Решение № 76 от 02.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Смолян, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 333/30.07.2025 г. по гр.дело № 51/2025 г.

Смолянският районен съд ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 556/11.11.2024 г. на директора на Дома за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф. Д-р Т. Ташев“ – с. Петково, общ.Смолян, с която на С. Ж.

К. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за неявяване на работа в периода 06.03.2024 – 15.03.2024 г. - нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т. 2 КТ.

На следващо място, съдът осъжда Дома за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф. Д-р Т.Ташев“ – с. Петково, общ. Смолян, представляван от директора Ел. Р. К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат М. Орм. от АК – Смолян, личен номер 1000011547 адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

С определение № 751/18.08.2025 г. по същото дело Смолянският районен съд допълва на осн.чл.248 ГПК решение № 333/30.07.20205 г., като осъжда Дома за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф. Д-р Т.Ташев“ - с.Петково да заплати на осн.чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Смолянския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от ДОМ за ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА с ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА „Професор д-р 1

Тодор Ташев“ - с.Петково, чрез пълномощника адв.Св. Н., с искане да бъде отменено и искът – отхвърлен. Претендира и за направените пред двете инстанции разноски.

От

ДОМА за

ПЪЛНОЛЕТНИ

ЛИЦА с

ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА-с.Петково, чрез пълномощника адв.Св. Н., е подадена и допустима частна жалба срещу Определение № 751/18.08.2025 г. по същото дело. Иска се отмяната му по съображение, че, след като основният съдебен акт-решението, е незаконосъобразен, такова се явява и атакуваното определение.

В съдебно заседание за жалбоподателя Дом за пълнолетни лица с психически разстройства „Проф.д-р Т.Ташев“-с.Петково, редовно призован, пълномощникът адв.Св. Н. поддържа въззивната и частната жалби.

Въззиваемата С. Ж. К. не е подала отговори на въззивната и на частната жалби.

В съдебно заседание въззиваемата С. К., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.М. Орм., и оспорва жалбите.

Претендира за разноските във въззивното производство. Представена е писмена защита в определения срок.

Съдът установява следното:

Решението е неправилно и следва да се отмени.

Ищцата С. К. работи по трудов договор от 09.02.2007 г. в Дома за пълнолетни лица с психични разстройства в с.Петково на длъжност „санитар“. От 29.01.2013 г. насетне, по силата на допълнително споразумение № 82/29.01.2013 г., тя работи в същия дом вече на длъжността „трудотерапевт“.

Със заповед № 463/03.10.2024 г. на директора на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства-с.Петково на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение по чл.187, ал.1, т.10, изр.1 КТ1 чл.126, т.10, пр.1 КТ за неизпълнение на вмененото и с чл.53 от Правилника за вътрешния трудов ред на Дома задължение, ако отсъства от работа, предварително да уведоми ръководителя на институцията и да получи неговото разрешение, което неизпълнение има за резултат това, че на 01.09.2024 г. в Дома няма трудотерапевт, тъй като ищцата, която по график е следвало на тази дата да бъде дежурна в Дома, не е била на работа поради смърт на неин близък, но не е уведомила старшата медицинска сестра, която от своя страна да потърси своевременно друг колега да я замести.

С. К. обжалва тази заповед, образувано е гр.дело № 1326/2024 г. на Смолянския районен съд, по което с решението си СмРС признава заповедта за незаконосъобразна и я отменя. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Със заповед № 59/22.01.2024 г. на директора на Дома – Ел. К., ищцата С.

К. е преназначена на осн.чл.126, т.7 и чл.120, ал.1 КТ, от длъжността 2

„трудотерапевт“ на длъжност „санитар“, считано от 01.02.2024 г., за срок: до заемане на длъжността „санитар“. В мотивите на заповедта е обяснено, че, към момента на издаването и, лицето, изпълняващо длъжността „санитар“, се пенсионира и я освобождава, което води до недостиг на санитари, необходими за цялостната грижа на потребителите и ефективност на работата в дома; чл.120, ал.1 КТ дава право на работодателя при производствена необходимост да възлага на работника или служителя, без негово съгласие, да извършва временно друга работа в същото предприятие и в същото населено място; К. е била санитар, като е преназначена от „санитар“ на „трудотерапевт“, поради което е най-подходяща и изцяло запозната с характера на работата, задълженията и функциите на длъжността „санитар“.

Заповедта е връчена на К. на 22.01.2024 г.

Съгласно чл.120, ал.1 КТ, подобно преназначаване може да се постанови за срок до 45 календарни дни през една календарна година. В случая този срок от 45 дни изтича на 15 март 2024 г.

Според Етапна епикриза от 01.02.2024 г. от психиатър д-р М. Н., на ищцата е поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“.

Същите са данните и по амбулаторния лист за извършения на същата дата 01.02.2024 г. преглед от този психиатър. Отразено е и в двата документа, че лечение е започнато на 23.01.2024 г.

Ищцата представя издаден от личен лекар в Смолян /д- р Б. Г./ болничен лист от 30.01.2024 г., според който тя е с диагноза „световъртеж от централен произход“, даден и е отпуск по болест от 30.01.2024 г. до 02.02.2024 г., като следва да се яви на преглед на 02.02.2024 г. След това тя представя издаден от специализирана ЛКК-Неврология в УМБАЛ „Каспела“-Пловдив следващ болничен лист от 09.02.2024 г., според който е с диагноза „световъртеж от централен произход“, предписан и е домашен-амбулаторен режим на лечение, като и е даден отпуск по болест от 15 дни от 05.02.2024 г. до 19.02.2024 г.; както и че следва да се яви на преглед на 22.02.2024 г. В епикризата от същата болница е записана диагноза „световъртеж от централен произход“; дадено е заключение след извършените изследвания, че не се установяват компютърнотомографски данни за видими болестни структурни промени на главния мозък и че ищцата има хроничен риносинузит; отразено е че пациентката се изписва в ясно съзнание, със стабилна хемодинамика, афебрилна, без нистагъм; стабилизирана походка, без атаксия; изпълнява задоволително координационните проби.

Със следващ болничен лист от 20.02.2024 г., издаден от ЛКК от „Медицински център Смолян“ ООД, на ищцата е поставена диагноза пак „световъртеж от централен произход“, даден и е отпуск по болест от 15 дни от 20.02.2024 г. до 05.03.2024 г., като е предписан домашен-амбулаторен режим на лечение; и е указано, че следва да се яви на преглед на 05.03.2024 г.

С. К. представя и следващ болничен лист – с № Е 20240005392 от 06.03.2024 г., издаден от комисия в състав д-р Б., д-р Ф. и д-р К., от 3

„Медицински център Смолян“ ООД, според който тя е с диагноза „световъртеж от централен произход“, предписан и е домашен-амбулаторен режим на лечение, даден и е отпуск по болест за 10 дни от 06.03.2024 г. до 15.03.2024 г., с указание, че следва да се яви на преглед на 15.03.2024 г.

В амбулаторните листове от извършените прегледи, въз основа на които са издадени болничните листове, и в епикризата, са записани оплаквания на ищцата от световъртеж, гадене, главоболие, в някои моменти – повръщане, нестабилност при ходене; пред психиатъра – след проблеми от личен характер започнала да се чувства много напрегната, неспокойна, споделя потиснато настроение, безсъние, упорито главоболие, трудно справяне с ежедневни дейност, страх от всичко, не се храни, отслабване на тегло.

На 14.03.2024 г. е издадена от директора на Дома заповед № 117/14.03.2024 г., с която отменя своята заповед № 59/22.01.2024 г. и връща С.

К., считано от 18.03.2024 г., от „санитар“ на длъжността „трудотерапевт“.

Заповедта е обоснована с обстоятелствата, че 45-те календарни дни по чл.120, ал.1 КТ изтичат на 15.03.2024 г., през цялото време на възлагане изпълнението на длъжността „санитар“ ищцата не е осъществявала трудова дейност на тази длъжност, като е представяла поредица от болнични листове за отпуск по болест, последният от които изтича на 15.03.2024 г./петък/, а следващите два дни са почивни. Заповедта е връчена на ищцата на 18.03.3024 г. На същата дата с нея е сключено и допълнително споразумение за длъжността „трудотерапевт“ със съответния размер на основна заплата и допълнително трудово възнаграждение в размер на 34 % за придобит трудов стаж и професионален опит.

Посоченият по-горе болничен лист с № Е 20240005392 от 06.03.2024 г. е обжалван от работодателя Дом за пълнолетни лица с психични разстройствас.Петково и е отменен с Експертно решение № 00295/20.09.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян, влязло в сила на 30.10.2024 г.

Отмяната е мотивирана с това, че листът е издаден въз основа на амбулаторен лист за преглед от 06.03.2024 г. от специалист-невролог, без да са направени изследвания и след това К. не представя епикриза за хоспитализация след 06.03.2024 г., МКБ Н.81.4., при положение, че при прегледа, съгласно амбулаторния лист, ищцата е насочена за планова хоспитализация с мнение за временна неработоспособност. На същата ТЕЛК К. е представила амб.лист на специалист-невролог от 06.03.2024 г., 26.04.2024 г., 11.05.2024 г. и 17.05.2024 г.; както и епикриза от УМБАЛ „Пълмед“-Пловдив-Неврологично отделение от 15.06.2024 г., епикриза от болница „Каспела“-Пловдив – Отделение по нервни болести от 09.02.2024 г.

На 26.04.2024 г. ищцата се явява отново на преглед при невролог д-р К., който извършва изследвания ЕДС и ТДС и в полето „Терапия“ отразява, че пациентката отказва предложената й 10 дни временна нетрудоспособност по лични причини, свързани със страх от повторно обжалване на евентуалната временна нетрудоспособност. На 14.05.2024 г. ищцата за пореден път се явява 4 на контролен преглед при същия лекар, който отново сочи, че пациентката отказва временна нетрудоспособност. Оплакванията й продължават и тя е лекувана при домашни условия от невролог от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян – д-р К., който при прегледа на 17.05.2024 г. издава направление за хоспитализация поради същото заболяване. В периода 11.06.2024 – 15.06.2024 г. ищцата е лекувана в Неврологичното отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД – Пловдив, с диагноза „Световъртеж от централен произход“, видно от епикризата от същата болница. Оплакванията на ищцата по тези медицински документи са същите, както описаните по-горе.

По делото са разпитани пред Смолянския районен съд свидетелите Р. Ч., сестра на ищцата; Р. К., син на ищцата; Св. Д., без родство и дела със страните; и С. М., работещ в ответния Дом като санитар.

С оглед изискването на чл.172 ГПК, от показанията на свидетелите Р. Ч. и Р. К. не се доказва в периода 30.01.2024 г. – 15.03.2024 г. ищцата да е имала толкова сериозни здравословни проблеми, че те да налагат отсъствието и по болест от работа; напротив, въззивният съд не дава вяра на тези показания в частта, според която ищцата била много зле, силно се стресирала, била с увредено състояние, включително психическо, до степен, че да не може да изпълнява трудовите си задължения като санитар. Тези показания са изградени по начин, че да обслужат защитната позиция на ищцата – че е болна и затова не може да работи като санитар, а не че симулира влошено здравословно състояние именно за да не работи като санитар.

Свидетелката Р. Ч., освен, че е сестра на ищцата, има и много отрицателно лично отношение към директорката на Дома – Ел. К., по причина, че е прекратила към 2023 г. трудовото и правоотношение с Дома, макар, че свидетелката била навършила пенсионна възраст, като Ч. започнала „да търси правата си“ спрямо директорката /по сведения от свидетелката и ищцата/. Стремежът на св.Ч. да представи директорката в неблагоприятна светлина и същевременно – да оправдае поведението на своята сестра, проличава и от разказа на същата за лошо отношение на директорката и спрямо друг служител-М. Ч., която била преместена в неподходящо, според свидетелката, помещение за работа.