Решение № 53 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501569 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 02.02.2023г по гр.д. № 10 899/2020г на Софийски градски съд, I 27 състав са отхвърлени предявените от Л. С. М. против Е. В. М. осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за плащане на сумата в размер общо на 39 040,79лв., от която 28 624лв., представляваща обезщетение за ползване на имот, находящ се в гр.

***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** за периода 20.08.2012г. – 01.08.2017г; сумата от 7902,90лв. – за потребена топлинна енергия за периода от 20.12.2015г. до 20.10.2016г., сумата от 1862,65лв. – заплатена на Софийска вода за периода от 23.04.2015г. до 23.06.2016г. – главници и лихви, както и сумата от 651,24лв. - разходвана топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до м.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.02.2018г., до окончателното им изплащане, като в частта до сумата от 10 908,75лв., представляваща част от общо претендираната сума в размер на 39 040,79лв., като погасен чрез прихващане с насрещно задължение на ищеца Л. С. М. към Е. В. М.в общ размер на 38 612лв. – обезщетение за ползване на ½ ид.ч. от двуетажна масивна офис-сграда в гр. София, кв. *** за периода от 03.02.2012г. до 11.09.2016г. и за ползване на ½ ид.ч. от масивна едноетажна еднофамилна къща в гр.

София, ул.*** за периода от 03.02.2012г. до 02.04.2018г.

Решението е обжалвано от ищеца Л. С. М. чрез пълномощник адв.С. с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи против изводите на съда се изразяват във възражение, че в процесния период в собствения му апартамент освен родените от брака им деца, е живяла и ответницата, която е била длъжна да погасява консумативните разходи без значение чия собственост е жилището. Изтъква се още, че по делото е изяснено, че не е живял в имота в процесния период, както и от съдебно 1 оценителната ексхпертиза категорично се потвърждавала основателността на исковете.

Твръди се също, че възражението на ответницата е погасено по давност, в който смисъл е въвел доводи пред първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата ответница Е. В. М. с възражения за неоснователност на жалбата. Твръди се, че жалбата е бланкетна, доколкото не съдържа конкретни доводи за неправилност на решението, а развитите такива във връзка с родителските права, били неотносими. Сочи се за правилен извода на съда, че освен ответницата в жилището са живЕ. и децата на страните, поради това дължимото евентуално обезщетение не би могло да е в по-голям размер от 1/3, и че възражението за прихващане е основателно, тъй като е съобразено с разпоредбата на чл. 103 ал.2 ЗЗД.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка се констатира, че решението е валидно и допустимо (чл.269, изр.първо ГПК).

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били искове с правно основание чл.59 ЗЗД за суми в размер общо на 39 040,79лв., включващи 28 624лв. обезщетение за ползване на имот, находящ се в гр. София, ж.к.*** за периода 20.08.2012г. – 01.08.2017г.; 7902,90лв. – потребена топлинна енергия за периода от 20.12.2015г. до 20.10.2016г.; 1862,65лв. заплатена на Софийска вода за периода 23.04.2015г.- 23.06.2016г. – главници и лихви; 651,24лв. - топлинна енергия за периода 01.10.2015г.- м.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.02.2018г. до окончателното изплащане. Като правопораждащи факти са изтъкнати – ползване на собственото на ищеца жилище от бившата му съпруга, която въпреки отправената през 2012г покана, отказала да го освободи, както и заплащането на консумативни разходи от него, въпреки че не е ползвал имота в процесния период,; отправянето на нова покана през м. януари 2016г., с която поискал обезщетение за лишаването си от ползване за периода 20.08.2012г. - 31.01.2016г., и че ответницата освободила апартамента в края на м. юли 2017г., поради което за периода 01.02.2016г.01.08.2017г. му дължи наем в размер на 4250лв., с който се е обогатила за негова сметка, спестявайки тези си разходи.

В срока за отговор ответницата е оспорила твърдението, че ищецът е бил лишен от ползване на имота си, и че заедно с нея в жилището са живЕ. и родените от брака им деца. Твърди, че е напуснала имота на 19.07.2016г., вместо на посочената от ищеца дата. Противопоставя възражение за прихващане с дължимото й от ищеца обезщетение за ползване на собствените й имоти и за погасяване на вземанията му по давност.

Пред първата инстанция от фактическа страна е изяснено, че страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак сключен на 18.07.1992г., е прекратен на 03.12.2004г. по гр.дело № 3571/2004г. на СРС, 84 състав, като и че към този момент родените от брака деца са били малолетни – С. на 12 години /навършил пълнолетие през 2010г./, а Л. на 9 години /навършил пълнолетие през 2013г./.

Не е бил спорен и фактът, че след прекратяването на брака в семейното жилище на страните, индивидуална собственост на ищеца – апартамент в ж.к.***, са живЕ. ответницата и родените от брака деца.

2

Не са били спорни и се установяват от писмените доказателства пред първата инстанция обстоятелствата относно притежанието на други имоти от страните масивна двуетажна офис-сграда, павилион за охрана и паркинг в гр. София, кв.***; търговски обект, представляващ салон за красота в гр. София, ж.к.*** – запад; едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к.*** – запад, както и че по иск на ответницата за делба е образувано гр.д. № 29296/2012г. на СРС, 74 състав. С влязло в сила на 10.11.2015г. решение по гр.дело № 29296/2012г. на СРС, 74 състав била допусната делба, като решението е вписано в АВп – София на 17.05.2016г.

Не е било спорно и че след прекратяване на брака на страните с развод до датата на подаване на отговора на исковата молба, придобитите в СИО имоти, с изключение на търговски обект – салон за красота, са били ползвани от ищеца – лично или чрез трети лица, който факт се потвърждава и от приложения договор от 01.09.2007г, по силата на който ищецът е предоставил за безвъзмездно ползване на трето лице придобит по време на брака недвижим имот в гр.София, кв.***.

С нотариална покана рег.№ 8129 от 17.08.2012г. на нотариус В.Г., връчена на ответницата на 20.08.2012г., ищецът я е поканил, в едномесечен срок да освободи собственото му жилище в ж.к.***. Освен нея ищецът отправил и втора нотариална покана от 11.01.2016г., връчена на ответницата на 18.01.2016г. да освободи собственото му жилище, и че получаване на предишната нотариална покана на 20.08.2012г. до този момент му дължи обезщетение за ползване на жилището в размер на 10 250лв., а в случай, че не го освободи ще дължи месечен наем в размер на 250лв. от 01.02.2016г.

Преди предявяване на иска за делба, с нотариална покана рег.№ 643, т.1, акт № 40/2012г. на нотариус А.Д., рег.№ *** от НК, връчена на ищеца на 03.02.2012г., ответницата поискала да заплаща припадащата й се част от получаваните от него наеми от съсобствените им имоти на офис-сградата в кв.*** и на едноетажната жилищна сграда с дворно място, намираща се в София, ул.***. В отговор на поканата с последваща нотариална покана от 20.02.2012г ищецът я уведомил, че не получава наем от описаните недвижими имоти, но не отрекъл, че ги ползва и я приканил доброволно да уредят отношенията си. Не е имало спор, че във втората фаза на производството за делба по гр.дело № 29296/2012г. на СРС, 74 състав, ищецът е съборил офис-сградата в кв.*** и че към 27.09.2016г. тя не съществувала.

Спорни по делото са били обстоятелствата дали процесното жилище е ползвано само от ответницата и в кой момент е напуснато от нея, като за тяхното изясняване са събрани гласни доказателствени средства.

Първите двама свидетЕ. Д. /фактически парньор на сестрата на ищеца/ и А.

/съсед на страните/ уточняват, че в жилището първоначално са живЕ. и двамата като семейство, след което ищецът се изнесъл и в апартамента останала да живее ответницата с двамата им синове. Първият свидетел Д. посочва, че ответницата е напуснала апартамента през 2017г, но този факт му е известен от ищеца, за разлика от него вторият свидетел А. не е сигурен кога точно тя се е преместила от жилището.

Другите двама свидетЕ. Е.Н. /бивша парньорка на по-големия син С./ и Н. И.

/брат на ответницата/ имат преки впечатления, че имотът е напуснат от ответницата през лятото на 2016г. Първата от тях е живяла в този имот със сина им С. в една от стаите, другите две са ползвани съответно от по-малкия син Л. и ответницата. Ищецът не е живял в имота, но е имал достъп - собствен ключ и съхранявал там свои вещи.

Свидетелят И. разбрал, че сестра му е напуснала апартамента в кв.*** от родитЕ.те им 3 през месец юни 2016г и в тяхното жилище видял оставени багажи.

Във връзка с тези спорни въпроси правилно от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че процесното жилище след прекратяване брака на страните през 2004г, е ползвано от ответницата, но също и от родените от брака им деца, както и че тя е напуснала имота в края на месец юли 2016г. СвидетЕ.те Н. и И. имат лични и преки впечатления за тези обстоятелства, за разлика от свидетЕ.те Д. и А., поради това и логично ня тях е придадена по-голяма доказателствена стойност.

Правилно при тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна наличието на предпоставките от фактическия състав по чл.59 ЗЗД - несобственик ползва недвижим имот без правно основание и препятства собственика, да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата си; ответникът се е обогатил със сумата, която би дължал като наемна цена за него, а така също ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. По делото не е спорно, че процесният имот е лична собственост на ищеца и че за част от процесния период е ползван от ответницата. Следователно в полза на ищеца възниква изискуемо притезание по чл.59 ЗЗД за обезщетение за лишаването си от ползване за част от исковия период 20.08.2012г. – 31.07.2016г, както и за компенсиране на направените от него разходи за плащане на консумативи – вода и топлоенергия за същия период. Това притезание обаче ще е в обем на 1/3, както е приел първоинстанционният съд, защото безспорни по този въпрос са доказателствата, че освен от ответницата, имотът е обитаван и от синовете на страните. Във връзка с размера на дължимото обезщетение е изслушана оценителна експертиза, изводите на която не са оспорени от страните, и констатациите, базирани на подробно обсъждане на всички от значение фактори, повлияващи върху формиране на средна наемна цена, е определен среден наем за за посочения период е в размер на 10 908,75лв, от които 7436,49лв за наем и 3472,26лв за консумативни разходи, до който общо исковете са основателни.

В срока за отговор ответницата е направила възражение, че част от вземанията за исковия период са погасени по давност и евентуално за прихващане с дължимите й от ищеца суми, представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените им недвижими имоти, намиращо в случая правното си основание в чл.31 ал.2 ЗС за периода 03.02.2013г. /датата, на която е връчена нот. покана на ищеца/ до 02.04.2018г. -датата на подаване на отговор на исковата молба.

По делото не е спорно, че страните са притежавали в съсобственост по ½ идеални части на осн. прекратена СИО два недвижими имота – къща с дворно място в гр.

София, на ул.*** и масивна двуетажна офис-сграда и павилион за охрана, находящи се в гр. София, кв.***. Не е имало и спор, че 03.02.2012г., на която дата на ищеца е връчена нотариална покана до 11.09.2016г. – когато ищецът е разрушил сградата в кв.***, предоставена от него за ползване от трето лице, въз основа на договор заем за послужване, а по отношение на къщата на ул.*** – до датата на подаване на отговора на исковата молба - 02.04.2018г., ищецът е ползвал изцяло общите имоти над правата си и след отправянето на писмена покана по чл.31, ал.2 ЗС и следователно в полза на ответницата възниква притезание за обезщетение, поради лишаването си от ползите на общите вещи, което с оглед на приетата и неоспорена втора оценителна експертиза за ½ възлиза на сума в размер общо на 39 701лв. Правилно поради това е уважено възражението за прихващане по чл.31 ал.2 ЗС на ответницата с дължимите й от ищеца насрещни изискуеми вземания.