпълнение на свидетеля Е.К. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София-град. От юридическото лице – обект на проверката, било изискано представянето на трудово досие, платежни и други документи, касаещи разглеждания сигнал от служителя. С изпълнение на това указание бил ангажиран свидетелят Ф.М. – пълномощник на „Ол сървисиз“ ЕООД, на когото били делегирани правомощия във връзка с представителството на юридическото лице пред различни организации, учреждения и физически лица, в това число и пред всички държавни институции и частни органи в гр.

София и страната в защита интересите на дружеството. Към този момент подсъдимият П., който бил едноличен собственик и законен представител на юридическото лице, изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от закрит тип „К.“. Това наложило изисканите документи да бъдат представени без негово участие, поради което, лице с неустановена по делото самоличност, съставило Молба от името на А.П. до „Ол сървисиз“ ЕООД от 15.03.2019 г., Заповед за прекратяване на трудов договор № 5/15.03.2019 г. на „Ол сървисиз“ ЕООД и Фиш за получаване на заплата и обезщетение по чл. 224 от КТ за месец 05.2019 г. на името на АЛ.

ЯВ. П.. Така съставените документи били връчени в оригИ.л на свид. М. от неустановено по делото лице и той се явил лично пред инспектора от ДИТ и му ги представил, и след сверяването им оставил за послужване заверени копия от тях. За резултатите от извършената проверка бил съставен протокол, а на сигналиста П. бил изпратен писмен отговор с изх. № 19055878/06.06.2019 г., с който бил известен, че трудовото му правоотношение с „Ол сървисиз“ ЕООД е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 16.03.2019 г., като от представения фиш било видно, че на лицето е изплатено срещу подпис обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни. Наред с това му било указано, че в случай на съмнение в истинността на положените в изследваните документи подписи, може да се обърне за съдействие към органите на МВР. По този повод на 28.06.2019 г. свид. А.П. подал до Окръжна прокуратура – гр. София, с копие до началника на 03 РУ – СДВР, заявление, в което описал фактите по казуса и помолил за съдействие по повод извършването на проверка за автентичност на подписите, положени върху документите, с които било оформено прекратяването на трудовото му правоотношение.

В хода на образуваното досъдебно производство по делото е изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписите върху всички посочени по-горе документи не са положени от свидетелите АЛ. ЯВ. П. и Е. Г. Г., нито от подсъдимия Д. Д. П.. Единственото съвпадение е установено по отношение на свидетеля Ф.М., който се установи да е положил заверките „Вярно с оригИ.ла“, както и да е отразил датата и личното изписване на собствените си имена върху обектите на проверка.

Така възприетата от настоящата съдебна инстанция фактическа 3 обстановка са установява по безспорен и категоричен начин въз основа на следните доказателствени източници – обясненията на подсъдимия Д.П., показанията на свидетелите А.П., Е.К. /дадени в хода на съдебното производство, както и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, обективирани в протокол за разпит на л. 47 от ДП/, Ф.М. /дадени в хода на съдебното производство, както и приобщените в цялост, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обективирани в протокол за разпит на л. 51 от ДП/, Е. Г., приобщеното на основание чл. 282, ал. 1 от НПК заключение на назначената в предходната досъдебна фаза графическа експертиза /л. 69-75 от ДП/, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства – заявление до началника на 03 РУ-СДВР от 28.06.2019 г. /л. 2 от ДП/, писмен отговор с изх. № 19055878/06.06.2019 г. от ДИТ – гр. София по повод на постъпил сигнал /л. 3 от ДП/, трудов договор № 1/20.07.2017 г. на Е. Г. /л. 8 от ДП/, експертна справка № 11/10.01.2020 г. /л. 11 от ДП/, трудов договор № 6/08.06.2018 г. на А.П. /л. 12 от ДП/, справка с актуално състояние на „Ол сървисиз“ ЕООД от Търговския регистър /л. 16-17 от ДП/, заверено копие на молба от АЛ. ЯВ. П. от 15.03.2019 г. до „Ол сървисиз“ ЕООД /л. 61 от ДП/, заверено копие от заповед за прекратяване на трудов договор № 5/15.03.2019 г.

/л. 62 от ДП/, заверено копие на фиш за получено трудово възнаграждение и обезщетение за месец май 2019 г. /л. 63 от ДП/, пълномощно за процесуално представителство /л. 64-66 от ДП/, справки за съдимост на Д. Д. П. /л. 78-86, л.

88-92 и л. 112-117 от ДП; л. 11-22 от делото/, справки от Затвора – гр. София към ГДИН /л. 98-99 и л. 108 от делото/, справки от НАП /л. 114-122 и л. 127133 от делото/.

Съдът се довери напълно на събраните в хода на съдебното следствие показания на свидетеля А.П., доколкото те са логични, последователни и в пълно съответствие с останалите материали по делото. От тях се извлича важна доказателствена информация относно работните ангажименти на лицето, произтичащи от службата му при юридическото лице, които са започнали към средата на 2018 г. и приключили през месец март 2019 г.

Убедителни и правдиви са твърденията на свидетеля досежно причините му да напусне работната си позиция, като същите са асоциирани с техническата неизправност на превозните средства, които са служили на лицето да изпълнява задълженията си. От разказа на свид. П. видно неговото възприятие относно управителния орган на дружеството, тъй като той заявява, че през целия период на работата си и отчитането на резултата от нея е комуникирал единствено със свидетеля Е. Г. и неговата съпруга, от където е получил и съответното лекотоварно превозно средство. П. споделя, че е обективирал намерението си да напусне с попълването на документ „за приключване на взаимоотношенията“, който бил предявен също на Е. Г., както и че след това е последвало значително забавяне при връщането на трудовата му книжка, а дължимите му трудови възнаграждения и обезщетения така и не са му били изплатени. Що се касае до предявените на свидетеля документи на л. 61-63 от ДП, впечатление прави споделеното от него виждане за отсъствие на негов подпис в съдържанието им. Единственият елемент от обсъждания 4 доказателствен източник, който буди недоумение и поражда противоречия, е свързан с твърдението на П., че е попълнил документ за приключване на трудовото си правоотношение, доколкото единственото такова писмено обективирано волеизявление се открива в приобщената по делото молба от 15.03.2019 г. /л. 61 от ДП/, която свидетелят отрича да е подписвал, в който смисъл е и заключението на изготвената по делото графическа експертиза. По тези съображения, единствено в тази част си част гласните доказателствени средства не могат да се приемат за достоверни, докато в останалите си части те са ясни, последователни и убедително очертаващи хронологичната рамка на процесните събития.